By 
5
0
Тя е на 26 години. Родена е в София и е възпитаник на Националната природо – математическа гимназия. Още от ученическите години нейни любими предмети са биологията и химията и, естествено, мечтае да стане лекар. Но пък рисува много хубаво, свири на цигулка и признава, че е имало период, когато изкуството и медицината са се конкурирали за бъдещата й професионална реализация. Надделява обичта към децата. Защото д-р Елица Захариева още от първи курс в Медицинския университет – София е знаела, че ще бъде педиатър. Цигулката и четката остават като хоби. „Реших в крайна сметка да се спра на нещо по-благородно от изкуството. Защото то все пак е насочено към това да изразим себе си, а медицината изцяло е в помощ на хората”, споделя д-р Захариева. В момента е лекар – специализант в Клиниката по нефрология и диализа в СБАЛ по детски болести „Проф.Иван Митев” в София.
Представяме я в BWoman като част от поредицата ни интервюта в подкрепа на младите лекари, избрали да останат в България!
Д-Р ЗАХАРИЕВА, НАПОСЛЕДЪК СЕ ГОВОРИ ЗА РЪСТ НА НЕФРОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ДЕЦАТА У НАС? ТАКА ЛИ Е?
За съжаление, има повишаване – и на автоимунни, и на хронични заболявания. Наблюдава се и друг ръст – при децата от ромски произход. Поради близко родствените бракове, налице е увеличаване на генетичните проблеми при тях. Иначе при нас, в нашата клиника, няма сезонност. Ето сега през лятото също приемаме деца с тежки заболявания. Някои са на диализа. Идват пациенти от цяла България, а капацитетът ни е до 14 деца. Затова нямам търпение да стане голямата детска болница, за да имаме пространство и повече възможности, а и да осигуряваме комплексна грижа, всичко да е на едно място.
Очаквам ръстът на нефрологични проблеми при малките да продължи.Това вероятно се дължи на съвременния начин на живот. Но хубавото е, че в нашата болница има традиция – правим профилактични ехографии на децата. Ако открием аномалии навреме, в ранна възраст, прогнозите са много по-благоприятни.
ИМА ЛИ ОТНОШЕНИЕ ТОВА, ЧЕ ДНЕШНИТЕ ДЕЦА БУКВАЛНО СЕ НАЛИВАТ С ЕНЕРГИЙНИ НАПИТКИ, ИЗКУСТВЕНИ СОКОВЕ, КАКВО ЛИ НЕ?
Определено. Даже бих добавила и още нещо – в много фитнеси дават на тийнейджъри добавки, които могат да отключат нефрологични заболявания. Същото важи и за някои модерни режими на хранене. Например така популярната високо протеинова диета много товари бъбреците. Затова съветвам родителите да са много внимателни какво приемат децата им. И да ги научат да пият вода – поне два литра дневно за по-големите. Защото вече масово не се пие вода, а всякакви други течности. Оттам и ръст на бъбречно-каменната болест, което също наблюдаваме напоследък.
НЕКА ПОГОВОРИМ ЗА ВАШИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ. КАК ИЗБРАХТЕ СПЕЦИАЛНОСТТА СИ?
Още като студентка проведох всичките си летни стажове в СБАЛ по детски болести „проф.Иван Митев”. Пътят ми беше ясен. Обичам много децата, приятно ми е да общувам с тях, енергията им ме зарежда. Дори, когато са болни, те са позитивни. Възприемат състоянието си по техен си начин и въпреки трудностите, пак се усмихват, радват ни. Децата заслужават да живеят здрави, да имат шанс за бъдеще. А болестите им понякога поставят това бъдеще под въпрос. Затова искам да помагам на болни дечица да оздравеят и да имат пълноценен живот.
НА КАКВО НИВО Е МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, СПОРЕД ВАС? ДОВОЛНА ЛИ СТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО СИ?
