By 
1
0
Тя е от тези млади специалисти, които са видели отблизо предимствата да си лекар във Франция, но избира да се върне в България.
Родена е в София. Завършва Френската гимназия. Още като дете не е имала никакви колебания за професионалния път, по който ще поеме. Единствената дилема е била дали да се насочи към ветеринарната или към хуманитарната медицина. Второто надделява и през 2011 г. се дипломира в Медицинския университет – София. В края на обучението има шанса да премине стаж в една от най-големите детски болници във Франция – „Роберт Дебре“ в Париж. Именно там се запалва интересът й към педиатрията. След дипломирането си започва работа в СБАЛ по детски болести „проф. д-р Иван Митев“, а от 2017 г. е и асистент към Катедрата по педиатрия на Медицинския университет – София. Вече има придобити специалности по педиатрия и детска ревматология.
През свободното си време обича да пътува, да прекарва времето си в природата, в търсене на нови предизвикателства и положителни емоции.
Д-Р ТЕМЕЛКОВА, КАК И КОГА ПОПАДНАХТЕ В ЕКИПА НА БОЛНИЦАТА?
Това се случи малко след като завърших университета – през 2012 г. В началото бях доброволец в Клиниката по ревматология, хематология и кардиология, а през 2013 г. станах лекар – ординатор. Имах късмета да се срещна с невероятни медици – доц.Телчарова и проф.Стефанов, които с примера си успяха да затвърдят в мен усещането, че изборът ми на специалност е правилен.
НА КАКВО НИВО Е ПЕДИАТРИЯТА В БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА – КОНКРЕТНО И ВЪВ ВАШАТА СПЕЦИАЛНОСТ?
Обучението ми по време на специализацията по педиатрия беше на високо ниво, имах невероятни преподаватели, притежаващи изключителна теоретична и практическа подготовка. Конкретно в нашата специалност проблемът е липсата или по – скоро затрудненият достъп до част от медикаментите, които са необходими при лечението на някои по – редки заболявания. Друг сложен момент е и по-трудното осигуряване на комплексни грижи – рехабилитация, лечебно хранене, психосоциална подкрепа за децата и техните семейства. Въпреки значителния напредък през последните години в нашата болница, все още има трудности в организацията, поради липсата на комплексна Национална детска болница, която да обедини всички медицински специалности, грижещи се за децата.
СВИКНАЛИ СМЕ ДА СВЪРЗВАМЕ РЕВМАТОЛОГИЯТА С ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА. ЗАЩО И ДЕЦАТА БОЛЕДУВАТ ОТ ТАКИВА БОЛЕСТИ?
Ревматологичните заболявания в детска възраст са редки, те са хронични възпалителни състояния, резултат от автоимунен или автоинфламаторен процес. Голяма част от лекарите (семейни лекари или специалисти) не очакват децата да имат заболявания, които обикновено са свързани предимно с напреднала възраст (като артрит например), в резултат на което се забавя поставянето на правилна диагноза и предписването на необходимото лечение. Подуването и болката в крайниците най-често се обясняват с травми или т.н. болки на растежа. Децата се насочват към детски ревматолози късно, след начало на болестта, което води и до по-трудно терапевтично повлияване на заболяванията.
ИМА ЛИ РЪСТ НА ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ? АКО – ДА, НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?
Да, това е факт. Има ръст на заболяванията, което е обвързано както и с по-честото им отключване, вероятно под въздействие на всички негативни фактори на околната среда и начина ни на живот, но и поради повишената им разпознаваемост от колегите. С напредъка на лабораторните възможности се диагностицират все повече заболявания, които в миналото не са били познати.
ИМА ЛИ ПРЕВЕНЦИЯ, ЗА КОЯТО РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ И ДА Я ПРИЛАГАТ?
Превенция в истинския смисъл на думата няма. В голямата си част тези заболявания са генетично детерминирани – няма как да променим гените си, поне на този етап. Това, което могат да направят родителите, е да се стремят максимално адекватно да се грижат както за физическото, така и за нервно-психическото развитие на децата си. Правилното хранене, физическата активност, липсата на стрес са основата, върху която трябва да се стъпи. Появата на ревматологично заболяване в детска възраст често е свързана с прекарана инфекция. Изграждането на добри защитни механизми чрез закаляване, снабдяването на организма с всички необходими макро- и микронутриенти чрез разнообразно хранене, излагане на слънчева светлина, също има съществена роля в превенцията. Необходимо е постоянство и много усилия, за да се даде най-добрия старт за децата.
МНОГО СЕ ГОВОРИ, ЧЕ ЖЕНИТЕ В ПРЕМЕНОПАУЗА И В МЕНОПАУЗА СА СИЛНО ЗАСТРАШЕНИ ОТ АРТРИТ, ОСТЕОПОРОЗА. КАК МОГАТ ДА СИ ПОМОГНАТ, ЗА ДА НЕ СЕ СТИГА ДО ЗАБОЛЯВАНЕ? ДАЙТЕ НИ ТРИ ЗЛАТНИ ПРАВИЛА.
