By 
0
0
Бракът или съвместното съжителство не е лесна работа. Това е всекидневно усилие и отговорност. След като премине т.нар. букетно-бонбонен период, т.е. романтиката, силната страст, влюбването, идва времето на изграждането на истинската любов, партньорството, семейството. В този процес някои изгубват себе си. Според статистиката на психолозите, най-често в този капан попадат жените. Поради своята природа, те са много по-всеотдайни, грижовни, активни в една връзка. Факт е, че когато започнат да съществуват само и единствено заради мъжа до себе си, връзката започва да буксува и в крайна сметка се разрушава. Жената остава сама.
Психологът Марк Бартон дефинира пет признака, че това се е случило. Да ги разгледаме един по един.
На първо място това е жената да живее живот, изключително подчинен на интересите на партньора й. Това говори, че тя е премахнала от ежедневието си всички източници на радост, удовлетворение, развитие, които е имала преди запознанството. Ако такива не са съществували за нея, то ситуацията й при брак още повече се усложнява. Защо? Често жените започват отношения в състояние на вътрешна пустота и самота. Така мъжът става не партньор, с когото да си сътрудничи, да постигат общи цели, а източник на жизнени ресурси за нея. Което я прави силно зависима. А от гледна точка на съпруга, тя за него се превръща в токсична връзка и рано или късно той си тръгва. В друг вариант – изневерява. Същото се отнася и за мъжете – ако влязат в отношения след емоционална травма, ако се чувстват опустошени и изцяло се влеят в интересите на новата жена, в даден момент се превръщат в мъж „под чехъл“ или дразнител. Когато човек принася в жертва на партньора си своите лични интереси, увлечения, хобита, занимания, цели, мечти, ако заличи своя приятелски кръг, мислейки, че партньорът ще оцени всичко това като голяма обич, то е на абсолютно грешен път. С този подход любовта няма да просъществува. Рецептата е никой от двойката да не забравя за себе си. Не говорим за егоизъм, а за това да остави в новия си живот и частица от предишния- да излиза с приятелите си, ако те не съставляват обща компания с новия човек, да продължи да се развива като личност, да практикува хобитата си, да отделя време за своята личност, наравно с изграждането на общите занимания и мечти.Не се отказвайте от себе си, срещайки нова любов.
Следващият признак, че човек се е разтворил в партньора си, е липсата на лично мнение. Единият от двамата за всичко се съгласява с другия. Причината за това може да е, че когато някойа е изразил позиция, партньорът се е ядосал, възникнал е конфликт. И, за да го избегне следващия път, човек замълчава. Стъпка по стъпка става ням в отношенията и безличен. Задайте си въпроса кой най-често се води по чуждото мнение и се съобразява с него – това са децата. Те слушат мама и татко. Но човек в любовните си отношения не е дете, а трябва да се прояви като психологически зряла личност. Един от начините за това е да има мнение и да го споделя без притеснения. Токсичността на такава връзка може да се изразява по много начини – мъжът определя как да се облича жената, той има думата къде да почиват, с кого да се срещат, как да се възпитават децата. Често жените търсят образа на бащата в мъжа си и оттам произтича подобно неадекватно на годините й поведение на малко послушно момиченце. Или обратното – жената доминира, а мъжът си мълчи. И в двата случая има проблем.
На трето място Бартон поставя отношения, в които единият обича много, а другият играе ролята на позволяващия. Често може да се чуе въпросът – при вас кой обича повече, кой получава и кой дава? Ако условно сравним брака с бизнес партньорство, в което има успех тогава, когато и двете страни са удовлетворени, то и при личните отношения е добре да се спазва баланс. Много хора не разбират тази висша степен на обмен в семейството. Модата сред младите момичета да търсят съпруг, който да им „уреди живота“ е повсеместна. Но рано или късно даващият се уморява, защото и той иска да получи нещо в замяна. Да, женската природа е приемаща, но същевременно и отдаваща. Ако мъжът осигурява материалната база за семейството, то жената се грижи за уюта, децата, стреми се да е поддържана, интересна, различна за своя мъж. Не на последно място трябва да изразява любовта си и да вдъхновява партньора, за да постига той още по-големи успехи, следователно и семейството да просперира. Често хората се оправдават: „Ами той моят си е такъв, не е романтичен“ или в другия вариант – „Жена ми е по-студена, тя си ме обича, но не го показва“. Или още по-срещаното: „Той ме приема такава, каквато съм“. Подобна връзка няма да има перспектива. Всеки човек се стреми към своето щастие и, ако не го намери при даден партньор, бързо ще се ориентира към друг. Ако някой не изпитва желание да се грижи, да изненадва, да показва любовта си на партньора си, то дали говорим за истински чувства?! Същото е и при приятелството – ако човек е търсен от приятелите му само за услуги или да получават други облаги от него, то това си е чисто използване.
Още един ярък признак за това, че единият партньор се е обезличил – когато постоянно полага усилия да угоди на другия. Например – жената мечтае за почивка в хубав хотел, на приятно място край морето, но мъжът иска да отидат с кемпер или на палатка в планината. И тя започва да се преструва, че й е много приятно и че точно за това е бленувала. А вътрешно страда. Разбира се, това е елементарен пример. Принципът може да се отнесе към много по-дълбоките отношения в семейството. Огромно количество жени посещават какви ли не тренинги, курсове, за да учат как да задоволят мъжа, как да се променят в негова угода. И в тази дейност отново се загубват. Човек трябва да работи над себе си, за да стане по-осъзнат, по-духовен, по-успешен, да повиши самооценката си, за да намери по-добра работа, да се реализира по-пълноценно, а не да се премоделира съобразно представите на другия. Или още един вариант – жената среща мъж и се захваща да го променя и превъзпитава. Резултатът от всичко това е разочарование.
На пето място Бартон поставя следния признак – всичко, което човек прави, е от позицията на „аз съм длъжен или аз съм длъжна“. Това при жените се проявява в много посоки – стремеж да е идеална майка и домакиня, защото тогава мъжът повече ще я обича, мания за слабо тяло, подмладяващи процедури, шопинг мания, залитане в посока постоянно чистене и подреждане. И тези действия са с тази мисъл в главата – че някой на някого е длъжен. Тук можем да потърсим по-дълбоки корени в патриархалното ни общество, когато жената в семейството е била длъжна да се подчинява и съобразява за всичко с мъжа. Поколения жени именно така са възпитавали дъщерите си. Но в днешно време подобно поведение може да се срещне и при мъжете – длъжен съм да търпя настроенията на жената, защото все пак аз съм си я избрал, длъжен съм да търпя непоносимия шеф, защото ми плаща добре да издържам семейството и т.н. Тази психологическа нагласа е токсична както в работата, така и в семейството. Когато човек се чувства длъжен да живее по начин, който не го прави щастлив, загубва себе си. „Длъжен съм“ трябва да се замени с „Искам“. Само кожато човек дайства с радост, в синхрон със собствените си желания и мечти, постига успех и отношенията в семейството му са хармонични. Защото и любовта се изгражда с любов!