Мисля, че качеството на медицинското образование у нас е добро. Имах възможност да участвам в няколко международни лекарски форуми –там е мястото, където обменяме опит и знания, където на практика се съизмерваме с колеги от други държави. Категорично мога да кажа, че българската педиатрия, особено работата в нашата болница, е на много високо европейско ниво. Въпреки липсата на достатъчно апаратура, например.
ВИЕ ОТРАНО СТЕ СЪЧЕТАЛИ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА. ТОВА ЛИ ВИ ДАВА УВЕРЕНОСТ?
Университетът ми даде много стабилна теоретична подготовка. Практическата част трябваше сама да си я осигуря и това стана в болницата като преминах през различни етапи – от санитарка, сестра и сега като лекар – специализант. Бях на стаж и в „Пирогов”. Така че при мен теорията и практиката вървяха заедно. Аз съм много доволна от хората, които ми преподаваха и от базата, която получих от тях. Да не забравяме обаче, че лекарите учим шест години, но обемът знания е огромен. Няма как университетът да ни подготви за всичко. Ние цял живот ще се учим, защото медицината е една изключително бързо развиваща се сфера.
КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ ФАКТА, ЧЕ ИНТЕРЕСЪТ КЪМ ПЕДИАТРИЯТА СРЕД ЗАВЪРШВАЩИТЕ МЛАДИ ЛЕКАРИ Е ГОЛЯМ?
Аз мисля, че и нашата болница има принос за тази тенденция. Особено д-р Благомир Здравков (директор на СБАЛ по детски болести „Проф.Иван Митев” –б.р.), който направи революция в педиатрията у нас, не е пресилено да се каже така. И тази раволюция се изразява в това, че той даде шанс на много млади лекари, пребори се да се назначават нови специализанти, което доскоро изобщо не се случваше. Той много защитава младите лекари и това е мотивиращо. Екипът в болницата също е зад нас, разчитат на нас.
КОЙ Е ПРОБЛЕМЪТ НА ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА?
На първо място недостигът на персонал навсякъде. Това прави работата на лекарите много по-трудна. Усеща се всеки ден. И, колкото и да е мотивиращо и благородно това, което правим, в даден момент виждаш колко всички са изтощени.
ЗАЩО НЕ ПОСОЧИХТЕ ЗАПЛАЩАНЕТО?
Да, и то е сериозен проблем в здравната ни система. Но липсата на кадри, умората, това, че понякога не можем да се приберем при семействата си, да отидем на почивка, а трябва да се претоварваме с дежурства, за да осигурим най-добрата грижа за пациентите, е много сериозно изпитание за всички ни. Факт е, че младите лекари в системата често взимат много малко пари – на места заплащането започва с 1000 -1500 лева, някъде дори и по-малко. Според мен трябва да е двойно. За сестрите да не говорим – те са още по-ниско платени. В нашата болница нещата са много по-добре, но като цяло лекарите получават за труда си доста по-малко в сравнение с други професии, с които би трябвало да са поне на едно ниво. Пак ще повторя, че огромният стрес, на който сме подложени, заради недостатъчните специалисти, е големият проблем. Ще си призная, че в началото това ме накара да се замисля дали наистина искам такъв режим, такъв начин на живот. Но, въпреки тези притеснения, сега съм удовлетворена и благодарна за избора си.
АКО ИМАХТЕ ВЛАСТТА ДА НАПРАВИТЕ РЕФОРМА В СИСТЕМАТА, С КАКВО БИХТЕ ЗАПОЧНАЛИ И ЗАЩО?
Със значително повишаване на заплатите на лекари и сестри. Това ще развърже и другия възел – липсата на кадри. Когато тези специалисти получават нормално заплащане, няма да имат причини да напускат България. И в крайна сметка от това ще спечелят най-вече пациентите. Държавата също. Затова мисля, че ако се предприеме първа такава стъпка, това ще реши много други проблеми в системата.
ИМА ЛИ НУЖДА ОТ ПРОМЯНА И НА ЕТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ?
