
Зрителите не са особено щастливи и от третия сезон на „И просто ей така“ – продължението на култовия сериал „Сексът и градът“. И това не е само заради липсата на една от най-колоритните героини в първоначалната история – Саманта Джоунс, изиграна брилянтно от Ким Катрал, която отказа да продължи участието си в лентата. И май ще се окаже много мъдро решение. Отсъствието ѝ обаче оставя празнота, която авторите така и не успяват да запълнят с нито един друг персонаж.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукЕдна от най-коментираните сюжетни линии е лесбо романтиката на Миранда, която изглежда като насила вмъкната, изкуствена и не на място, въпреки че и в живота тя е гей. Тази линия не звучи естествено и често създава усещане за фалш, а не за органично развитие на героинята. Вместо да внесе свежест, тя по-скоро натрапва идеология, от която зрителите са преситени. Наличието на толкова явно и натрапчиво ЛГБТ послание в историята е откровена пропаганда, която не само отклонява вниманието от основния сюжет, но и отблъсква част от аудиторията, която очакваше повече от оригиналния дух на сериала. Вместо стария, добре познат и многопластов хумор, сезонът предлага по-скоро повърхностни и понякога плоски шеги, които не успяват да запалят искрата, която беше в предишните сезони.


Кари, героинята на Сара Джесика Паркър, която беше символ на независимата и цветна жена в Ню Йорк, сега на 50 сякаш още не е намерила себе си. Тя се представя като едно остаряло момиченце, което е останало незряло и често звучи инфантилно, Вместо да излъчва мъдрост и увереност, Кари сякаш е застинала в момент на объркване и нерешителност, което е разочароващо за дългогодишните фенове на сагата. Останалите актьори също някак се търсят в новата възраст на героите си, което пак води до фалш в образите. Репликите им са скучни, шаблонниу еднообразни. И в този случай марковите дрехи, характерни за филма, не помагат. Защото съдържанието куца, не опаковката.
Режисьорската работа също не достига нивото на първите сезони. Скачане от тема в тема, без предходната да бъде цялосна или поне да остави зрителя в любопитно очакване, нехармонично темпо в сюжетите – всичко това създава усещането за липса на балансираност и внимание към детайла. Сериалът изглежда сякаш се опитва да угоди на всички, но в крайна сметка губи своята идентичност.

Това, което правеше „Сексът и градът“ толкова обичан, беше комбинацията от остроумие, дълбочина и искрено пресъздадени човешки емоции, а „И просто ей така“ сякаш се е отдалечил от това и залита в прекалено политизирана и идеологизирана посока. Прилича повече на поръчкова пропаганда, отколкото на игрално кино. Тази критика не е нова, тя съществуваше и в предните сезони, но явно авторите не са си взели бележка.
В крайна сметка и Сезон 3, в излъчените вече шест серии, не успява да върне магията, която феновете от различни поколения жадуваха. Той е далеч от онова, което го превърна „Сексът и градът“ в хит, защото сериалът е загубил много от своята същност. Очевидно съвременните сценаристи, оковани в политически ограничения, не могат да достигнат виртуозното ниво на колегите си отпреди 20-30 години, които с една сага държаха зрителите пред екраните цели десетилетия.
