0 0
Време за четене7 Минути, 41 Секунди

Посланичката на Хърватия у нас ме посреща в красива зимна градина в сградата на посолството в центъра на София. Усмихната, дружелюбна дама, с която е удоволствие да се разговаря. Многото ми срещи с представители на дипломатическия корпус у нас са ме убедили, че развитието на които и да е двустранни отношения много зависят и от личността на посланика. Г-жа Ясна Огняновац е от тези дипломати, които се чувстват в България уютно, защото смята, че народите ни имат много общи черти.

Тя е юрист по образование. Има магистратури по право и международни отношения от Юридическия факултет в Загреб, както и от Виенската дипломатическа академия. Работила е, освен на различни позиции в Министерството на външните и европейските работи в Загреб, като съветник в Постоянната мисия на Република Хърватия към ООН във Виена, заместник-ръководител в Постоянната мисия на Хърватия към ООН в Ню Йорк,  заместник-ръководител на мисията на страната й в ЕС в Брюксел и посланик в Ирландия. Говори четири езика – английски, немски, италиански и френски.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО, КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДУМА, КОЯТО НАУЧИХТЕ?

Благодаря. На хърватски е „хва́ла”. Останах учудена да разбера, че в ежедневието вие много повече използвате „мерси”. „Благодаря” е дума, която особено много харесвам. И в старохърватския  език може да се срещне почти същата дума „благодарѝм”, с което отново се вижда колко са близки нашите езици, защото принадлежат към славянската езикова група.

СПОРЕД ВАС КАКВО ОБЩО ИМАМЕ ОЩЕ?

О, много общи неща има между хървати и българи. Вече четири години съм тук и мога да кажа, че напълно разбирам българския манталитет. И двата народа уважаваме семейството, традициите и взаимосвързаността.  Нашите два народа винаги са имали дълбоко приятелство и сега е важно да работим и с новите млади поколения, за да могат да го развият и в бъдеще.

КАК СТАНАХТЕ ДИПЛОМАТ?

Моето поколение е родено в бивша Югославия. Както в България, и при нас тогава имаше комунистически режим. Помня добре колко хората в Хърватия мечтаеха за самостоятелна държава – и така беше от векове. Присъединих се към дипломатическата служба от първия миг, в който страната ми получи международно признание, че е независима. По това време учих в Дипломатическата академия във Виена, където получих първите знания за професията. Но, разбира се, нищо не може да ви подготви за дипломацията, докато не започнеш да я работиш. Независимостта на Хърватия в началото на 90-те години беше много труден процес – особено за дипломатите, защото трябваше да кажем на света истината за жертвите, които дадохме в наложената война, чрез която извоювахме независимостта си. А след нея започна възстановяването на страната ни и бързото й развитие. За мен дипломацията е най-интересната и най-динамичната професия, на която искрено се наслаждавам.

Представяне на снимка на Хърватския национален театър, площад „Св.Неделя“ -София.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДИПЛОМАЦИЯТА В ДНЕШНО ВРЕМЕ И ПРЕДИ 10-20 ГОДИНИ НАПРИМЕР?

Разлика има, защото дипломацията се съобразява с конкретните предизвикателства на времето. Във всеки исторически период се срещат различни проблеми. Ето например, сега пред нас стои за решаване въпросът с климатичните промени, които усещаме всеки ден. Даже вече имаме и нов вид т. нар. „климатична дипломация”. Практикуват я специалисти, които искат да намерят баланса между различните държави и техните интереси, но и глобалната икономика, за да опазим нашата планета Земя и да намалим вредните влияния на индустриализацията и модерния начин на живот.

Все повече се говори и за „дигитална дипломация”, която поставя акцент върху технологиите и тяхното използване за улесняване и развитие на най-различни сфери от нашия живот. Като добавим и изкуствения интелект, виждате колко нови неща вече са факт. Но моята любима сфера е културната дипломация. Тя е много силна и ефективна, защото изкуството може да бъде разбрано, без  значение къде се намирате и какъв език говорите.  Изкуството е най-близко до народа и чрез него той може да бъде опознат.

КАКВО ЗНАЕХТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ МАНДАТА ВИ ТУК?

Всъщност, не много. И това наистина е странно, защото ние не сме чак толкова отдалечени –на около 750 км. Но знаете и Вие, че младото поколение в нашите държави винаги се е интересувало повече от страните на Запад, отколкото от тези в съседство. Рядко се пътуваше на Изток, в тази част на Европа. При заминаването ми за България моите приятели също не знаеха много – споменаха добрата храна и красивата природа. А когато питах българските си приятели какво знаят за Хърватия, най –често ми отговаряха, че са чували за футболиста Лука Модрич и също, че Хърватия е скъпа туристическа дестинация. Всички изброени стереотипи ми показаха колко още трябва да работим върху взаимното ни опознаване.

Лекция в Американския университет в България.

А КАКВИ БЯХА ПЪРВИТЕ ВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ?

