2 0
Време за четене5 Минути, 45 Секунди

Д-р Траян Делчев има богата  професионална биография. Неговата голяма страст е генетиката. Преди няколко месеца придобива образователна и научна степен „Доктор” в тази сфера.

През 2007г. завършва Природо-математическата гимназия в родния си град Хасково с профил „Биология с английски език“. Шест години по-късно вече е с диплома по медицина от Тракийския университет в Стара Загора. Става специализант по детски болести към Клиниката по педиатрия в Александровска болница в София. През 2017г. придобива специалност „Педиатрия”. В края на същата година се присъединява към екипа на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев”. Преди три години става част от преподавателския състав на Катедрата по педиатрия в Медицинския университет – София.

Има над 50 участия в научни форуми в България и в чужбина, 10 публикации в научни списания и сборници, завършил е четири курса за допълнителна квалификация в Австрия, Полша, Великобритания и Сърбия.

Признава, че няма достатъчно свободно време за други занимания, извън професионалните интереси. Но, ако успее да открадне няколко минути, ги посвещава на история, литература, философия, кино и музика.

Представяме ви д-р Делчев като част от поредицата на BWoman в подкрепа на младите български лекари.

КАК СЕ ПРИСЪЕДИНИХТЕ КЪМ ЕКИПА НА БОЛНИЦАТА?

Както при много други млади колеги, моята кариера стартира с работа (предимно нощни  дежурства) в интензивните звена. Първо бях назначен като лекар-специализант в тогавашната Клиника по пулмология и Интензивното отделение. Така имах възможност да опозная болницата с основните й структури и протоколи, запознах се с голяма част от лекарите. Даже именно тук срещнах и любовта на живота си! Без съмнение първите три години, които прекарах като дежурен лекар в интензивно отделение, помогнаха да оформят основните ми умения на педиатър.

Тежките дежурства ме научиха да работя ефективно с колеги от различни клиники. Предполагам, че това е причината да бъда забелязан от проф. Даниела Авджиева и д-р Адил Кадъм, които ме поканиха да стана част от екипа на Клиниката по генетика. До онзи момент не бях мислил за подобен остър завой в кариерното си развитие, но приех предложението. Без съмнение, предизвикателствата и комплексността на модерната медицинска генетика са попрището, което най-много импонира на личностните ми особености.

Д-р Траян Делчев

НА КАКВО НИВО Е ПЕДИАТРИЯТА В БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА – КОНКРЕТНО И ВЪВ ВАШАТА СПЕЦИАЛНОСТ?

За съжаление, нивото на педиатрията в страната варира драстично в зависимост от това дали говорим за столицата (и областните градове) или за по-малките населени места. Разбира се, в София нивото е достатъчно добро, за да посреща по-голямата част от трудностите на детските болести. Това обаче съвсем не е така в малките градове и села, където често педиатри изобщо липсват (спомнете си скорошното драматично развитие в детската клиника към МБАЛ- Враца).

Моята тясна професионална насоченост е твърде специфична и рядко срещана, за да мога да коментирам общото ѝ ниво в страната. Бих казал, че в малкото налични генетични звена работят отлично подготвени и способни лекари. За съжаление, модерната клинична генетика изисква не само интелектуален потенциал, но също така огромни материални инвестиции и високотехнологична апаратура, което е трудно постижимо (почти невъзможно) в условията на родната медицина. Надявам се, че с времето това ще се промени.

КАКВИ СА ЗАБОЛЯВАНИЯТА ПРИ ДЕЦАТА, С КОИТО СЕ СБЛЪСКВАТЕ?

Към момента работата ми има два основни аспекта  – на клиничен генетик и на ръководител на дежурна смяна.

Като водещ на екипа се сблъсквам с проблеми от пълния спектър на детските болести – инфекции, интоксикации, травми, неврологични, ендокринни, нефрологични, гастроентерологични, кардиологични и други заболявания.

Като част от екипа на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания работя предимно с деца с тежки вродени заболявания. Основните ни усилия са насочени към ранна диагностика, адекватно клинично проследяване и най-съвременно лечение на тези деца.