Златните правила са ясни и те не се различават от тези при децата: хранете се здравословно, бъдете активни, а в допълнение за възрастните – лишете се от вредните навици, колкото и трудно да е. Конкретно за остеопорозата са важни редовният прием на качествени млечни продукти, източниците на витамин Д – слънцето, рибата, спирането на тютюнопушенето, ежедневната физическа активност.
БИЛИ СТЕ НА СТАЖ ВЪВ ВОДЕЩА ПАРИЖКА БОЛНИЦА. КАКВИ СА ПЛЮСОВЕТЕ И МИНУСИТЕ НА ДВЕТЕ ЗДРАВНИ СИСТЕМИ – НАШАТА И ФРЕНСКАТА?
Това, което най-много ме впечатли, беше разликата в комуникацията между лекар и пациент. Лекарят знае, че е в помощ на пациента, а от другата страна среща истинско уважение и благодарност за труда му. От административна гледна точка основната разлика е, че там се осъществяваха изследвания и се провеждаше лечение според необходимостта на пациента, а не спрямо изискванията на клиничната пътека. За мен практиката на остойностяване на труда и изискванията към лекарите чрез клинични пътеки никак не е оптимална.
КОЕ ВИ МОТИВИРА ДА СЕ ВЪРНЕТЕ?
За момента основният мотив е моето семейство, близките ми и приятелите, които са в България. Разбира се, и вътрешното убеждение, че ще съм най-полезна за хората в родната си държава.
АКО ИМАХТЕ ВЛАСТТА ДА НАПРАВИТЕ РЕФОРМАТА В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА, ОТКЪДЕ БИХТЕ ЗАПОЧНАЛИ?
Изключително труден въпрос. За мен, като част от системата, най-лесно е да кажа „Не става, нещата не вървят”. Реформа е крайно необходима, но очаквам тя да се осъществи от хора, които умеят правилно да боравят със значителен финансов ресурс, които да изградят модел на здравеопазване, целящ да е наистина в помощ на пациента и с адекватно възнаграждение за положения труд от медицинския персонал. Първото нещо, което бих направила, е сериозен анализ на необходимостта и начина на разпределение на здравни заведения на територията на България. Трябва да се инвестира и в продължаващото обучение на лекарите, то не приключва с получаването на диплома. За да има качествена грижа, трябва постоянно да сме в крак с бързоразвиващата се медицина в света.
КАКВО Е ДА СИ ЛЕКАР В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ?
Голямо предизвикателство. Ще ми се да кажа гордост, но в съвременните отношения лекар – пациент нещата не стоят по нормален начин. Комуникацията става все по-трудна като се надявам в бъдеще тази тенденция да се промени, тъй като сме изцяло зависими един от друг.
КАКВО БИХТЕ ПОСЪВЕТВАЛИ МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ НАСОЧАТ КЪМ МЕДИЦИНАТА?
Да се заредят с търпение и да са подготвени за дълги безсънни нощи. От тях ще се изискват изключително много усилия, за да успеят в професията, но пък признанието, което ще получат от бъдещите си пациенти, оправдава вложеното.
КАК ВИ СЕ СТРУВАТ СТУДЕНТИТЕ, НА КОИТО ПРЕПОДАВАТЕ?
В голяма част от по – младото поколение се забелязва тенденция към избор на по – лекия път – т.е. с по-малко усилия да се постига по – бърза реализация. Разбира се, има и много будни, ентусиазирани млади колеги, които веднага изпъкват с готовността да се хвърлят с всички сили в професията. Но техният процент е по-малък. Медицината е призвание и добър лекар се става с пълна отдаденост към професията.
КОЕ ВИ МОТИВИРА НАЙ – СИЛНО, ЗА ДА РАБОТИТЕ, ДА СЕ РАЗВИВАТЕ КАТО ПРОФЕСИОНАЛИСТ?
Две са нещата, които ме мотивират най-много: усмивката на детето, което си тръгва от болницата към вкъщи и благодарността в очите на родителите му. Чувството, че си помогнал да се подобри животът на някого няма аналог.
ИМАТЕ ЛИ СВОЕ ЖИТЕЙСКО КРЕДО, КОЕТО ВИ ВОДИ?
Ще Ви споделя една мисъл, която описва нагласата ми за живота: „ Не може да спасите света, но можете да спасите човека точно пред вас“ И в професията, и в личния си живот опивам да давам максимума от себе си, за да бъда полезна за хората.
КОГАТО ЧОВЕК ТОЛКОВА СЕ РАЗДАВА, ТРЯБВА И ДА СЕ ЗАРЕЖДА. ВИЕ КАК ГО ПРАВИТЕ?
Зарядното ми устройство е един малък човек, който винаги ме чака вкъщи след работа. Опитвам се да прекарвам възможно най-много време със сина си. Неподправените емоции и искреността на децата са най – прекрасната енергия. И, разбира се, природата. Тишината и спокойствието извън градовете за мен е необходимост, за да мога да се освободя от натрупаното напрежение. Една чаша с хубаво вино с приятели също идва на помощ в края на изтощителната работна седмица.