Любезност и отзивчивост. Досега за четири години не съм срещнала някого, който да не иска да ми помогне с каквото и да било. Винаги съм срещала любезност и приятелство. Именно този спомен ще отнеса със себе си като си тръгна.

ТОВА ЛИ РАЗКАЗВАТЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТ ХЪРВАТИЯ?

Да, определено. А и харесвам цялата тази атмосфера в София. Някои мои  приятели вече посетиха града и се увериха сами в това, което аз съм почувствала . Тук съм като у дома си, всичко ми е много близко и затова бих искала колкото се може повече мои съграждани да опознаят България. Поради това един от проектите, върху който съм фокусирана, е да открием постоянна директна самолетна линия до Загреб. Сега има полети на нискотарифни компании, чиито самолети винаги са пълни, но графикът им е непостоянен. Това трябва да се промени и имам надежда, че скоро ще успеем. Една такава свързаност ще даде силен тласък на двустранните отношения.

КОЕ Е ВАШЕТО ЛЮБИМО МЯСТО В БЪЛГАРИЯ, ОСВЕН СОФИЯ, КАКТО РАЗБРАХ?

Аз пристигнах, когато имаше пандемия и не можех много да пътувам.  Сега, когато това е възможно, съм особено впечатлена от прекрасната природа на България. Не бих искала да класирам по някакъв признак градовете, но наскоро посетих Велико Търново и съм очарована от това място и неговата старинна културна атмосфера. Но, знаете ли, всяко кътче си има неговия чар. Така е и в Хърватия – континенталната част има една красота,  крайбрежието -друга. И това е нашата работа на дипломатите – да помагаме на страните и хората да се опознават и сближават.

ВСЕКИ ОТ НАС ПО НЯКАКЪВ НАЧИН Е ПОСЛАНИК НА СТРАНАТА СИ, КЪДЕТО И ДА ОТИДЕ. СЪГЛАСНА ЛИ СТЕ?

Абсолютно е така. Който където и да пътува, да учи, да работи,  по свой начин представя родина си.

НЕ МОГА ДА НЕ ВИ ПОПИТАМ ЗА ЕВРОТО. КАКВО СЕ СЛУЧИ В ХЪРВАТИЯ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО МУ?

Приемането на еврото е голяма и важна промяна. Ние въведохме еврото преди няколко месеца – на 1 януари. Тази стъпка е част от пълната интеграция на Република Хърватия в ЕС, която включва и влизането в Шенген. Ще обясня така – и е промяна от една страна, и не е. Защо? Преди години нашата валута – куна, беше свързана с германската марка, а след това с еврото. Така че по някакъв начин вече беше част от живота ни. Например: ако искате да продадете апартамент, цената се обявяваше в евро, а много хора имаха и спестявания в евро.  Естествено, платежното средство беше куна и доста пари се губеха при обръщането от една валута в друга. Същото е и при вас, както виждам. Така че в Хърватия след промяната не беше трудно да се свикне с новата парична единица. Но ще подчертая нещо много важно – при самото въвеждане на еврото държавата много строго контролираше преизчисляването на цените.  Според официалната статистика, ръстът на цените в Хърватия заради приемането на еврото е бил в рамките на 0,2%. Хърватите също имаха опасения и страхове, както ги имат сега българите, но тези негативни очаквания не се случиха. Инфлацията, която засегна всички нас в Европа, както и Република Хърватия, не е резултат от въвеждането на еврото, а на други причини, с които всички сме запознати.  

Н.пр. Ясна Огняновац открива новата учебна година в 102 ОУ -София.

КАКВИ СА ВАЖНИТЕ ПРОЕКТИ ДО КРАЯ НА МАНДАТА ВИ?

Единият, естествено, е в сферата на културата и е свързан със събитието „Седмица на дизайна в София”. Веднъж годишно и в Загреб провеждаме  същото. Затова успяхме да договорим обмен – изложбата от софийското събитие ще бъде гост на това в Загреб. И обратното – „Седмицата на дизайна в Загреб“  ще гостува във вашата столица. Откриването на изложбата ще бъде в галерия „Порт А” на 1 ноември 2023 г. Така ще направим полезен контакт между български и хърватски млади дизайнери в различни сфери  – интериор, мода, индустриален дизайн и др. И се надявам, че след тези събития те да продължат да си сътрудничат и да се зараждат нови общи идеи. Моята цел е да работим върху свързването на нашите млади поколения. Страните ни имат стари добри отношения, които се предават във времето. Много съм щастлива, че в две столични училища се изучава хърватски език. И тази година успяхме чрез нашето Министерство на науките и образованието  да осигурим учебни помагала и книги. Общувам с тези деца и виждам колко са мотивирани да опознават страната ми, езика, културата. Това е едно от нещата, които ме докоснаха дълбоко и с които също ще помня своя мандат в България.

БЛАГОДАРЯ ВИ, ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО, ЗА ТОВА ИНТЕРВЮ!

И аз Ви благодаря за възможността. Желая много успех на екипа на BWoman.

Сн.Личен архив

За автора на публикацията

Цветелина Узунова

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
fb-share-icon