By 
0
0
АНДРИАНА МИХАЙЛОВА
„Срещу времето“ е филм, посветен на историята и музиката на група „Фактор“. Тази година рок бандата става на 50 години. Сценаристи са Веселин Тодоров и Росен Елезов. Филмът е посветен на звука на времето и звука „срещу времето“ и ще поведе зрителите през историята, съдбата и възхода на знаковата рок група „Фактор“, с изпълнения на новите песни и на славните й хитове.„Срещу времето“ бе показан за първи път на „София филм фест“, а по кината в цялата страна ще тръгне през месец май. Основният фактор в рокбандата – нейният основател Веселин Тодоров, издаде подробности за лентата, както и защо рокът е вдъхновение и непобедим порив за свобода.
– Как се роди идеята за музикалния филм „Срещу времето“? Защо го озаглавихте с името на последния албум на „Фактор“ , г-н Тодоров?
– Защото „Срещу времето“ обобщава много неща. Този филм ни беше поискан от „Александра филмс“, защото техни кина в Пловдив искали да прожектират български рокендрол. Попитаха ме дали имаме записани концерти, казах им, че имаме няколко. Почти на шега разговарях с Росен Елезов, който е режисьор и на филма за ФСБ, за „Оркестър София“, за Борис Годжунов (Бог да го прости) и така се роди идеята. „Срещу времето“ обхваща една епоха по времето на социализма и създаването на формация „Фактор“ през 1972 г, която по-късно стана група „Фактор“. През цялото време сме се борили срещу статуквото, срещу това, което ни потискаше да пишем музика. Заимствахме името от нашия последен албум, който издадохме на една много красива USB флашка във формата на китара – антологията „Срещу времето“. В нея влязоха 50 видеа, общо 184 песни, 2 концерта HD, и една книга – автобиографичната „Рок от тъмната страна на Земята“. Всеки момент се очаква да излезе нейното второ, преработено издание. Има много любопитни истории.
-Например?
– Например случката, в която един техник на Развигор Попов купува от някакъв човек в СССР „сценичен“ лазер. След пет дни обаче дошли КГБ-та, военни и арестували българския техник. Оказало се, че му били продали истински боен лазер. Ей такива неща от тази необятна страна, пълна с неприятни изненади, особено сега. Досега не сме го казвали, защото нямаше повод.
– Защо го рекламирате като филм – острие на две епохи?
– Така го представи Росен Елезов, който иска да каже, че е за епохата преди падането на Берлинската стена и след това. Това е музикален филм, включва 20 песни, 6 нови, но има и истории, които хората не са чували. На екраните ще излезе май месец, а сега на София филм фест ще има една прожекция. За нея подготвяме и английски субтитри, защото това е международен фестивал. Зрителите ще научат за нашата битка, както и тази на други музиканти срещу времето, което предимно ни мачкаше и задушаваше, но оцеляхме.
– Как оцеляхте?
– Защото бяхме млади и защото бяхме инати. Свирихме и пеехме рокендрол, не се предавахме, не се огъвахме. Останахме верни на себе си – никога, както и досега, не сме пеели на плейбек. Оцеляхме и заради силните си текстове, винаги сме имали такива, както и заради прекрасния ни певец – Огнян Цолов, който е с отлична дикция и речева разбираемост. Много е важно да се разбира какво се пее, посланията ни да стигнат до хората.
– Защо и как рокмузиката продължава да ви вдъхновява?
– Е как? Като гледате един концерт на Роджър Уотърс, например „The Wall” или „The Dark side Of The Moon”, и като чуете някоя лигава творба на някой рапър или чалгаджия, как да не ви подейства като вдъхновение рокмузиката? А като чуете „Ролинг Стоунс“ или „Бийтълс“! Рокмузиката винаги е била вдъхновение, защото е правена по друг начин, писана е с честно отношение.
Хората трябва да слушат повече рокмузика и да се опитват да правят рок. Тогава няма да има място за посредствени жанрове, самопоявили се като хип-хопа и темподобни. Това са недоразумения.
Някакъв пуска ритъм, хваща една статия на вестник и чете. Трябва да бъда коректен обаче – има и добри попадения. Например Христо Петров – Хазарта, Той има много хубави неща, при него има поезия, има прецизно подреждане на думи и рими.
