2 0
Време за четене10 Минути, 28 Секунди

Интервю на Цветелина Узунова

New Wave Ads

Представям ви Мая Христова. По образование тя е магистър-психолог, логотерапевт. Докторант е по християнска психология в Софийския университет. Споделя, че е благодарна и горда майка на юноша, чието израстване и трансформация, освен с безмерна майчина любов и загриженост, проследява и с професионален интерес. Преди малко повече от две години основава издателство „HMR Logos“ с фокус върху качествената преводна литература, предимно от немски език.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД АБРЕВИАТУРАТА HMR?

Една много лична семейна история, към която добавих думата „логос“ – в превод от гръцки значи смисъл. Специалността, която съм завършила – логотерапия (не логопедия), е психотерапевтично направление, базирано и ориентирано към намиране на смисъла в живота. Така започна и цялата ми книгоиздателска приказка – с първата издадена на български книга на Елизабет Лукас. Тя е знаменита ученичка на създателя на логотерапията Виктор Франкъл. Лукас е логотерапевт от световна величина, автор на над 50 книги  и не на последно място мой безценен вдъхновител.

КОГА РАЗБРАХТЕ, ЧЕ ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ Е ВАШЕТО ПРИЗВАНИЕ?

Хм, не съм сигурна дали е имало такъв момент. То просто се случи. Разбира се, като следствие от много фактори през годините – като се започне от вродената ми любов към книгите, към словото, езиците. Както обичам да казвам, някои рисуват с четка, други – с думи. Като прибавим към това и дългите години на обучение, през които четеш много, пишеш много, въобще работиш със словото по един или друг начин. Не мога да пропусна и особената ми връзка с немски език и с Германия. Малко са хората, които обичат този език, но там, където има такава любов, тя е много специална и дълбока. И неслучайно ние работим предимно с преводна литература от немски – едно нелеко предизвикателство, на което обаче отговаряме с много страст и смея да кажа – с професионализъм.

Когато издадох първата книга – „Психотерапия с достойнство“ на Елизабет Лукас, и започнаха буквално да валят прекрасни отзиви за нея, сякаш тогава разбрах, че май се е получило добре. След това вече не можех да спра, макар, уверявам ви, книгоиздателската дейност, особено в началото, е свързана с почти безспирен труд и немалко препятствия по пътя. Но си струва. Вечер заспиваш удовлетворен, сутрин ставаш нетърпелив да се гмурнеш в предизвикателствата на новия ден.

Мая Христова с част от екипа си

КАК  СЪЩЕСТВУВА ЕДНО ИЗДАТЕЛСТВО ВЪВ ВРЕМЕТО НА ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ, СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ, КРАТКАТА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ, КОЯТО ХОРАТА ПРЕДПОЧИТАТ?

Трудно ми е да отговоря „как“, не съм сигурна дали въобще съм си задавала този въпрос. Просто правя това, което смятам, че трябва, мога и обичам. И се получава. А поради младата възраст на издателството ни, нямам база за сравнение с предишни години (тогава, когато всичко това все още не е съществувало, или поне е било прохождащо). Успяваме с много любов и с вътрешното усещане, че това е пътят.

ПО КАКВИ КРИТЕРИИ ИЗБИРАТЕ КНИГИТЕ?

Книгата на Елизабет Лукас, за която говорих, зададе посоката: качествена литература в областта на психологията. По-късно разширихме диапазона и с издаването на „Умните жени на бизнеса“ (отново от немски) започнахме една много интересна серия от биографични книги за успешни жени.

За мен книгата трябва да е полезна, да е увлекателна и да вдъхновява. Да те научи на нещо, да ти предаде информация, но и да е леснодостъпна – да можеш да я попиеш и да стигне до теб (не говорим за строго научната литература – там нещата стоят различно). Затова внимателно проучвам книгите, които имам намерение да предложа на българския читател, и не на последно място ги съобразявам и с актуалните потребности на съвременния човек. Последните ни две книги засягат изключително наболели теми:  за страховете и повишената тревожност сред хората днес. Най-новата ни книга „Сбогом, БЪРНАУТ“ е за един широкоразпространен проблем – професионалното прегаряне.

ДОКОГА ЩЕ ОЦЕЛЕЕ ХАРТИЕНАТА КНИГА?

О, едва ли бих могла да кажа. Може би, докато ни има нас, които сме свикнали и обичаме да прелистваме хартиени страници. Да държиш книга, да усещаш аромата на хартията, да я поставиш на рафта до другите книги, съзерцавайки гордо личната си колекция… това е специално усещане. Докато го има, ще я има и нея.

В ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВОТО „УМНИТЕ ЖЕНИ НА БИЗНЕСА” ИМА  ИНТЕРЕСНИ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ НА 21 ЗНАКОВИ  ДАМИ. ВАС КОЯ ВИ ВПЕЧАТЛИ И ЗАЩО?

Много обичам тази книга. Тя пожъна и продължава да жъне наистина голям успех. „Умните жени на бизнеса“ е може би единствената по рода си книга, в която са събрани на едно място историите на едни от най-успешните бизнесдами на всички времена. Те са от Европа и Америка, произлизат от всякакви социални слоеве и през последните 250 години са постигнали успехи в различни сфери. Някои от тях са добре известни, други са отдавна забравени. А техните изобретения като памперса на Марион Донован или продажбената стратегия на Брауни Уайз продължават да ни служат и днес и остават ненадминати по своята гениалност и функционалност.

Всичките са впечатляващи, но мен лично дълбоко ме докосна животът на Марта Матилда Харпър.  Не бях я чувала, а това е жената, която е създала франчайзинга като продажбена структура, много преди Макдоналдс да станат известни. Тя е отворила първия обществен салон за красота в Америка във времена, когато е било необичайно, да не кажа непристойно, жените да влизат в такъв. Тя е човекът, който изобретява първия накланящ се фризьорски стол и изрязаната мивка – такива, каквито ги познаваме и днес. А още  по-удивителното е, че произхожда от толкова бедно семейство, че на 7-годишна възраст е дадена да слугува. И от едно бедно канадско слугинче тя се превръща в бизнесдама, която създава световна империя.

Марта Матилда Харпър

Ще съобщя и новина – много скоро ще издадем отделна книга с нейната невероятна история – на жената, която промени лицето на съвременния бизнес.

АВТОРКИТЕ НА КНИГАТА СА ГРУПИРАЛИ ИЗВЕСТНИТЕ ДАМИ В НЯКОЛКО ГЛАВИ. РАЗКАЖЕТЕ ПО КАКЪВ ПРИЗНАК СА ОТДЕЛЕНИ.

Това  е едно интересно хрумване – историите да бъдат разделени по критерии, които според моето мнение, представляват именно онези своеобразни трудности, които героините в книгата е трябвало да преодоляват.

Да вземем първата глава „Срещу всяка съпротива“ – жените, които попадат тук, са се борили на първо място срещу порядките на времето си, което само по себе си е било най-голямата съпротива. Днес жените въобще не си даваме сметка колко много свобода имаме, но е било време, когато жените не са имали дори правото да работят, да притежават собственост или да гласуват. За нас е трудно дори да си го представим, но мисля, че трябва мъничко поне да сме благодарни, че някой някога е проправил пътя към свободата ни, която днес приемаме за даденост.

За да направя плавен преход към втората глава „Идеалната партньорка“ бих казала, че книгата в никакъв случай не е феминистки ориентирана. Напротив, ако сме свикнали да казваме, че зад всеки успял мъж стои една велика жена, то и обратното е валидно в пълна сила. Така че  мъжете, независимо дали са съветници, съпрузи или любовници, се оказва, че могат да бъдат не само пречка по пътя нагоре. Точно обратното: финландката Айно Марсио Аалто основава компания за интериорен дизайн и дистрибуция на мебели заедно със съпруга си, световноизвестния архитект Алвар Аалто. Със своите анораци и клинове пък енергичната Мария Богнер превръща ски бизнеса на съпруга си Вили Богнер в международна компания за зимна мода. Или Шарлот Периан – един от най-ярките дизайнери на 20-ти век, която постига своите огромни успехи в сътрудничество с известния Льо Корбюзие.

Интересна е и главата за „Вдовиците със силна воля. На двадесет и осем години Барб-Никол Клико-Понсарден поема търговията с вино на съпруга си, който умира през 1805 г. Тя постига голям успех в Русия, особено в продажбите на шампанско, където „Кликовское“ става най-популярната напитка сред аристокрацията. След период на траур Анна Мария Захер и Катрин Греъм също успяват: едната като наследница на хотел, а другата като издател на вестник „Вашингтон пост“. Тези жени сигурно са били посрещани с предразсъдъци, тъй като е  изглеждало сякаш директно са се били настанили удобно във вече построено „гнездо“. Но те доказват на семействата си, на служителите си, на конкурентите си и не на последно място на себе си, че притежават интелигентността, силната воля и издръжливостта да успеят в бизнеса. 

Ене Бурда

В главата „От недостижимата мода към мода за всеки“ са описани съдбите на Коко Шанел, Ене Бурда и Миуча Прада. И накрая „Бизнесът и красотата“ (признавам, моята любима част), в която са включени Марта Матилда Харпър, Хелена Рубинщайн, Есте Лаудер, Жана Тусен и Патрисия Уркиола. Това са жени, които поставят началото на бизнеса с красота и до днес техните идеи и концепции продължават да бъдат актуални и да се прилагат успешно.

