By 
0
0
На 27 август 2024г. на книжния пазар излиза „Принцесата от „Бухенвалд“ – книга за трагичния житейски път на италианската принцеса Мафалда (сестрата на царица Йоанна Българска). Тя е една от жертвите в нацисткия концентрационен лагер – умира там на 28 август 1944г. Мафалда е второто от петте деца на последния крал на Италия Виктор Емануил и кралица Елена.
Авторката на книгата е испанка – Ана Андреу Бакеро. В интервю за издателство „Хермес“ тя разказва повече за себе си и за това защо съдбата на принцесата я е заинтригувала, за да направи обширно проучване и да събере цялата информация в книга.
Ана Андреу Бакеро е родена и израснала в Албасете, Испания. Завършва английска филология в университета в Мурсия и технология на превода в Автономния университет на Барселона. Освен майчиния си кастилски, говори каталунски, английски, немски и италиански. Кариерата ѝ е свързана с преподавателска дейност и преводи за различни издателства. През 2010 г. публикува книга с любопитни истории от света на литeратурата. „Принцесата от „Бухенвалд“ е нейният дебют в историческите романи. В различни периоди е живяла във Великобритания, Германия и Италия, а в момента живее в Барселона.
Разкажете ни малко за себе си. Какво ви привлече към литературата?
От много ранна възраст обичах да чета и когато пораснах и постъпих в университета, страстта ми, естествено, се превърна в моя професия, първо като литературен преводач, а по-късно и като писател.
Защо решихте да разкажете историята на Мафалда Савойска?
За първи път чух за Мафалда съвсем случайно, в един документален филм по RAI (съпругът ми е италианец и често гледаме италианска телевизия), и макар че само споменаха името ѝ, то веднага събуди любопитството и желанието ми да науча повече за нея. Тогава започнах да проучвам и скоро реших, че това е история, която си заслужава да бъде разказана.
Как успяхте да се потопите толкова дълбоко в историческия контекст и какви проучвания направихте за романа?
Извърших много задълбочена изследователска работа, която включваше прочит както на академични книги, така и на биографиите на многобройни исторически личности, които впоследствие се появиха в романа. Някои от материалите бяха много важни, за да бъда възможно най-точна с историческите факти, а други ми дадоха повече информация за Мафалда като личност и за нейния интимен и сантиментален живот, като например биографията на един от синовете ѝ, Хайнрих. Посетих и няколко места, където е живяла, включително Бухенвалд, и дори проведох интервю с един от италианските моряци, участвали в търсенето на останките ѝ.
Споменавате България в романа си като дори описвате посещението на цар Борис III при Хитлер и погребението му скоро след това. Откъде почерпихте информация?
Част от нея взех от традиционните учебници по история, но използвах и биографията на кралица Йоанна и свидетелствата на самия съпруг на Мафалда, Филип, до които имах достъп благодарение на автобиографията на сина му и на една чудесна книга, наречена „Кралете и Райхът“ от Джонатан Петропулос. Намерих и кадри от погребението, които ми бяха много полезни, за да добия представа за атмосферата на онези дни в България.
След публикуването на книгата ви се срещнахте със Симеон Сакскобурготски, който е племенник на Мафалда. Разкажете ни за тази среща.
Това беше изключително преживяване. Бях му изпратила екземпляр от романа от учтивост, тъй като смятах за свой дълг да го уведомя за съществуването му. След като го получи, той ми изпрати много любезен имейл, а по-късно ми писа, за да ми съобщи, че го е прочел и ме поздравява за резултата. Именно тогава ми предложи да се срещнем в резиденцията му в Мадрид и бих казала, че това е едно от най-големите удовлетворения, които книгата ми донесе. Проведохме дълъг разговор за самата Мафалда, за семейството ѝ и за личните ѝ преживявания. Той ме накара да се почувствам много комфортно и ми каза, че е бил приятно изненадан от отличната документална работа. Бях силно впечатлена от личността му и непринуденото му държание.
Не смятате ли, че днес повтаряме грешките от миналото? Какъв урок не сме си взели от събитията, довели до избухването на Втората световна война?
Всъщност понякога имам чувството, че човечеството не е научило нищо, че сме обречени да повтаряме грешките от миналото. В процеса на проучване за романа си успях да открия много прилики между събития от миналото и случващото се днес. Едно от най-големите ми притеснения е как хората изобщо не обръщат внимание на посланията, които някои политици отправят, а това е моментът, когато трябва да се задейства вътрешната аларма у всеки от нас. И, разбира се, как много други се придържат само към това, което искат да чуят, и омаловажават много опасни изказвания. Накратко, мисля, че трябва да сме по-малко толерантни към нетолерантността.