Но да не говорим за чалгата… Това е апотеоз на простотията и простащината, каквато и в политиката се намира. Извинете, но човек който слуша „Ийгълс“, „ Бийтълс“, „Пинк Флойд“ не може да се държи така. Той е друга закваска, а тя уви съществува, защото нашето общество го позволява. Има хора с все още неверен критерии за демокрация!… А тя е не само да взимаш и да безчинстваш, а и да даваш възпитание и респект, към ценностите на нашия народ.
– На този фон рок музикантите не се ли чувствате потопени, заглушени дори и сега?
– Не, защото още има радиостанции, които излъчват рокмузика. Самият факт, че правим това интервю, също е потвърждение. Колкото до това дали се слуша- естествено. Във филма ще видите и колко много песни имаме, които не са били излъчване през годините нарочно, тъй като ако ги пускаха в ефир, другите изпълнители нямаше какво да правят, защото парчетата ни са много хубави и силни.
– Кога е било най-трудно ли се прави рок – преди 50 години или сега?
– Винаги се е правело трудно рокмузика, но ако трябва да бъдем честни – преди беше още по-трудно. Тогава една песен, макар и композирана само за китара, трябваше да я дадеш написана на ноти за пиано на специална комисия ако искаш да имаш песен, записана по радиото. След това специална комисия пък оценяваше и текста. А някои наши песни като „Самотният“ са писани по текст, който предварително е бил одобрен от националното радио. Да не би да кажем нещо лошо за Ленин, за Тодор Живков. Тогава беше почти непосилно. Нямаше частни студиа, бяха забранени. Вносът на всякакво оборудване за рокконцерти също беше забранен Във филма ще разберете как сме си правили осветлението сами. Не само ние, но и ФСБ, и „Сигнал“ и „Щурците“. А сега има много музикални магазини, които внасят оборудване. Тогава рокмузиката плашеше управляващите. И в Чехия, и в Унгария беше така, но там се сбиха с руснаците, имаше революция и отпуснаха нещата – имаше внос на техника, на музикални инструменти…. А ние преди запис сме си изварявали струните…Трябваше да си много щастлив, за да имаш леля, която пътува в чужбина. Като мен например. Моята леля, оперната прима Надя Добриянова ми донесе истинска бас-китара през 1969г! Но, уви само това не бе достатъчно… А сега е много по-лесно. Пълно е с музикални магазини.
– Защо тези революции не се случиха в България?
– Защото сме заспала, продажна проруска нация. Защото руснаците никога не са си тръгвали оттук, след като са нахлули в България уж да ни освободят и ако не са били нашите опълченци са щели да загубят войната. Нямаме и една част от украинския стремеж за свобода. Вечно сме чакали някой да дойде и да ни освободи, а той идва да ни приобщи към неговата икономическа система.
– Е нали рокъте символ на свободата?
– Рокът е символ на това, което казва, а той е свободен винаги да казва. При него няма ограничения. Например „Ролинг Стоунс“ едно време казаха: “I can’t get no satisfaction” – (нямам удоволетворение). Как го виждате това изпято в някоя любовна, лирична песен? Естествено, че рокът е символ на свобода. Рокът е нещо велико и винаги ще го има. Винаги ще има бунтарство, по-експресивен израз на настроения и чувства.
– Ваши колеги от попмузиката се събират на благотворителни концерти в подкрепа на Украйна. Имате ли покани за подобни активности?
– Към момента не, нека го направят. Ако имат нужда и от рокендрол, сме готови да се отзовем. Обикновено като се появи една рокгрупа, хората забравят за попмузиката и слушат основно рока.
– Песента „Как да стане сън войната“е била наградена през 1986 г. на младежки конкурс в Тбилиси, отново е актуална…
– Да, тя е много силна, написана е по текст на Петър Анастасов. Сега пак е актуална, не знам защо не я излъчват по радиостанциите. Може би защото е малко по-дълга от нормалното. Феновете ще могат да я чуят и видят във филма в уникално видео заснето от големия Хачо Бояджиев, през 1987г.
– Защо има клише, че музиката може да спаси мира и как се отнася към рока?
– Когато падна Берлинската стена Роджър Уотърс направи внушителния и запомнящ се концерт „The Wall”, в чийто край тухла по тухла падна изкуствена стена. Музиката обедини хората от двете страни на света-от тъмната и от светлата! Рокът е борба, призвание и чест!