Мога да отговоря на този въпрос, гледайки хората около мен, в нашата болница. При нас в пълна сила важат най-добрите норми на лекарската професия – професионализъм, етика, морал, на първо място – да помагаш, да забравиш себе си и да мислиш за децата. Не знам дали това не се дължи най-вече на факта, че се грижим за малки пациенти. Същината на нашата професия е да помогнеш, колкото и да звучи банално. Но, за да се говори толкова за етиката при лекарите, значи някъде по веригата има проблем с тези ценности. Смятам, че една от причините се крие в самата система – тя променя много хора и ги кара понякога да се опитват да я заобиколят, за да си свършат работата. Някой може да окачестви това като нарушена етика. Но нека не генерализираме.
КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ ФАКТА, ЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ ЗА РЕФОРМА И ВСЕ НЕ СЕ СЛУЧВА?
Трудно ми е да дам отговор, но си мисля следното: лекарите са толкова заети в работата си, че нямат никакво време да мислят за това, да се занимават със системата. Ние си говорим помежду си за проблемите, с които ежедневно се сблъскваме, но като гилдия си мълчим. И понякога други хора взимат решенията за нас. Да, има лекари и в политиката, но явно, включвайки се там, се променят. Времето минава, нещата се забавят или по-лошото: не се случват. Ще дам пример с националната детска болница. Помня, че като бях в първи курс, се говореше как до няколко години ще е готова и си мислех – чудесно, тъкмо ще завърша. А проектът още е в бъдеще време.
ПАЦИЕНТЪТ СТОИ ЛИ В ЦЕНТЪРА НА ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА?
За съжаление, не бих казала „да”, ако говорим за цялата система. Разбира се, при нас, в нашия екип, децата са най-големият приоритет. Но смятам, че настоящата система ограничава пациента, а също и нашите действия. Например клиничните пътеки могат да затрудняват работата на лекаря, защото невинаги предоставят на 100% нужните грижи, изследвания, лечение. Пътеките създават една рамка, от която лекарят трудно може да излезе. А всеки пациент е индивидуален, има различни нужди. Направени са като матрица, като шаблон, който ни ограничава. Да не говорим за създадения дисбаланс между държавни и частни болници по отношение на пътеките. Едни са пред фалит, други умело боравят с клиничните пътеки и печелят много. Това нарушава равновесието, от което страдат и пациентите, и лекарите. Ще подчертая обаче, че в педиатрията имаме по-голяма свобода, защото много неща за децата са безплатни, осигурени са от държавата. В други специалности не е така. Ако дадено изследване не влиза в клиничната пътека, ако пациентът не може да си го позволи, то той е в безизходица.
ПЛАНИРАТЕ ЛИ ДА СИ КУПИТЕ ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ ЗА ЧУЖБИНА?
А, не, не. Нямам намерение да напускам България. Тук е моето семейство, близките ми, приятелите. Минаваха ми подобни мисли като завърших – тогава всички обсъждахме какво ще правим, да оставаме ли, да тръгваме ли за чужбина. Но в крайна сметка, като сложих всичко на везните, оставането надделя. Не мога да си представя живот далече от семейството ми, да не говоря родния ми език, да не съм сред българи. Обратното е голяма жертва. Не всеки може да се адаптира към емигрантския живот. Аз нямаше да издържа. Каквато и заплата да ми бяха дали, каквито и условия на работа да ми бяха осигурили, другото щеше да ми липсва много. Независимо от трудностите тук, с които сега се сблъсквам.
КАК СЕ ЗАРЕЖДАТЕ СЛЕД РАБОТА?
Аз съм много позитивен човек, винаги гледам да съм усмихната. Но работата ни наистина е много изтощаваща. Лекарите имат нужда от по-чести почивки, защото умората се натрупва и това никак не е добре. Планината е тази, която ме зарежда. А у дома си пускам музика. Нещо от Шопен винаги помага.
