By 
0
0
Инсулиновата резистентност е все по-често срещан проблем сред хора на всякаква възраст. Засяга дори и тийнейджъри. Някои наричат проблема пандемия, защото широко се разпространява с бързи темпове. Така, както диабет тип 2. Смята се, че инсулиновата резистентност е червената лампа за появата на диабет. Затова трябва навреме да й се обърне внимание.
Нека започнем от самото заболяване – какво представлява и какви са симптомите? Казано кратко и ясно хормонът инсулин, който отговаря за вкарването на глюкозата в клетките, не може да си върши работата. Панкреасът произвежда инсулин, но клетката е резистентна и той не може да я „отключи“, за да въведе захарта. Така тя остава в кръвта, нивата се повишават, мозъкът дава команда на панкреаса да произвежда още и още инсулин. Проблемът се завърта в омагьосан кръг. Докато в един момент стане необратим и пациентът е диагностициран с диабет тип 2. Симптомите на инсулиновата резистентност са лесно разпознаваеми – повишено тегло, което не се влияе от никакви усилия (талия над 80 см за жените и над 90-95 см за мъжете), периодично чувство за силен глад, дори до разтреперване, независимо дали човекът се е хранил преди малко или не, умора, високо кръвно налягане, хормонален дисбаланс и др. Разбира се, най-лесно диагнозата се поставя чрез кръвни изследвания със системата HOMA. Скалата е разделена на три – норма (до 2,5), рискова зона (2,5 -5) и висока инсулинова резистентност ( над 5). Кръвната проба се взема сутрин на гладно като е добре последното хранене да е било минимум 8 часа преди това.
По повод наша статия по темата, читателката ни К.Л. от Стара Загора (запазваме името й по нейна молба) ни разказа историята си и как тя се е справила, при това без лекарства. Надява се, че преживяното от нея и изводите й могат да помогнат на други хора. „След тежък Ковид започнах да пълнея, при това без да съм променила хранителните си навици, които са почти вегетариански. Месо, само пиле, хапвам изключително рядко. Но да, често си чупвах шоколад и пиех газирани напитки, хапвах и банички. Това е най-голямото ми прегрешение. Не пия алкохол, не обичам торти и кексове. Затова нямах обяснение на това бързо напълняване. Започнах диети- пробвах Зоната, Аткинс, високомазнинно -нисковъглехидратно (ВМ -НВХ) и нямаше никакъв ефект. Даже напротив. Чувствах се все по-зле и по-подпухнала. Някои кръвни показатели рязко се влошиха, особено от Зоната. Например – двойно увеличена пикочна киселина, повишен лош холестерол и др. Тялото ми се покри с ужасен обрив. Опитах и интервалното гладуване- фастинг, но не се получи, защото постоянно бях гладна. Усещането за вълчи глад ме е вдигало дори и през нощта. Бях отчаяна. Високо мазнинната диета също не даде резултат – кантарът вървеше нагоре. Всичко това беше ясен сигнал, че нещо в храненето не е както трябва. Една от диетоложките, с които се съветвах, ми подсказа да проверя инсулиновата резистентност. И там се оказа разковничето- при норма до 2,5 моята беше над 6. Кръвната захар на гладно беше над 6, а след хранене достигаше до 10. Спрях да ходя по диетолози и да правя експерименти и седнах да чета, да се образовам сама по темата. Изгледах много видео лекции в YouTube на специалисти от различни страни, както и на нашата д-р Емилова, говорих и с хора, които са минали по моя път. Чух разказите и на други, които веднага са започнали с хапчета и ги пият от години, без яснота дали някога ще ги спрат. Това не беше моят избор. Исках да видя дали тялото ще се справи само, ако му дам шанс.
