By 
4
0
Журналистката и телевизионна водеща Ива Сапунджиева е родена в град Дупница. Завършва „Икономика на отбраната и сигурността“ и „Счетоводство и контрол“ в УНСС, магистратура по „Публична реч“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и „Творческо писане“ в НБУ. Работи като журналист във Военния телевизионен канал на Министерството на отбраната от седем години. Понастоящем е автор и водещ на предаванията „Знаците“ и „Талантите“. През свободното си време обича да разпуска с рисуване, пеене, туризъм.
ИВА, КАК СТИГНАХТЕ ДО ИДЕЯТА ЗА ПРЕДАВАНЕТО „ЗНАЦИТЕ”?
Станах журналист с една единствена цел – да популяризирам космическата наука. Това желание го носех в себе си още през 2010 г. Тогава през свободното си време посещавах студентската програма „Космически предизвикателства“. Лектори от водещи университети в света, а също и астронавти, дойдоха в България и изнасяха лекции във Физическия факултет на Софийския университет. Ходех на този курс в продължение на две години. Много исках онова, което научавах там, да достигне до повече хора. Мечатех да стана журналист и да водя космическо предаване. В следващите няколко години животът ми се преобърна. Така насред най-големия хаос в живота, получих възможност за работа като журналист. Започнах сред динамиката на водеща информационна агенция. Там имах възможност да интервюирам хора от всякакви сфери. Така още по-добре се ориентирах с кого искам да правя интервюта и какви теми желая да разработвам. По-късно опитът ми даде самочувствието да предложа предаването „Знаците“ на тогавашното ръководство на Военния телевизионен канал. Така вече седем години „Знаците“ е най-гледаната продукция на телевизията.
ВЪПРОСИТЕ, КОИТО РАЗГЛЕЖДАТЕ В НЕГО, СА СВЪРЗАНИ С КОСМОСА, С НЕОБЯСНИМИТЕ ЯВЛЕНИЯ, С ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, С ЕЗОТЕРИКА. КОЕ ПОРОДИ ВАШИТЕ ТЪРСЕНИЯ В ТАЗИ ПОСОКА?
Тези теми винаги са били част от живота ми. Въпреки че в мен критичното мислене е водещо и науката има най-голяма тежест, интересът ми към паранормалното ме съпътства още от най-ранна детска възраст. Може би имах късмета да се родя в такова семейство. Баща ми дълги години беше председател на Научнотехническите съюзи в Дупница, а майка ми много се увличаше по паранормалното. В дома ни постоянно идваха на гости физици, инженери, но и екстрасенси, медиуми. Въпреки че баща ми беше човек на науката, общуваше с интерес с такива хора. Например, ако някоя от бабите или дядото не се чувстваше добре, викахме у нас екстрасенс и виждахме с очите си как успяваше да ги вдигне на крака. Въздействаше им, без дори да ги докосне физически. Това е поразително да го наблюдаваш и то ти оставя отпечатък за цял живот. Затова и аз не се ограничавам само до науката. „Знаците“ засяга теми от света на езотериката и религията. Научена съм да общувам еднакво добре с различни хора.
КОЙ Е НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯТ УЧАСТНИК ИЛИ ФАКТ, ИЗРЕЧЕН В ПРЕДАВАНЕТО, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ ПОМНИТЕ И ЗАЩО?
Темите, които са ми най-близо до сърцето, са свързани със сънищата, задгробния живот, паралелните светове, извънземния разум. Много пъти са ме изненадвали събеседниците. Най-вълнуващото интервю беше с капитан Петър Петров, бивш пилот от Военновъздушните сили, който разказа как е имал близка среща с НЛО. Нещо повече – изтребителят му е бил съпровождан от летящата чиния чак до авиобаза „Граф Игнатиево“. Да интервюираш човек, който е „общувал“ с извънземен разум, е уникално усещане. Също много ми беше интересно да науча, че това е известен случай в Радиотехнически войски. За него потвърди и бригаден генерал Божин Гаврилов. Когато правих филм за този род войски и обикалях по базите, гледах с широко отворени очи и с голям респект радиолокационните радари, защото те са първите, които засичат НЛО.
СПОДЕЛЯТЕ ЛИ МНЕНИЕТО, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е СПЕЦИАЛНО ДУХОВНО МЯСТО И АКО ДА, ЗАЩО?
