By 
2
0
Интервю на Цветелина Узунова
На 18 февруари 2023г., на 82 -годишна възраст, от този свят си тръгна големият български художник Кеазим Исинов. Почитаме паметта му с негово специално интервю за сп. Business Woman Magazine от 2014г. Светъл път, Маестро!
Кеазим Исинов е роден е на 16 април 1940 г. Възпитаник е на Художествената гимназия. През 1968 г. завършва специалност живопис в Националната художествена академия, в класа на проф. Ненко Балкански. Освен с живопис, се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри. Автор е на над 30 самостоятелни изложби в страната и в повече от десет страни по света. Носител е на редица наши и международни награди.
Срещаме се с великия ни художник Кеазим Исинов в малка галерия в столичния квартал „Изток“- сред прекрасни негови картини, репродукции, оригинални сувенири. Първото ми впечатление е за един позитивен, усмихнат човек, впечатляващо енергичен и добронамерен. Само преди месец в двореца „Врана“ имах удоволствието дълго да се любувам на последните му творби, които бяха изложени по повод благотворително събитие на Института за семейна политика на бившия министър на труда и социалните грижи г-жа Христина Христова. Още тогава си обещах, че непременно трябва да ви го представя. Не само, защото картините му са невероятни, а и защото самият той е много интересен събеседник. Сам признава, че не обича да коментира творчеството си. „Картините трябва да се гледат, не да се говори за тях“, казва ми той. Затова разговорът ни преминава и през много други теми.
КЕАЗИМ, ВЪРХУ КАКВО РАБОТИТЕ В МОМЕНТА?
Знаете ли, след изложбата във „Врана“ се почувствах малко изчерпан и затова направих пауза от две седмици. Сега отново работя, но върху едни много малки картини.Те са като подготовка. Както при музикантите като си настройват инструментите. За мен тази роля играят малките творби. Доста са трудни обаче, има много детайли. Преди 40 години правих още по-малки.Миниатюрата ме научи на прецизност.Даже преди миниатюрата с маслени бои, седем-осем години работих върху слонова кост, дърво, камък…малки фигурки. Това си е направо работа със скалпел, много прецизно е. Трудно е, но това ми помогна впоследствие, отрази се върху стила ми след години.
КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯВА В ДНЕШНОТО ТОЛКОВА ОБЪРКАНО ВРЕМЕ?
Действителността в момента трудно вдъхновява когото и да било. Наоколо има прекалено много отрицателна информация. Да Ви призная, аз почти не гледам вече телевизия. Хората са все по-потиснати и лабилни, именно заради този негативизъм, който се излива отвсякъде.
При мен нещата стават спонтанно. Гледам Ви сега Вас, но очите ми забелязват и всичко наоколо. Ще дам един такъв пример. Бяхме на гости, пиехме чай. Наблюдавах чашата, кехлибарения чай с едни фантастични отблясъци –като космос. Запомних това усещане. Като се прибрах, нарисувах тази чаша. По принцип, откакто съм завършил, не рисувам от натура. Всичко е в главата ми. Та тази картина с чашата чай, която с Божията помощ стана много хубава, веднага беше купена и то като подарък за младоженци. Мисля, че всеки човек е художник в душата си. Ето сега дойде в галерията една жена. Питах я за професията й, оказа се юрист. Тя минава оттук, защото казва, че така се зарежда. Хората трябва да се научат да се зареждат от всяко нещо, което не е покварено- от едно цвете, от едно дърво, от камък -като японците. Те имат традиции в това отношение. А ние унищожихме нашите и сами си усложнихме живота. Аз правя моето изкуство със спомените от онова чисто време.
ЗАЩО ОБЩЕСТВОТО НИ СТИГНА ДОТУК?
Причините са много. Една от тях е мързелът. Аз съм научен на труд от ученик, не бягам от трудностите, напротив. Като младеж бях най-добрият жътвар, знаехме как се изкарва хлябът. Имам хубави спомени от бригадите.Сега някои с насмешка гледат на това. Но в днешно време много малко хора работят или създават нещо добро. Духовността изчезна. Изкуството, което е призвано да облагороди човека, не е на почит. Точно обратното. Като гледам пълните зали на фолк певиците…това е трагедия за духа на нацията. Младите мислят, че такива трябва да станат, че лесно се печелят пари. Младежта се изгуби в този т.нар.преход. Ще Ви разкажа един такъв мой спомен- навремето много четяхме, в моето село имаше огромна библиотека. След като завърших Художествената гимназия, започнах да си изкарвам хляба с рисуване на плакати. Аз ги правех като картини. Спомням си, че имаше един мъдър плакат „Да изковем от мечовете плугове“. Ако помислите, в това има голямо съдържание.Пак в моето село, преди много години, нарисувах картина от натура -две сестри. Едната чете книга, а другата й показва. Направих я голяма, към два метра. Поставиха тази картина на една топола в местността, където се провеждаха големи събори. Тя остана там много дълго време, никой не й посегна да я скъса, да я надраска или да я махне. Разпадна се от вятъра и дъждовете.
