By 
0
0
Християн Облаков е роден във Варна, магистър е по право. „Но с афинитет към историята“, допълва винаги. Оказва се обаче, че не юрисдикцията, а туризмът е неговото призвание. Впуска се смело в тази интересна сфера и преди пет години успехите му го отвеждат в двореца „Евксиноград“ край морската ни столица. Оттогава е негов екскурзовод и уредник и се грижи изкушените от историята на Третото българско царство туристи да разгледат уникални предмети и така да се потопят в една неповторима атмосфера на държавност и класа. Цветелина Узунова се срещна с него и заедно припомнят интересни факти за резиденцията и царското семейство.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тук
Г-н Облаков, какво могат да видят посетителите в двореца?
Преди всичко това е лятната резиденция на царете от Третото българско царство. Всеки, който идва, може да се наслади на красотата на парка, да разгледа първия етаж на двореца, където залите са възстановени с функционалното си предназначение така, както е било в началото на 20 век.
Кои са Вашите топ 3 предмета или места в резиденцията?
Трудно ми е да откроя предмети и места, защото и в сградата, и в парка има много красиви пространства. И все пак – Фронтонът от „Сент Клу“ ми е много любим архитектурен елемент. Той е от покривната част на френския дворец с това име и е пренесен на части тук през 1891г. И това не е случайно. Дворецът изгаря при пожар и от него остават отделни отломки, включително и фронтонът. Княгиня Клементина го купува и го изпраща в България. За царското семейство има емоционална стойност, защото родителите на цар Фердинанд се венчават именно в този дворец.
Сн.: Централен държавен архив
Ще отнема за минутка функцията Ви на екскурзовод и ще припомня на читателите, че принцеса Клементина е дъщеря на последния френски крал Луи – Филип, наричан „Кралят-гражданин“. Неин съпруг е принц Август фон Сакс-Кобург-Гота. Тя прави изключително много дарения за модернизирането на България, когато синът й Фердинанд става държавен глава на младото българско царство.
Да, точно така е. И е чудесно, че тук и вещите, и прекрасните места в парка говорят за вкуса и отношението, с които тази резиденция е създавана преди повече от 130 години. За мен е голяма чест и вълнение да се грижа за всичко това и да разкривам пред посетителите не само красотата му, но и историческия му смисъл. В продължение на въпроса Ви ще изтъкна и френската градина пред Двореца, където е и „Езерото с лилиите“. За парка и за градината цар Фердинанд се доверява на френски ландшафтни архитекти, единият от които е бил на служба във Версай. Паркът е произведение на ландшафтното изкуство с над 300 растителни вида, донесени от целия свят. А от експозицията вътре бих откроил един предмет, колкото и да ми е трудно, познавайки колко са ценни всички. Но ще кажа, че много харесвам макет на кораб, изработен през 1930г. от кап. Георги Карловски. Това е макет на кораба „Цар Фердинанд“, неслучайно пребоядисан в бяло през въпросната година. Той е използван за сватбен параход, с който от Италия в България идват цар Борис ІІІ и царица Йоанна след сватбата им. Те пътуват с него от Бриндизи до Бургас, а оттам до София- с влак.
Да, сватбата на цар Борис с италианската принцеса Джована е в Асизи на 25 октомври 1930г. Тогава тя приема името Йоанна в чест на св. Йоан Рилски. На пристанището в Бургас ги очаква огромно множество, а сливенският митрополит Иларион подарява на царицата малка иконка на Исус Христос, която тя до края на живота си винаги носи със себе си. Ще припомня и това, че тленните й останки са положени в Асизи. Но да се върнем към „Евксиноград“. Каква е историята на двореца?
Началото на строителството е още по времето на княз Александър І Батенберг. Всъщност на това място е имало крайградски манастир „Св.Димитър“. След Освобождението той не е бил действащ. Княз Александър идва на посещение и остава очарован от мястото. Затова решава да изгради тук лятната си резиденция. Така започва историята на „Евксиноград“. Но, поради абдикацията на княза, строителството спира. И всъщност основната работа по сградата и в парка се осъществява по времето на следващия владетел – цар Фердинанд. През 1893г. дворецът е завършен.
Параклисът „Св.Димитър“ също има интересна история. Припомнете ни я.
В края на 19 век манастирският комплекс, който вече не е бил действащ, както отбелязах, е бил преустроен за настаняване на княжеското семейство, докато стане готов дворецът. Но и след това семейството на цар Фердинанд е обичало да прекарва много време в манастира. Имало е приемни салони, великолепни пространства, спални, трапезария. Направена е и една невероятна дървена пергола с рози на входа на комплекса, която е създавала цветен тунел. В манастирската черква „Св.Димитър“ са се извършвали служби. Има данни, че са съществували и два параклиса – католически и протестантски. И това е така поради факта, че цар Фердинанд е католик, а царица Елеонора –протестантка. За съжаление, през 1948г. манастирският комплекс е бил разрушен, черквата и параклисите също. Останали са само двете чешми и трапезарията.
Спомням си, че през 2004г. по инициатива на ръководството на резиденцията и с одобрението на цар Симеон II, както и с много дарители, беше изграден нов параклис православен, на името на св. Димитър. Цар Симеон, тогава премиер, заедно с царица Маргарита, лично присъства на освещаването и дари църковната утвар. Проектът беше в памет на царица Елеонора, която прекарва последните си дни на това място.
