By 
0
0
Поставяме началото на една нова, много интересна рубрика, която сме озаглавили „Знаковите жени в живота на…”. Първият ни гост в нея е Хари Драганов – бас –баритон, работил 10 години във Франция и 24 години като солист на Женевската опера.Пял е почти във всички големи храмове в Европа. Удостоен е с титла от Кардинала на Париж, подстриган е за иподякон от БПЦ. Преди няколко месеца той се завърна в България и вече планира интересни проекти в сферата на духовната музика.
ХАРИ, КОЯ Е ПЪРВАТА ЗНАКОВА ЖЕНА В ЖИВОТА ВИ, ЗА КОЯТО ЩЕ НИ РАЗКАЖЕТЕ? ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА ТОВА Е МАЙКАТА. ЗА ВАС ТАКА ЛИ Е?
Дълго мислих като ме поканихте да говоря за жените в живота ми, които са ме впечатлили или оставили следа по някакъв начин. Бих искал да изключим семейството. Защото за всеки един от нас то е даденост. И всеки би казал майката. Нека говорим за другите. Всъщност в живота са важни и хората, които ти срещаш и ти сам избираш, а не само тези, които са ти определени свише. Не казвам, че семейството, от което произлизаш, не е важно, но то е константа. А Вие ме питате за жените, които са ми оказали влияние в професионален и личен аспект.
ТОГАВА С КОЯ ДАМА ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ?
С една учителка. Моят випуск от прогимназията (41-во ОУ „Св.Патриарх Евтимий” в София) имаше щастието да попадне на другарката, както ги наричахме тогава, Елена Чомпалова. Даже тя беше с титла „Народен учител”, каквото и да е значело това. Преподаваше ни български език и литература.Тази жена беше това, което трябва да бъде един истински учител- да те учи на родолюбие, на родния ти език. Първото, което запомних от нея, беше следното: закъснява ученик и влиза в класната стая, казвайки „Извинявайте”. Тя се обръща към него с въпрос „ Ти ми нареждаш да те извиня ли? Какво е това? Не се казва така, а моля да ме извините”. Учениците й и до днес се разпознаваме по начина на писане като се засечем някъде в социалните мрежи. В темите по литература, които трябваше да разработваме, държеше да види нашето мнение, да покажем ние какво мислим за дадена творба, а не сляпо да наизустяваме учебника. Това изгради стила ни на изразяване.
КОГА ОСЪЗНАХТЕ, ЧЕ НАУЧЕНОТО ОТ НЕЯ НАИСТИНА Е ВАЖНО В ЖИВОТА?
Доста бързо. Още в гимназията. Там трябваше да повтаряме учебниците, а място за лично мнение нямаше. Внушаваше ни се, че то не е важно. Тогава осъзнахме какво богатство сме имали в лицето на г-жа Чомпалова.
КАК И КОГА СЕ ПОЯВИ ВТОРАТА ЗНАКОВА ЖЕНА В ЖИВОТА ВИ?
В края на 80-те. Познанството ни беше за кратко.Вече работех в София прес – в „Интерфилм”. У нас гостуваше Каарина Суонио – министър на културата на Финландия. Направихме документален филм за православните манастири в България и Финландия, където те са не просто православни, а български. Аз имах ангажимента и да й превеждам от френски. Тя говореше девет езика. След години си дадох сметка какво ми донесе като усещане – за важността на ерудицията и интелигентността. Имам късмета и във фамилната ми среда, и в приятелската, да се движа сред интелектуалците на София. Тази жена имаше невероятни познания и култура, но никога не го изтъкваше, не парадираше с това.
ЗАЩО Я СЛАГАТЕ СРЕД ЖЕНИТЕ, КОИТО СА ОСТАВИЛИ СЛЕДА В ЖИВОТА ВИ?
Защото тя ми даде нагледен урок, че знанието, интелигентността не са само теория, само някакъв външен израз, а служат за осъществяване на нещо истинско, нещо реално. Прилагат се в практиката. За първи път осъзнах, че такива личности могат не само да говорят красиво, да показват невероятни знания, но и да вършат работа – предимно за обществото. Тя ме научи на историята на българските манастири. Където и да отивахме да снимаме, гостенката ни знаеше историята на мястото, на строежа и най-вече какво се съхранява вътре в манастира. За мен това беше голям урок. Дойде финландската министърка на културата, за да ни каже какво богатство имаме ние в България. Още нямах никаква идея, че духовната музика е моето бъдеще и мисия. Тази жена направи всичко възможно да преодолее ограниченията на тогавашната държавна номенклатура и да постави България като акцент във филма. Все пак да напомня, че във времето на социализма не беше много прието да се говори за църквата, за Бог, за манастирите ни. Но Финландия, както и Италия, например, някак не беше смятана за „вражеска” капиталистическа страна. И проектът се осъществи.