Ние сме страна на кръстопът, на древност. Пропити сме с различни култури. По земите ни са живели славни народи с богата култура, която с изяществото си и духовността си удивлява световното културно-историческо наследство. Колко градове в Европа имат пред името си думата „Велики”? А ние имаме Велико Търново, Велики Преслав… В гените ни има нещо изключително, което обаче сякаш спи. Не е пробудено. Чака неволята да го събуди. И ние, които се гордеем, че сме наследници на славни герои, днес се намираме в национална криза. Тънем в неразбирателство. Загърбили сме образованието. Живеем сред незначителни въпроси. Забавляваме се чрез глупостта. Така, вместо с лични, с национални успехи, ние се гордеем единствено с далечното ни минало и това ни е достатъчно. А в нашата кръв тече силата и могъществото. Просто ние не полагаме достатъчно усилия, за да го извадим на преден план, за да го върнем отново. Ако всеки от нас развие максимума, на който е способен, България ще се оправи. Просто трябва да правим това, което умеем най-добре. Тогава единицата ще стане здрава и силна и ние заедно ще изградим една успешна и силна България. Тогава ще се радваме на личните си успехи, на националните такива. Тогава бъдещите поколения ще говорят с гордсот за нас. Вярвам в тази България. Но и всеки от нас трябва да повярва.
АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА УЧАСТВАТЕ В НАПИСВАНЕТО НА УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ И СВЕТА, КАКВИ ПРИНЦИПИ, ФАКТИ БИХТЕ СЛОЖИЛИ НЕПРЕМЕННО? КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА ПРОИЗХОДА СИ СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЦА У НАС?
Историята е нашето минало. Това е ценен опит. От него ние можем да черпим единствено вдъхновение. Не е добре за никого да живее в историята, защото всичко днес е различно. Предизвикателствата са различни. Много мои приятели участват във възстановки, носят пушки, развяват знамена, а днес войната се води в Космоса. Космическите спътници са съществена част от военните действия. Потури, пушки, дисаги не вършат работа. Виждаме технологичните устройства, дроновете как изправят пред предизвикателство съвременните отбранителни системи. Въобще онова, което е било преди, няма нищо общо със съвременния свят. Затова е важно да бъдем изцяло в настоящето и да имаме поглед напред към бъдещето, за да предвиждаме какво може да се случи занапред. Може би в учебниците е хубаво да се напише: „Това са успехите на вашите деди. Трябва да се стремите да ги надминете и това да се превърне във ваша водеща цел“. Не е нормално да се гордеем с развитите икономики на нашите царе от преди векове. Трябва да се стремим да развиваме нашата, да бъдем гордостта на бъдещите поколения. Въпреки че България е малка страна, вярвам че може да има достойно бъдеще.
КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ ТОЗИ БУМ НА ИНТЕРЕСА КЪМ ДУХОВНАТА ЛИТЕРАТУРА, КЪМ ЕЗОТЕРИКАТА, КОЙТО НАБЛЮДАВАМЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И У НАС?
Неграмотността, незнанието и липсата на критично мислене безспорно помогнаха. От една страна, хората искат да си обяснят всичко в живота, но не искат да учат химия, биология, физика, математика. Тези области изискват дълги години усилия. В същото време се отприщиха по интернет всякакви гурута, които предлагат евтин билет за разбиране на света. Те задоволяват глада на тълпата. Един физик ми гостува и каза за такива хора, че искат да получат простичко обяснение за всичко, а светът е толкова сложен и все по-невероятен става покрай новите космически открития. Затова в днешно време много хора си мислят, че знаят всичко, защото никога не са навлизали дълбоко в познанието. Иска ми се да кажа, че Ерата на Водолея е причината за духовното събуждане и интересът към езотеричната литература, но фактор са и многото книги, които безконтролно се издават и давят книжния пазар. Вече хората трябва да внимават какво четат. Чистото знание е в извора. Затова предпочитам да чета стара езотерична литература. Дали светът се е събудил духовно? През последните 10 години светът върви зле. Дано, както в света на икономиката след спад, следва подем.
ОТСКОРО ПРАВИТЕ И ПРЕДАВАНЕ ЗА ТАЛАНТИТЕ В АРМИЯТА.КАКВИ ХОРА ОТКРИВАТЕ?
Такива, каквито разбиват представите. В армията е пълно с хора, които паралелно с работата си, развиват успешно и своето хоби. Като се започне от генерали до обикновени войници. Има алпинисти, дърворезбари, гайдари, певци, певици, художници. Наскоро правих интервю с д-р Светозар Марангозов от ВМА – съдов хирург, ловец, скулптор, художник. Въобще е голямо удоволствие да правя това предаване, защото срещам необикновени хора в редиците на армията. В крайна сметка всеки има своето хоби, някои обаче го развиват много успешно.
