By 
0
0
– Та как беше Вашето именце?
-Руска
– Е това е да си избереш име. А кой ли ще я схруска?!
Помните ли този култов диалог от филма „Баш Майсторът началник“? Големите Кирил Господинов и Мария Стефанова завихрят забавни отношения и оставят почерка си с незабравими реплики. Лентата е заснета през 1983г.. Мария е на 44 и вече е име в родното кино и театър. Към онзи момент в биографията й са се натрупали повече от 20 роли на големия екран, сред които във филмите „Любимец 13″(1958), „Специалист по всичко“ (1962), „Иван Кондарев“ (1974), „Всичко е любов“ (1979). Играе и на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, в чиято трупа постъпва през 1972г.
Родена е на 9 октомври 1939г. в Благоевград, който тогава, по царско време, се е наричал Горна Джумая. Но израства в центъра на София. Майка й – преподавател по литература, я запалва още от малка по словото. Води я редовно и на театър – първо на детски представления в Младежкия, след това вече и на пиеси за големи в Народния. Обучава се и в детска театрална школа. Логично идва следването и във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“. Едва на 21, с диплома в ръка, младата актриса се озовава в Драматично -кукления театър във Враца, после се премества в театъра в Русе, а след това в пловдивския. Това е професионалният й път, преди да стъпи на софийската сцена и да владее публиката й вече 52 години. В ръцете си е държала два „Аскеер“-а за главна женска роля: през 2018г. за образа й в „Три високи жени“ от Едуард Олби. И тази година – за Розовата дама в спектакъла на Стефан Спасов „Оскар и Розовата дама“. Признава, че една от ролите в театъра, с които се гордее, е на Костанда в „Свекърва“ на Антон Страшимиров. Била е на 33 години, когато изиграва първата много по-възрастна жена. Следват и още такива образи на „баби“, както тя се шегува и неведнъж споделя, че много си ги харесва. Но, животът й на сцената не е само награди и аплодисменти.
През 1994г., когато е на 55, я пенсионират преждевременно. Удар, който тя понася с достойнство. И продължава да работи. Забравя унижението, забравя годините, отдадени на най- голямата театрална сцена у нас. От звезда под прожекторите тя се превръща в зрител, защото не може да си представи да не гледа премиерите. Но посещава само тези в голямата зала, избягва камерната, да не я разпознаят и да решат, че отхвърлената актриса търси внимание. Признава в интервютата си, че е честолюбива, че носи чувство за достойнство, наследено от баща й. Станалото не я сломява. Напротив – с други актриси със сходна съдба подготвят спектакли и обикалят страната. И така 25 години. Докато един ден телефонен звън преобръща отново живота й. Пак от Народния театър. Канят я да се върне. Само тя си знае каква буря е забушувала в душата й – да приеме или не, да преодолее ли горчилката от миналото или да я остави да я владее, да се върне ли там, където е била отритната изненадващо и незаслужено или да продължи напред… „Бродех из къщи, казвах си: не, няма да се върна, не съм в състояние, не бива да развалям това, което съм направила. Страх ме е, радостно ми е, боли ме, пък съм възторжена, че… Театърът позвъни и разби всичките ми бариери. И се предадох.“, споделя актрисата в интервю за в. „Култура“. Сякаш като възмездие или подарък от съдбата тя празнува своя 79-ти рожден ден именно в голямата зала на любимия си театър с повече от 800 гости.
„Щом работя съм добре“, казва днес Мария Стефанова, която през октомври ще празнува своя 85-ти рожден ден. И признава, че има мечта, която е извън сцената и ролите – да види най-после построена националната детска болница.
Основна снимка: Булфото, 2024
Архивни снимки: Библиотека на Народния театър „Иван Вазов“