СТИГАМЕ ДО ТРЕТАТА ДАМА, КОЯТО ПОДРЕЖДАТЕ В ТАЗИ НЕОБИЧАЙНА КЛАСАЦИЯ. КОЯ Е ТЯ?
Без нея, нямаше да съм това, което съм в момента в професията. Това е моята професорка по пеене в Париж – Каролин Дюма.
ДЮМА? ИМА ЛИ ОБЩО С ПРОЧУТИТЕ ПИСАТЕЛИ?
Не. Питал съм я, но не е от тази фамилия. Учеше ме да пея не само от гледна точка на техниката, постановката на гласа. Нейното преподаване беше свързано и с човещината, с разбирането за света. Тя превърна моето певческо обучение и в духовно възпитание, без да има претенциите за това. В педагогиката й имаше житейски елементи, които са толкова важни за един млад човек. В моето семейство винаги се е говорило за духовност, но когато външен човек те учи на същото, но по друг начин, е още по-ценно. Имам предвид уроци за Бог, за духовно развитие, за доброта. Не може да си лош човек и да пееш добре, не може да си прост и да пееш добре. Може да имаш глас за милиони, но ако си неук и лош, забрави.
ЗНАЧИ МУЗИКАТА, КАТО НАЧИН ЗА ВРЪЗКА С БОГА, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТВОРИ ОТ ЛОШ ЧОВЕК.
Да, или от човек с отрицателна нагласа. Така че проф. Дюма ми даде подготовка и визия за смисъла на моята професия, която не бях срещал дотогава. Ето и пример. Когато започнах да пея романтична музика на няколко езика, имах и рецитал на немски. Исках да го сменя с френска музика, защото ми беше по-лесно. Но тя настоя да си остана с немския. После трябваше да науча и руска, и италианска музика. Попитах я защо. „Защото любовта е еднаква на всички езици”, така ми отговори. На един от уроците аз започнах да пея, а тя ме прекъсна. Попита ме изненадващо дали съм се влюбвал. „Как да не съм, аз даже съм женен”, отвърнах й. „Не, не те питам дали живееш с някоя жена, а дали си се влюбвал”, настоя пак. „Ами мисля, че да”, й отговорих. „Значи не си”, отсече професорката. „Ако си, ще го знаеш на секундата и ще личи по пеенето ти”.
КАК БИ СЕ ПРОМЕНИЛО ПЕЕНЕТО НА ВЛЮБЕНИЯ ЧОВЕК?
Любовта е най-яркото проявление на енергията, която ни управлява. Това е висшата сила. Бог е любов. Когато си влюбен, усещаш света по различен начин. Това, което изразяваш чрез пеенето, е твоята душа. Ако тя не познава висшето чувство любов, творчеството няма да е на такава висока вибрация и да е толкова въздействащо.
ЗАЩО ИЗБРАХТЕ ДА НИ РАЗКАЖЕТЕ ТОЧНО ЗА ТЕЗИ ТРИ ДАМИ?
Защото са винаги в съзнанието ми. Има и още жени, които са повлияли на моето развитие, но тези бяха в началото на пътя ми.
За мен е много важно да добавя още една невероятна личност. Това е моята съпруга Нина Боянова. Всички жени, с които съм живял в моя личен път на любовта, смятам за прекрасни. За добро или не, имам богат опит. Но дамата, която избра да споделя живота си с мен сега, е не само красива жена, а и прекрасна личност, подчертавам го. Не само се обичаме, ние сме и сродни души. Благодарение на нея, аз продължавам да се развивам. От една възраст нататък има опасност хората да се задоволят с това, което са били или са постигнали и да си седнат на дивана, гледайки назад. Тя ми дава стимул да не си завъртам врата изобщо. Гледам само напред.
Нина е от хората, за които съм благодарен на Бог. Аз вярвам, че жената на 80% има главната заслуга мъжът да е успешен. Умната жена. Фактът, че съществува понятието муза, не е случаен. Музата е тази, която те кара да искаш да направиш поколение. Оттам нататък, извън тялото, всичко прераства в духовност. Реализацията на жената минава през мъжа до нея. Говоря и за духовност, и за социалния й успех. А дали заради възпитание, дали заради гени, жената е щастлива, когато мъжът успява, когато има за какво да му се възхищава. Жената обича с интелекта си, а мъжът- с физиката си. Ако мъжът съумее да задържи до себе си невероятната женска енергия и да черпи от нея, то той неминуемо ще се развива, ще иска да е все по-добър. Мъже, които нямат обичащи ги жени в живота си, са неуспешни.
А ЖЕНАТА ОТКЪДЕ ЧЕРПИ ТАЗИ ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА Я ДАВА НА МЪЖА?
Е, тук вече трябва да се разберете с различните планети (смее се.) Това е вселенска работа.
Автор: Цветелина Узунова
Сн. Личен архив, Интернет
