By 
3
0
В сърцето на София, на жълтите павета, достолепно се извисява прекрасна къща, чийто уникален портал от ковано желязо не допуска да влезе всеки. Защото през 2011 г. тази сграда приютява първия по рода си у нас частен клуб. Негов управител от самото начало е Станислава Георгиева. Тя завършва английска филология и публични финанси, известно време обаче работи в сферата на енергетиката. Как съдбата я довежда до тази позиция, как ръководи повече от 60 човека персонал във времена, в които много бизнеси се оплакват от липса на качествени кадри, каква е историята на такъв тип клубове, как й помага интуицията – за всичко това тя споделя мнението си в интервюто на Цветелина Узунова, специално за BWoman.
ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА, НЕКА ВИ ВЪРНА КЪМ НАЧАЛОТО – КАК ПОЛУЧИХТЕ ПОКАНАТА ДА ОГЛАВИТЕ ТОЗИ БИЗНЕС?
Стана случайно. Първо бях поканена да работя по проект на компанията, която притежава сградата. После приех да довърша проекта по реконструкцията й и уж с това трябваше ангажиментът ми да приключи, но не се получи така. Останах и се заех и с основаването и развитието на The Residence Exclusive Club.
У НАС НЯМА ТРАДИЦИЯ С ПОДОБНИ ЧАСТНИ КЛУБОВЕ. ОТКЪДЕ ТРЪГВА ИСТОРИЯТА ИМ? ПРЕДПОЛАГАМ ОТ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО.
Точно така. Историята им е заложена в англо-саксонската култура. Още отпреди два-три века хората са започнали да се събират по интереси, по региони. После са го пренесли в Северна Америка, Азия, Индия. Където е стъпила Британската империя, са били основавани такива клубове. Трябва непременно да уточня, че те нямат нищо общо нито с масонски ложи, нито с някакви ордени, нито с други общества. Това са просто места, в които хора с идентичен произход и възможности се срещат, за да прекарват известно време заедно, да създават полезни контакти в отбрана среда. Във Великобритания тези членски клубове са много престижни, трудно се влиза в тях. Често членствата се предават по наследство, в някои има традиции да не се приемат нови хора, докато някой не напусне или не почине. Ние, разбира се, сме много далече от точно такива клубове, но решихме да направим нещо подобно. Имахме на разположение тази прекрасна сграда и трябваше да решим как да я използваме. Идеята за клуб дойде спонтанно, но беше много вдъхновяваща.
ВСЪЩНОСТ ТОВА Е БИВШЕТО КИТАЙСКО ПОСОЛСТВО – ТАКА Я ПОЗНАВАТ СЪВРЕМЕННИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, НАЛИ?
Сградата има дълга история. Наистина през 50-те години на миналия век тя става посолство на Китай до 90-те години. След това е преминавала от едни ръце в други като офис сграда, но собствениците не са се старали особено да я поддържат. Ние я заварихме в много лошо състояние. Положихме доста усилия, започвайки от 2007 г., за да я приведем в този вид и през 2011 г. да отворим клуба.
ДОКОЛКОТО ЗНАМ Е ПОСТРОЕНА ОЩЕ ПО ЦАРСКО ВРЕМЕ, НАЛИ?
Къщата е направена по поръчка за семейството на Димитър Яблански – български офицер, финансист, депутат, министър, за кратко и кмет на София – една интересна личност от началото на миналия век. Той наема австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който я построява през 1907 г. Единствената дъщеря на Яблански – Мария, се омъжва за член на фамилията Паница и всъщност, когато тя я наследява, това става дом на новото семейство. И така до 1955 г., когато е национализирана и дадена за посолство на Китай.
За наша голяма радост, Дими Паница ни беше гост, малко преди да почине, и можа да види какво сме направили със сградата. Беше емоционална среща за нас, защото той много се развълнува. Къщата е паметник на културата и един от шедьоврите на архитектурата в столицата ни. Затова си заслужаваше усилията да й върнем красотата. Ние подходихме с голяма обич и внимание към този проект.
А КАК СЕ РОДИ ИДЕЯТА ТАЗИ КЪЩА ДА БЪДЕ ЧАСТЕН КЛУБ?