ТОВА МИ НАПОМНЯ ЗА ГЪРЦИЯ, КЪДЕТО СЪМ ВИЖДАЛА ПАРАКЛИСИ БЕЗ ВРАТА, В КОИТО ИМА СТАРИННИ ИКОНИ, КАСИЧКА ЗА ПАРИ, СВЕЩИ…ОТВОРЕНИ СА ДЕНОНОЩНО И НИКОЙ НЕ ПОСЯГА ДА ОТКРАДНЕ.АКО НАПРАВИМ НЕЩО ТАКОВА В БЪЛГАРИЯ, СЕЩАТЕ СЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ.
За съжаление, демокрацията у нас бе разбрана неправилно. За нея е нужно съзнание, иначе се получава анархия. Съзнанието е в основата. А няма ли духовност, нищо не става.Поколението, което е възпитано в ония години преди 89-та да се труди много, да чете…вече си отива.Аз самият се чудя откъде ще дойдат хора, които да научат младите на това.
ИМА ЛИ НАДЕЖДА ДА СЕ ОПРАВЯТ НЕЩАТА?
Ще се оправят, разбира се. Хората започват да се усещат. Ето сега какви бури имаше, градушки…всеки се замисля за природата, какво става, защо се случва всичко това. Природата винаги ме е вдъхновявала, винаги съм я уважавал много. Дори ще Ви призная, че понякога в облаците виждам видения.
ВЯРВАМ ВИ. НАЛИ КАЗВАТ, ЧЕ ВСЕКИ ТВОРЕЦ Е И МАЛКО ПРОРОК…
О да, това даже ми го казаха на откриването на една моя изложба в чужбина.Но да се върна на предната тема- увеличиха се много лошите мисли в България. Защо не направим една обща молитва- за седмица, за месец. Това ще промени енергиите. Всеки сам да усети точните думи за молитвата. Тези неща имат огромно значение. Аз, като стана сутрин, се обръщам в четирите посоки и се моля за всички хора. Обичам да съм сред природата, да прегърна дърво. Обичам и да имам пирамиди около себе си. Знаете тяхното въздействие. Нещата са много лесни и простички, защото са открити векове преди нас. Ние сами си усложняваме живота и кармата.
ЗА ВАС КАКВО Е КАРМАТА?
Тя е изкупление. Каквото посееш, ще си го жънеш. Големите учители като Петър Дънов, Петър Димков, например, казват, че постепенно кармата ще изчезне, ще преминем в друго измерение на духа. Ще разберем много неща, ще има промяна. Българите имаме големи грехове –изгонили сме богомилите, по времето на покръстването са избити страшно много хора…като народ имаме да изкупуваме грехове. Що се отнася до моята карма, спомням си такъв случай: Бях много малък, около четири-пет годишен. В моето село беше дошъл един мъж- ясновидец като Ванга. При него се стичаха хора. Аз се промъкнах между чакащите и влязох в стаята му. Той седеше по турски на една рогозка и като ме видя каза: „А, идва Кеазим, той ще стане голям човек“. Така че, няма случайни неща, всичко е записано някъде там –горе. Има хора с дарбата да се докосват до тази вселенска информация.Трябва човек да е подготвен, за да я ползва. Нищо не може да се види, да се получи, докато не му дойде времето. Има и такива, които злоупотребяват, че имат такива умения. Всичко това се прави за пари. Алчността е също сред основните причини обществото ни да е в това състояние.
КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ВИ?
Кеазим е арабско име, означава учен човек.
А ОТ КОГО СТЕ НАСЛЕДИЛИ ДАРБАТА СИ?
Моето семейство беше бедно. Родителите ми бяха обикновени хора. Баща ми беше дърводелец, дядо ми ковач. Майка ми беше невероятна тъкачка. Всички имаха силно развито естетично чувство. Сигурно от тях съм взел тази прецизност в работата си.
BUSINESS WOMAN Е СПИСАНИЕ НА УСПЕЛИТЕ ЖЕНИ. КАКВО Е ЖЕНАТА ЗА ВАС, КАКВА РОЛЯ ИМА В ТВОРЧЕСТВОТО ВИ- КАТО МУЗА, КАТО ЛЮБИМА?
Жената, още от началото на моето творчество, е в основата.Даже една от първите ми картини беше майка, която къпе детето си. Рисувал съм толкова много мадони. Жената е по-силна от мъжа. Идва времето на жените. Те имат финес, мъдрост, грижовни са. Сигурен съм, че жените ще променят света. Те трябва да навлязат повече в управлението. Говоря за жени с качества.
ЛАЛЕТО Е ЛЮБИМА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО ВИ. ЗАЩО?