КОИ ФАКТИ ОТ СЪДБИТЕ НА ТЕЗИ ЖЕНИ ЩЕ НИ ВПЕЧАТЛЯТ?

Стартовите условия, при които жените, представени в тази книга, са реализирали своите бизнес идеи, донесли им такива огромни успехи, са много различни. Някои от тях са създали компания за милиони долари сякаш от нищото. Първоначалният капитал на Маргарете Щайф, създателката на мечето Теди, е една шевна машина – покупка, която тя можела да направи само с пари назаем. Създателката на куклата Барби Рут Хандлър взема пари назаем от роднините си, за да основе заедно със своя съпруг първата си компания за аксесоари за дома, изработени от модерния плексиглас. Хелена Рубинщайн получава 250 паунда от една приятелка в Австралия, за да поръча бурканчета с крем от Европа.  Беате Узе, например,  създава първата и най-голяма еротична компания в света, започвайки с първоначален капитал от 5 кг масло. Кралицата на шампанското – Барб-Никол Клико-Понсарден, продава скъпа огърлица, за да спаси бизнеса си с шампанско в бурното време на управление на Наполеон.

Есте Лаудер

КАК ПРИМЕРЪТ НА УСПЯЛА ЖЕНА МОЖЕ ДА ВДЪХНОВИ ДРУГА? УМЕЕМ ЛИ ДА СЕ УЧИМ ЕДНА ОТ ДРУГА?

Човекът е, така да се каже, социално животно. Социумът го определя, а той – социума. Знаем колко важна е средата, тя заразява – за добро и за лошо. Учим се от добрия пример, но, за съжаление, подсъзнателно сме склонни да следваме и лошия. Неслучайно успели хора препоръчват да се четат биографични книги за велики личности, защото това някак те окрилява и ти прошепва: „Ако те успяха, защо не и ти“.

В книгата „Умните жени на бизнеса” можем да видим, че нито една кариера не прилича на другите. Но всички жени имат нещо общо помежду си: те са имали амбицията, енергията и умението последователно да преследват своите идеи –  изключително успешно и въпреки всякаква съпротива.

Докато работех върху текста, заживяла в личните им житейски приказки, в мен се открои прозрението, че ги обединява непоколебимата увереност в идеята им. Не в успеха, а в ИДЕЯТА. Че тя е ценна, че си заслужава, че трябва да излезе наяве пред света. И всички до една са водени от мисълта каква полза ще донесат на другите чрез своята идея. При нито една не се натрапва самоцелната представа за богатство, успех или слава. Да, те идват по-късно, но само като резултат от дръзкото изпълнение на понякога невероятните им мечти.

Българката може много и има много какво да даде на България, на света. Само трябва да повярва. Както е казал Аристотел: Там, където се пресичат твоите таланти и нуждите на света, там е твоето призвание“.

Барб -Никол Клико – Понсарден

ВСЕКИ ИМА СВОЯ ФОРМУЛА ЗА УСПЕХ И СВОЙ ПЪТ КЪМ УСПЕХА. КАКВА Е ВАШАТА?

Бих говорила по-скоро за пътя, той е предизвикателството, в неговото извървяване се крие вълшебството. Тук отново не мога да избягам от логотерапевта в мен. Нека да ви кажа една от основните тези на ориентираната към смисъла терапия: успехът, благоденствието, та дори и здравето, не могат да бъдат цел на нашето съществуване, те могат да бъдат само страничен ефект от смислено действие, от нещо, което има смисъл и е значимо. Това нещо обаче никога не сме ние самите, то винаги се намира извън нас – задача, кауза или някого, в името на които да действаме. Колкото повече се съсредоточаваме върху успеха или върху желанието ни да бъдем щастливи, толкова повече те се отдалечават от нас. Важното е просто добросъвестно да се опитваме да търсим, да намираме и да реализираме възможния смисъл. Имаме всичко, което ни е необходимо, просто трябва да послушаме призива на сърцето си – то никога не греши, дори и ако целият свят ни подканва към нещо друго (и това можем да го видим в историите на тези жени).

Бедата на днешния човек е трескавото му желание да успее. Да успее за какво: пари, щастие и власт, значимост ?! Има ли някой велик откривател или много успешен човек, независимо в коя област, който самоцелно просто да е искал да открие нещо, за да стане известен? Не, няма. Успехът идва неминуемо, но не защото сме го желали неистово, а защото сме направили нещо стойностно, което е чакало единствено нас, за да бъде осъществено.

Снимки: www.hmrlogos.com

За автора на публикацията

bwoman

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
fb-share-icon