Действахме по метода на изключването. Мислихме какво ли би било най-подходящото й предназначение: от една страна да си запази донякъде частния характер, но пък от друга – да има някакъв обществен достъп. И така изкристализира идеята за клуб. След 90-та година в София е имало опити за нещо подобно- например Radio City Club, но без особен успех.
ДА, ДОБРЕ СИ СПОМНЯМ. АЗ БЯХ НЕГОВ ЧЛЕН, НО ТОЙ БЕШЕ ПО-СКОРО ЕДИН УЮТЕН РЕСТОРАНТ ЗА ИЗБРАНИ ХОРА НА „АКСАКОВ”, С ОТЛИЧНА КУХНЯ. НЯМАШЕ КОЙ ЗНАЕ КАКВА ДЕЙНОСТ, КАКТО Е ПРИ ВАС.
Така е, ние започнахме от А и Б. Направихме проучване как е по света, изградихме наша оригинална концепция, съобразена и с националния ни манталитет. Няма вариант copy -paste. В началото беше трудно – като започнем от бюрократичните пречки при възстановяването на сградата и стигнем до скептицизма на българина, когато му се предлага нещо непознато и ново. Някои станаха веднага членове, за да пробват, да видят за какво става дума, други ни хейтеха по всякакви начини. Пускаха се такива легенди и небивалици, но го приемах като приказката за лисицата и гроздето. Днес вече нещата са много различни. През 2014 г. станахме член на Световната асоциация на частните клубове. С нашата карта можете да посетите над 250 частни клуба по целия свят. Така че имаме много добър международен статут.
И КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА ЗАД СТЕНИТЕ НА ТАКЪВ ЧАСТЕН КЛУБ, ЧЕ ТОВА Е ПРЕДИЗВИКВАЛО КАКВИ ЛИ НЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ?
Случват се само приятни и интересни неща. Създали сме едно малко клубно общество, в което хората могат да общуват, да се чувстват спокойно, когато си правят срещи тук, да хапнат вкусна храна, да присъстват на интересни културни събития. Наш приятел и съмишленик е Васко Василев, който за 12 –ти път ще има концерт при нас в прекрасната ни градина. Вече няколко години работим с Донка Ангъчева- една българска пианистка със световна слава. Дори е световен посланик на роялите с марка Bösendorfer.
Тя идва обикновено с нейни колеги от Виенската филхармония. Правим всякакви музикални събития, изложби. Организираме и представяне на напитки- винени, шампанско, уиски вечери, например. От пет години сме и в програмите на една от водещите в момента марки уиски- избрани сме за т.нар. Spiritual home на бранда, едно от 50-те такива места в света. Подобни резултати ни вдъхновяват. Така че не сме просто една къща с ресторант в центъра, а социално-културно средище.
ПЪРВОТО, КОЕТО ВЕДНАГА ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ПОСЕТИТЕЛЯ, Е ПЕРФЕКТНОТО ОБСЛУЖВАНЕ. ТО Е НА ВИСОКО НИВО И СЕ ОТЛИЧАВА ОТ МНОГО МЕСТА С ПРЕТЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ. КАК НАМИРАТЕ КАЧЕСТВЕН ПЕРСОНАЛ – ХЕМ ДА РАБОТИ ДОБРЕ, ХЕМ И ДА СПАЗВА ОСНОВНИЯ ВИ ПРИНЦИП ЗА ДИСКРЕТНОСТ?
Трудно е, но не е невъзможно. Аз искрено вярвам в младите хора. Напук на всички познати у нас клишета, че младите не стават, аз предпочитам да наемам тях и да ги обучавам. Това винаги ми се е отплащало с годините. Самата аз, когато започнах този проект, бях само на 27 години и също получих шанс. Голямата част от екипа остава за дълги години, няма текучество, което говори много. Екипът ни е от над 60 човека, не е малък.
КАКЪВ ШЕФ СТЕ?