В първи курс трябваше да мина през семестриален изпит. Сложиха ни едно лале да рисуваме. Теглихме жребий и на мен се падна фронталното място, най-трудното. Преподавателят ме посъветва да се преместя, за да ми е по-лесно. Но аз казах „Не, късметът ми е такъв“. Още тогава не бягах от трудностите. Седнах да рисувам и се забравих.Другите отдавна бяха приключили, аз продължавах. Накрая всички ми казаха браво. Минаха години. Получих писмо от Холандия с покана да участвам в конкурс по повод настъпването на 2000-та година. Аз нарисувах пак това лале. Конкуренцията беше голяма- повече от 30 000 художници от цял свят. Един ден ми се обади председателят на конкурса да ми съобщи, че съм победителят. След това бях поканен там. Осъзнах отново, че няма случайни неща. Цветето от ученическите ми години ме заведе именно в страната на лалетата.
СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ОБИЧАТЕ ПРИРОДАТА. НА ПОСЛЕДНАТА ВИ ИЗЛОЖБА ПОКАЗАХТЕ И ПРЕКРАСНИ ЗИМНИ ПЕЙЗАЖИ. ИМАХ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ АКО ДОКОСНА ПЛАТНОТО, ЩЕ СЕ ПОЛЕПИ СКРЕЖ ВЪРХУ РЪКАТА МИ.
Нали?! Радвам се, че така сте усетила картината ми. Това си има обяснение. Пак ще Ви върна към детството ми. Тогава ходехме да сурвакаме. Към 4 часа сутринта аз и приятелят ми тръгвахме по къщите. Снегът току-що беше навалял, наоколо сумрак. Никой не беше минавал още по улиците. Върху падналия сняг се носеше едно невероятно сияние. Тези картини са се запечатали завинаги в съзнанието ми.
ЗНАЧИ СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТСТВОТО И ДНЕС ВИ ВДЪХНОВЯВАТ.
Да, така е. Искам да внуша на хората да не забравят красотата наоколо. Всеки отминава, не вижда прекрасното дърво, цветето. Ще Ви споделя, че веднъж сънувах нашата китайска роза увехнала. Станах и видях, че не е поливана отдавна. Тя ми даде знак през съня. Сънищата са нещо много важно, трябва да им обръщаме внимание. Моите сънища доста често са пророчески- и за мен самия, и за обществени събития. Имам много примери, но не бих искал да ги споделям публично. Ще кажа само това, че България тепърва има да изпълни много благородна мисия.
КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА, СЛЕД КАТО В МОМЕНТА ВЛАСТВАТ ЗЛОБАТА И ЗАВИСТТА?
Така е, но е временно. Има си хора, които работят да променят света.Трябва да започнем от децата, да сменим образованието им. Например- да ги учим на йога. Аз се занимавам от 60-те години. Тя ми помага да издържам на напрежението. Ако привикнем децата към това от малки, те по-лесно ще преодоляват трудностите, ще са по-здрави. Отрицателните качества ще се променят в положителни. Имах една състудентка, която не беше кой знае каква красавица. Срещнах я след години и не можах да я позная. Страхотна промяна- одухотворено лице, позитивно излъчване. Като я попитах какво е направила със себе си, тя отговори простичко: „Занимавам се с йога“. И това е само един от много подобни пример.
КОЕ Е ЧУВСТВОТО, КОЕТО ВИ ВОДИ?
Любовта. Преди 30 години отидохме с жена ми да реставрираме църкви в село Луково. Сега всичко е разграбено, но тогава имаше 15 страхотни църкви. Слушам аз един ден как хазяите ни си говорят, че няма кой да ожъне два декара. Поисках сърп и ги ожънах. Настръхвам като Ви го разказвам това. Защото за мен всяко нещо е творчество. Както жъна с любов, така и рисувам с любов. Всяка човешка дейност трябва да е водена от това чувство. Когато дойде времето всеки да го осъзнае, тогава нещата ще се оправят и у нас.
СТЕФАН ЦАНЕВ ЗА НЕГО:
Не го познавах. Но неговите картини предизвикваха в мен някакъв смут. Нарисуваното нямаше нищо общо с нашия реален земен свят. Когато се запознах с Кеазим Исинов, подорзенията ми се засилиха. И той не приличаше на другите хора. Мъничък, крехък, сякаш прозрачен („Мога да не ям и да не пия вода със седмици“-казва ей тъй, между другото), с монголската си плитка на тила, походката му странна –сякаш крачи из въздуха на педя над земята. Очите му уж те гледат, а не те виждат- те съзерцават нещо вътре в него или над него…В лятната ми работилница в Балчик, на стената срещу бюрото ми виси негова картина: синьо и бяло. Зад бялото върху синьото едва видимо се мержелеят силуетите на засипаните със сняг дървета.От картината струи тишина. Студена тишина. Това не е словесна метафора. От картината наистина струи осезаема, галеща кожата студена тишина…И в най-горещите дни не ползвам климатик. Казвам това на Кеазим –той не се почуди, засмя се: „Ама, разбира се…“ Какво се разбира –не казва.
