3 0
Време за четене5 Минути, 7 Секунди

Когато видите журналистката Ива Сапунджиева на екрана на Военния канал, веднага свързвате името й с предавания с много сериозни теми – история, астрономия, езотерика, окултизъм и философия, древни цивилизации, военно дело. Надали ще ви мине през ума, че тя отлично владее и четката.

Истината е, че много преди журналистиката да влезе в живота й тя е рисувала. Първо с баба си, после с майка си. Те са първите й учители. Когато Ива е едва във втори клас, преподавателката по рисуване в училището в Дупница забелязва, че има талант и я насърчава. Помага й да се развива.

През годините се запознава с творбите на десетки известни художници. Признава, че по начало се възхищава на таланта и смелостта, без значение от името. „Когато посещавам изложба, търся душата и настроението на художника. Искам да надникна в съзнанието му. Да го срещна в света на невидимото. Да почувствам присъствието му”, споделя Ива пред BWoman. Казва, че в една картина гледа и изпълнението, и смисъла, и заряда. „В този момент имам усещането, че например пия кафе с този човек. Приемам почти всичко в изкуството. Възхищавам се и на класиците, но и на новаторите. Влюбвам се в бунтарите, които заявяват своята различност и разголват душите си, без да чувстват срам от своето присъствие”.

За да започне да рисува, трябва да усети, че нещо я „бие” отвътре, както сама се изразява. Тогава се чувства заредена с енергия и я излива върху бялото платно. Обикновено твори в късните часове на деня и често забравя колко време е минало. Понякога остава много след полунощ.

Обича да провокира последователите си в социалните мрежи с картини с голо женско тяло. Няма още обяснение защо то е привлекателно за нея като тема за рисуване. „И аз съм се питала същото. Или е проява на нарцисизъм, или стремеж към красотата. Харесва ми да рисувам жени. Сама ги създавам и този процес на изненада много ми допада. Искам да видя творението си, да се запозая с него. Знаейки, че аз съм неговият създател, искам да изпитам удоволствие докато го съзерцавам”, признава Ива. Женските фигури всъщност изключително приличат на самата нея. Дали са автопортрети?! Това се питат всички, които следят социалните й мрежи и публикуваните творби. „Изненадвам се на такива коментари и размишлявам над тях. Може би хората просто искат да ме видят гола. Надяват се да кажа, че всяка гола жена в картините ми съм аз. А дали съм?! Вече не знам. Веднъж един приятел ми каза: “Във всички женски портрети си ти!“. Замислих се. Ако наистина съм аз, защо съм без дрехи?!  В реалността съм много срамежлива, но в изкуството нямам задръжки. Ето защо то е велико. Освобождава ни от предразсъдъците”, разсъждава художничката. И сама се опровергава, че не, не би трябвало да е тя на тези картини. Убеждава ни, че за нея всички тези жени са напълно непознати.

Ива Сапунджиева е истински перфекционист в рисуването. Както и във всичко, с което се занимава. А интересите й са много и различни – от телевизионната журналистика през изкуството до писането на книги.

Казва, че за нея процесът на рисуване е свързан със силна концентрация и е под голямо напрежение по време на творческия процес. Но пък в същото време изпитва голяма доза наслада, когато вижда, че се получава.

Замисля се как ли би изглеждала една картина на съвременния свят. „Настоящето – сив фон, почти черен, но на преден план има едно красиво зелено дърво с розови цветове. То е красотата! Живее въпреки мрачния свят, който го заобикаля”, рисува с думи Ива. А бъдещето вижда като  замък от злато насред пустинята. Оживен град. Жителите му са високи, красиви, имат бяла осанка. Не са от този свят. Една жена на кон излиза от града. Накъде се е запътила?

Много големи творци са казвали, че любовта е най-голямото им вдъхновение. А може ли тя да бъде нарисувана?! „Това е лесно, защото тя е утопия. Картината може да пресъздаде един миг, спрян насред времето. Рисувам и любовни картини. Обикновено двама души, вплетени един в друг, изнесени отвъд нашата реалност”, казва Ива. Но що се отнася до омразата – категорична е, че тя не заслужава да бъде рисувана. Споделя нещо много лично от живота си – как преди време си изкарва гнева срещу нещастието, изобразявайки собствения си ужас. Но тези рисунки са изпълнени с толкова силен заряд, че й се налага да ги държи заключени. Появява се купувач за тях, но тя категорично отказва да му ги даде. Интуитивно усеща, че тези платна някак не искат да излизат на бял свят. Затова  избягва да рисува негативни картини. Това й е голям урок. Ако й се случи да изпита омраза, предпочита да я изрази чрез сарказъм с писане. В същото време обаче създава и детски приказки, даже има публикувана книга „Коледа на Луната“, за която сама рисува илюстрациите.

Като журналист, който е разработвал какви ли не теми, свързани с човешките цивилизации през вековете, тя има и свой отговор защо рисуването ни е дадено като занимание – от скалните рисунки в пещерите до днес. „Това е способността да виждаме и пресъздаваме, но и да фантазираме, да се разхождаме в други светове, да бъдем творци и създатели, да живеем отвъд всякакви правила, да излезем от рамките на обществото, от което сме част. Чрез рисуването научаваме за нашите предшественици, за онези живели в най-стари времена. Тяхната мисъл е отпечатана върху скалите. Рисуването е свързано с историческите процеси. Отново чрез него ставаме свидетели на събитията по бойните полета. Потръпваме от ужас пред окървавените тела в картините. Изкуството поражда чувство и спомени, но има силата да измени дори историята на човечеството. То и днес дава сведения за отминалите времена. А в Древен Египет е съществувала вярата, че  художниците са магьосници, защото всичко, което изобразяват, започва да живее в нашия свят”, споделя мислите си Ива.

Странно, но в дома й няма картини на други художници. Признава, че обича да живее сред празни стени. Колкото по-малко мебели и аксесоари има вкъщи, толкова по-добре се чувства. Може би, защото фантазиите й имат нужда от свободна сцена, за да се развихрят. „Използвам изкуството, за да се разхождам между световете. Всяко изкуство е вратата към паралелните светове”, издава голямата тайна Ива Сапунджиева и нанася финалния щрих на най-новата си картина.

Сн.Личен архив

За автора на публикацията

bwoman

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
fb-share-icon