Не се изживявам като типичния шеф. Не съм от онези, които само раздават заповеди. Винаги съм с екипа си, редом с тях и просто направлявам дейностите. Когато трябва, правя забележки, когато трябва- поощрявам. Хората се стараят да си гледат задълженията по най-добрия начин, има силно екипно чувство при нас и това ме радва. За да освободя някого, трябва да е направил непростима грешка. При нас това на първо място е дискретността. Правилото e “What happens in Vegas, stays in Vegas” („Каквото става във Вегас, си остава във Вегас” -популярен PR слоган в града на хазарта Лас Вегас, САЩ, синоним на дискретност б.р.) То важи както за персонала, така и за клиентите. И всички се съобразяват с него. Така че никога не сме имали проблем с нарушаване на личното пространство. Има си също правила за членството, които регламентират дори и дрес кода. При нас е недопустимо да се появите в анцуг или с къси панталони, например. Възприели сме делови дрес код и това устройва всички клиенти. Всъщност, да сме откровени, в България едно от най-трудните неща за съблюдаване е именно правилното облекло.
ВИЕ СЕ ГРИЖИТЕ ЗА ПРИЯТНОТО ПРЕКАРВАНЕ НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ НА ДРУГИ ХОРА. КАК ОБАЧЕ ВИЕ ПОЧИВАТЕ?
Знаете ли, в началото толкова се бях отдала на проекта, че изоставих моите почивки, моите интереси.
ЧИСТО ПО ЖЕНСКИ – КАТО СЕ ЗАХВАНЕМ С НЕЩО, ГО ПРАВИМ ВСЕОТДАЙНО, ЗАБРАВЯЙКИ СЕБЕ СИ.
Точно така, но с времето се научих да делегирам задачи на хората в екипа, не всичко вече минава през мен. Не може ръководителят постоянно да се занимава с всичко – една типична черта на нашите бизнесмени. Трябва да се делегират повече отговорности на хората от екипа. Ежедневни, дребни неща – трябва всеки да си ги решава. В един момент човек затъва в едно дребнотемие и цялата градивна енергия, която има, за да създаде нещо ново, да подобри продукта или услугата, отива на заден план, за да се занимава с нещо, което може друг да свърши. Никой успял бизнесмен не е стигнал там, където е в момента, без хората до него.
Така че с годините се научих да почивам и аз – обичам да пътувам, да оставям време за себе си.
ВЪВ ВАШИЯ КЛУБ ИМА И МНОГО УСПЕШНИ ЖЕНИ. ВИЕ СТЕ ГИ НАБЛЮДАВАЛА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. КАК СЕ ПРОМЕНИ ДЕЛОВАТА БЪЛГАРКА?
Все повече дами са еманципирани, щастливи, успешни, градят кариери, създават свои компании и по нищо не отстъпват на мъжете в бизнеса. Това много ме радва. Тази световна тенденция за налагане на някакъв объркан феминизъм не я възприемам. Жените у нас никога не са били дискриминирани – нито в администрацията, нито в бизнеса. Аз самата като мениджър винаги съм срещала уважение и подкрепа.
ТОВА НЕ УНИЩОЖАВА ЛИ ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ?
Не мисля. Жените показаха, че умеят и да ръководят фирми, и да имат щастливи семейства, и да се наслаждават на живота.
КАКВО Е ВАШЕТО ПОСЛАНИЕ КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛКИ, КОИТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЩЕ СЕ ЗАПОЗНАЯТ С ВАС? ВИЕ ПО ПРИНЦИП НЕ ДАВАТЕ ИНТЕРВЮТА И АЗ ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ГО НАПРАВИХТЕ СПЕЦИАЛНО ЗА BWOMAN!
Никога не е късно човек да постигне целите си. Важното е за започне да работи за тях. Вярвам, че всички принципи на позитивното мислене действат, но всеки трябва да намери своя, който го кара да се чувства добре и който го води към неговата истинска мисия. Аз много се доверявам на интуицията си и я следвам. Тя ми подсказва правилния път. Когато съм решавала да не я послушам, съм грешила. Затова нека жените следват интуицията си. Тя е една добра комбинация от опит, инстинкт, чувство. И е нашият безпогрешен компас! Хубаво е да се вслушваме в нея, без да се самозабравяме, а да си сверяваме часовника с реалността.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