КОЙ ПАЦИЕНТ ИЛИ СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЗАБРАВИТЕ?

Такива случаи са твърде много, едва ли ще успея да посоча един пациент, който ми е направил по-силно впечатление. Би могло да се каже, че всеки случай, който срещам, е уникален, интригуващ и поучителен по свой специфичен начин.

КОЕ ВИ МОТИВИРА ДА ОСТАНЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Чувствам се отговорен към нуждите на родната педиатрия. За добро или лошо, това е средата в която съм избрал да се развивам и не смятам да изневерявам на този избор. Би било неискрено да твърдя, че организацията на медицината в развитите страни не ми е изглеждала привлекателна на моменти. Но силата на това привличане никога не е надделявала над чувството за принадлежност към българската педиатрия и клинична генетика.

АКО ИМАХТЕ ВЛАСТТА ДА НАПРАВИТЕ РЕФОРМАТА В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА, ОТКЪДЕ БИХТЕ ЗАПОЧНАЛИ?

Струва ми се, че изрази като „реформа в здравната система“ и „реформа в съдебната система“ се използват предимно от различни политически фигури, които преследват популистки и PR цели. Истината е, че не притежавам необходимия управленски и организационен опит, за да уловя пулса на наболелите проблеми в здравната система. Но все пак мисля, че следните промени биха били полезни:

  • повишаване на качеството на услугите (терапевтични и диагностични), обезпечено от адекватно финансиране;
  • по-тясна връзка между специалистите в различните области на медицината и хората, отговорни за провеждането на реформите;
  • стимулиране на развитието на медицината в малките населени места (адекватно заплащане, възможности за специализация, професионални и социални привилегии за младите лекари извън София);
  • оптимизиране на съществуващите и въвеждане на нови скринингови програми;
  • подобряване на комуникацията и координацията между Спешната медицинска помощ и останалите звена на здравната система;
  • намаляване на административната тежест върху медицинския персонал, за да има време за пациентите и техните родители. Това трябва да е водещо за всеки детски специалист.
  • възстановяване и оптимизиране на медицинската авиация;

УЧАСТВАЛИ СТЕ В МНОГО ФОРУМИ В ЧУЖБИНА. КОЕ ВИ ДАВА САМОЧУВСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР?

„Самочувствие на български лекар“ – хм…трудно ми е да кажа. Впечатлението, което съм добил от конгресите извън страната е, че ако притежаваш необходимите лични и професионални качества, националността e без съществено значение.

Международните конгреси, които съм имал щастието да посетя, винаги провокират смесени чувства. От една страна усещането, че си активна част от международната сцена на специалността, е изключително вдъхновяващо, вълнуващо и мотивиращо. От друга страна, екстремните разлики в организационно, материално и технологично отношение (в сравнение с развитите страни) неизменно носи и доза разочарование. Все пак мисля, че първото надделява над второто.

КОЯ ЗА ВАС Е НАЙ-СИЛНАТА МОТИВАЦИЯ, ЗА ДА СЕ РАЗВИВАТЕ КАТО ЛЕКАР?

Възможността да работя с всеотдайни, интелигентни, фокусирани, жертвоготовни и ерудирани колеги в нашата болница. Без съмнение, професионалната и академична среда, в която имам честта да участвам, е основният ми стимулиращ фактор.

ИМАТЕ ЛИ СВОЕ ЖИТЕЙСКО МОТО, КОЕТО БИХТЕ СПОДЕЛИЛИ?

Старая се да поддържам необходимия професионален, морален и личен интегритет за позицията, в която се намирам. Опитвам се също така да разрешавам проблеми и конфликти, а не да провокирам нови.

КАК УСПЯВАТЕ ДА СЕ ЗАРЕДИТЕ СЛЕД ИЗТОЩИТЕЛНИТЕ ДЕЖУРСТВА?

Прекарвам време със семейството ми: разходки в природата, екскурзии, ваканции (за които рядко имаме време). Игрите със сина ми и усмивката на любимата са основните източници на енергия и щастие. Добрата музика и качествената храна също помагат.

Сн.Личен архив

За автора на публикацията

bwoman

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
fb-share-icon