АВТОР СТЕ И НА ДЕТСКАТА КНИЖКА „КОЛЕДА НА ЛУНАТА”. КОЕ ВИ ПРОВОКИРА ДА ПИШЕТЕ ПРИКАЗКА?
Точно тази история се роди като еднокатна пиеса за театър. Беше написана малко на инат. Професор Пламен Дойнов (преподавател по творческо писане –б.р.) много ми се караше, че историите, които пиша се развиват в различни точки на земното кълбо, а не се случват в България. Твърдеше, че е някаква ексцентричност от моя страна. Обаче тук се разминахме, защото за мен писането е възможност да пътувам. Така, след поредната забележка от негова страна, аз се ядосах и реших да създам история, която да се разива на Луната. Но се постарах да напиша наистина добра история, защото и на изпита по драма настъпвах правилата на играта. Иначе пиша различни видове литература. Създавам предимно сатира. Но историите за деца ме връщат към детското и истински се забавлявам чрез писане на весели хумористични истории.
С ВАШИТЕ СЪБЕСЕДНИЦИ ПРЕМИНАВАТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ЕПОХИ, ФИЛОСОФИИ, УЧЕНИЯ. АКО ТРЯБВА СЕГА ДА ИЗБИРАТЕ, В КОЯ ЕПОХА БИХТЕ ЖИВЕЛИ И ЗАЩО?
Живеем в най-хубавото време, защото имаме възможност да комуникираме с цял свят без ограничения. Дори на Луната тази година ще прекарат интернет. Но, ако имах възможност да избера, щях да си запазя билет за живот в бъдещето. Например бих искала да живея през 2300 година. Мечатя да съм част от свят, в който хората пътуват свободно между световете. Ние днес гледаме с телескопа „Джеймс Уеб“ чудни снимки от други звездни системи, от миналото на вселената. Надничаме в атмосферите на далечни планети и осъзнаваме колко ограничено е нашето познание. В момента сме вързани за планетата и не може да посетим дори тези в съседство. А пред нас има безброй дестинации, нови светове, които верочтно чакат да бъдат открити, така както ние очакваме братя по разум да дойдат от Космоса.
СПОРЕД ВАС КАК СТОИ БЪЛГАРКАТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ? КЪДЕ Е СИЛАТА Й И ИЗПОЛЗВА ЛИ Я ПРАВИЛНО?
Жената в съвременния свят е много различна от нашите баби, родени в началото на миналия век. Ако патриархатът беше водещ тогава и главата на семейството беше мъжът, то нещата много се измениха. Преди 100 г. нашите баби са нямали възможност да гласуват, нито да учат или да упражняват определени професии. Жените не са могли да станат художнички, например, а са били просто домакини. Промяната се извоюва с голяма борба.
Днес често ни се налага да бъдем хищни, да се конкурираме, дори да бъдем мъже. Това се забеляза от мъжката половина, която явно реши да си почине от водещата роля през вековете. И удобно мъжете станаха пасивната част на човечеството. Жените се превърнаха в успешни лидери и майки. Женствеността и представите за крехката жена сякаш рухнаха. Това не се харесва на мъжете, които загубиха своето мъжество и се чувстват неудобно в присъствието на нормална жена. Но животът ни накара да бъдем по-борбени. Ние жените воюваме, за да оцеляваме и е много сладко, когато побеждаваме, благодарение на собствените си сили. И, ако трябваше да избирам дали да бъда крехка или силна жена, отново щях да избера силата. Тя ми дава свобода и независимост.
СЪЗДАДОХА ЛИ СИЛНИТЕ ЖЕНИ СЛАБИ МЪЖЕ?
Мъжете сякаш сами избраха да бъдат слабия пол, защото така им е удобно. Все по-често срещам мъже, които нямат мисленето да управляват семейство и гледат, ако може жената да го издържа. Ако жените имаме вина, то тя е, че си позволяваме да бъдем с такива мъже!
МНОГО ДУХОВНИ ВОДАЧИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ИДВА ВРЕМЕТО НА ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ, НА ЖЕНИТЕ. СПОДЕЛЯТЕ ЛИ ПОДОБНО МНЕНИЕ?
Имаме крещяща нужда от тази енергия, защото в един свят на военни действия, животът го нямат за нищо. Така че женската енергия е съзидателната сила, творящата, създаваща любов, подкрепяща живота. Дано дойде по-бързо и донесе дългоочаквания мир на човечеството.
Интервю на Ина Кирилова
Сн.Личен архив