Водещ американски професор излезе с резултати от проучвания, че причината клетката да е резистентна, е това, че е силно омазнена. Този факт стана първият ми ориентир. Запознах се и с много статии за ролята на упражненията с тежести. Затова тръгнах на фитнес два пъти в седмицата. Обаче мина повече от година без никакъв резултат с килограмите. Единственото, което ме окуражи беше, че на третия месец от началото на спортуването инсулиновата резистентност влезе в норма. В този период бях премахнала сладките неща. Реших, че бързо съм се справила и наруших хранителния режим. Естествено, показателите отново станаха високи. Разбрах, че работата няма да е лесна. Затова се въоръжих с търпение и постоянство. Към тежестите добавих разходки по 2 часа 2-3 пъти в седмицата. Чак година и половина по-късно килограмите изведнъж започнаха да падат, обиколките бързо да намаляват. Така за няколко месеца се разделих с 13 килограма и с по 6-7 см от обиколките. Оказа се вярно твърдението на лекарите, че само с редуциране на теглото с 10-15%, показателите на инсулина се подобряват. Тази промяна ми позволи да включа и фастинга. Сега вечерям към 18.00ч. най-късно и не се храня до към 10.00 на другия ден. Вълчият глад изчезна. Много ме вдъхнови историята на една американска майка, чиито деца са страдали от ужасна екзема и нито едно лекарство не е помогнало. След много търсене на информация, тя ги оставя на плодове и зеленчуци за известно време и децата се излекуват сякаш по чудо. Разбрах, че тялото на човека е уникална система, която има удивителната способност да се самолекува. А ние го унищожаваме с некачествена храна. Слагам това на първо място, защото вече за никого не е тайна, че млечните продукти на пазара, месото и колбасите в супермаркетите, брашната с ГМО са пагубни за организма ни. А както казват всички специалисти, болестите започват от червата“. Читателката ни признава ,че й е повлияла и книгата на Джеси Инчауспе „Глюкозната революция“, за която BWoman писа. Авторката съветва да „обличаме“ въглехидратите – т.е. да ги консумираме след зеленчуците и протеините. Никога на гладно. Така избягваме пиковете на нивата на глюкозата в кръвта, които са вредни за тялото.
Попитахме нашата читателка какъв точно хранителен режим е следвала, за да се справи с инсулиновата резистентност, при положение, че многото диети, които е пробвала, не са дали резултат. “ Вижте, в началото за две -три седмици изключих всякакви мазнини – зехтин, ядки, авокадо, краве масло и т.н. Нищо сладко или подсладено. Даже купувах нискомаслени млечни продукти. Впоследствие, след като прочетох какво слагат в сиренето и кашкавала, ги махнах и тях. Не съм взимала сирене вече една година. Оказа се, че именно премахването на млечните продукти изигра решаваща роля за стартиране на отслабването. Подпухването изчезна бързо. Тялото сякаш се прибра. Сега кашкавал си позволявам може би веднъж в седмицата и то много малко количество, запечен върху филийка лимецов хляб. Прясно мляко не пия от много години. Кисело използвах в един период на режима сутрин с ябълка или друг плод, посипан с прясно смляно ленено семе и сусам. Добявах и канела, защото тя е много добър природен помощник за регулиране на кръвната захар. Сега кисело мляко употребявам само, ако трябва да преглътна някакво по-голямо хапче. Предимно витамини, защото други лекарства не пия. Изделия от бяло брашно изчезнаха завинаги от порциона ми.
За това решение много ми повлия лекция на Барбара О’Нийл или както я наричам „австралийската д-р Емилова“. Тя има подобна клиника и е помогнала на хиляди хора. Така че това е за храненето – много зеленчуци и плодове, накиснати сурови ядки, бобови храни, рядко месо. Е, разбира се, вече мога да си позволя някое и друго изкушение от сладките неща, но в никакъв случай всеки ден“, признава нашата събеседничка. Тя споделя и още нещо интересно: „Когато тръгнах на фитнес, треньорите ми казваха, че ако не ям много яйца, месо, карантия и то на всяко хранене, всеки ден, няма да стане нищо, няма да имам никакви резултати. Обаче аз съм алергична към яйца, имам проблем с млечните, както установих, месо не обичам особено и ям много рядко. Е, оказа се, че и без тези храни мускулите заякват, инсулинът е в норма. Така че всичко е индивидуално и най-вече въпрос на информираност от правилни източници. Заблудите, стереотипите и невежеството са голям враг на човека“.
Тази статия е информативна, а не препоръка за лечение. Преди да предприемете каквито и да било стъпки, посъветвайте се с опитен специалист.