Така е. Тя се усамотява с тежко заболяване именно тук. Дори има архиви за последните й дни по часове, запазена е и нейна послесмъртна снимка. Тя е била изключителна жена – доброволка по време на Балканската война, Първата световна…Основателка е на сестринското движение в България. Направила е много и за Варна. Не само тук, в цялата страна е развивала огромна по мащаб благотворителна дейност. А във Варна построява с лични средства санаториум за болни от туберкулоза деца, става почетен председател на местното женско благотворително дружество „Майка“, един от дарителите е на сиропиталището „Княгиня Надежда“, подпомага безплатните ученически трапезарии и старопиталището „Милосърдие“ в града, редовно помага в местната болница. Има десетки статии от онова време, които отразяват впечатляващата й дейност и подкрепата й за хората. Оставила е светла диря в съзнанието на варненци. През 20-те и 30 –те години на миналия век днешният булевард „Съборни“ е носил нейното име. Имало е и неин паметник пред детския санаториум, който е бил разрушен след 1944г.
Винаги съм казвала, че направеното от българското царско семейство е не само история, а и повод за национална гордост. Потвърждавате го и Вие с всичко, което ни разказвате. Какви са хората, които Ви посещават и на които разкривате този нов и непознат за мнозина свят?
Идват и български, и чуждестранни туристи. Интересна им е и архитектурата, и експозицията в двореца. Все пак да не забравяме, че по времето на социализма резиденцията е засекретен обект и е недостъпен за хората извън висшите партийни среди. Затова сега потокът от желаещи да разгледат е нестихващ. Ще подчертая, че след 1989г. посещенията на туристи не започват, а се възстановяват. Казвам го, защото в годините на Третото българско царство резиденцията е била достъпна за външни хора. Даже нерядко лично цар Борис се е снимал с туристическите групи, когато е бил в „Евксиноград“. А от пристанището на резиденцията той често е излизал в открито море с моторната си лодка „Вяра“. Има запазена картина -акварел с тази лодка, нарисувана от адютанта на царя Коста Скутунов.
Доколкото знам, до 1989г. резиденцията е използвана предимно за държавни събития и за почивка на държавните ръководители- наши и от т.нар. братски страни. Същият ли е бил интериорът?
Дворецът е изглеждал отвътре по съвсем различен начин до 1989г. След промяната на държавното устройство през 1944г. тук са свалени всички символи на царската власт – портрети, килими, всякакви предмети с монархически знаци са прибрани. Мебелите са били използвани като биват претапицирани. Например в трапезарията има една невероятна колекция от английски столове от края на 19 в., но са претапицирани. Открихме един, който е запазен в автентичен вид и всъщност така разбрахме как точно са изглеждали тези столове преди повече от век. На облегалките е била много красиво изобразена буквата Ф и корона – монограмът на цар Фердинанд. Всичко това е било заменено с нова кожена тапицерия. Оцелели са порцеланови сервизи и предмети, които са в нашето фондохранилище. Някои са изложени и редовно ги сменяме, за да може повече от тях да бъдат видени от посетителите. За първоначалното им запазване огромна роля имат служителите от онова време. Най-вече директорът на двореца от времето на цар Борис III, който остава на поста няколко месеца след референдума за република през 1946г. Има една заповед на тогавашния министър-председател Кимон Георгиев, която гласи всички монархически портрети и картини да бъдат свалени и прибрани в помещение с „особено предназначение“. Още го издирвам къде може да бъде. Важното е, че не са били унищожени.
Споменахте колко е била важна ролята на тогавашния директор. Нека кажем името му – Неделчо Мумджиев.
Той е емблематична фигура за „Евксиноград“. Назначен е през 1922г. Родом е от Търговище и е бил царски офицер. След края на Първата световна война остава без работа, защото офицерите са демобилизирани. Негов познат го препоръчва на цар Борис и така идва управител на резиденцията. Тук е до 1947г. и след това е принудително изселен със семейството си в шуменския край. Нямал е право да остане във Варна, защото е работил за царското семейство. Съпругата му – Лидия, доживява демократичните промени през 1989г. и написва спомените си от онези години. Те се пазят в Държавен архив – Варна.
Ако сравним „Евксиноград“ с подобни образци в Западна Европа, къде бихте го поставили в една такава класация?
Резиденция „Евксиноград“ разкрива европеизацията на България в годините след Освобождението. А този процес е вървял изключително бързо. Само за няколко десетилетия цар Фердинанд и цар Борис променят до неузнаваемост държавата. Нашите дворци са много по-малки като мащаби – и като паркове към тях, и като сгради, ако ги сравняваме със западно – европейските. Но това не е от толкова голямо значение. Като идея, като замисъл, като стил, като изпълнение, като символ на европейската цивилизация, те са истински образци. Запазени са много картички от онези години и се вижда с каква скорост се променя обликът на градовете у нас. Само за три десетилетия от една изостанала османска провинция България става европейска държава. И резиденция „Евксиноград“ е едно от доказателствата за визионерството и модерното мислене на двамата български владетели.
Говорите с много ентусиазъм и вълнение за този отрязък от историята на България. Какво Ви носи работата?
За мен е чест всеки ден да се докосвам до всички тези факти и свидетелства за едно отминало време, което ми е много интересно. Харесвам този период, отнасям се към него с обич. Имам уникална възможност да показвам на посетителите една друга България, съществувала не чак толкова отдавна, която трябва да помним и с която можем да се гордеем.
Интервю на Цветелина Узунова
Сн. Централен държавен архив, архив „Евксиноград“, архив BWoman
АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТE ДВОРЕЦА „ЕВКСИНОГРАД“, НУЖНО Е ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ИЗПРАТИТЕ ИМЕЙЛ, ЗА ДА СЕ ЗАПИШЕТЕ В ГРУПА ЗА ПОСЕЩЕНИЯ.
ЗА КОНТАКТ: euxinograde@government.bg
