СПРИ ДА ХРАНИШ ЧУДОВИЩЕТО В СЕБЕ СИ

Време за четене3 Минути, 8 Секунди

Преди двадесет години, ако искахте да кажете на някого, че е дебел, грозен, некадърен, че носът му е крив, че не става, трябваше да го погледнете в очите. При това, ако го познавате. На популярните хора нямаше как да им изсипете тази жлъч пред лицето. А и на не толкова популярните.

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

Това простичко условие – личен контакт на живо, действаше като естествена спирачка за примитивните импулси на мнозина. Но един ден се появиха социалните мрежи и лавината от омраза и избиване на комплекси се отприщи. Компютрите и телефоните се превърнаха в преносима гилотина, а мнозина – в съдници, без обаче някой да ги е назначавал за такива.

Възходът на „съдията от дивана“
Смартфоните събудиха в човека едно тъмно и мерзко желание: да съди жестоко, без обаче той самият да бъде съден. Да нанася обиди, да разпространява лъжи и клевети, без да носи отговорност за това. Поне привидно, защото на тази Земя няма неплатена сметка.

Мрежата създаде илюзия на комплексирани и недоразвити души, че са всемогъщи. Когато пишат хаплив коментар под снимката на някого- познат или непознат, те изхвърлят чернилката от собствената си душа. Показват, че нещо дълбоко и мрачно ги мъчи и не могат да се справят с него. Затова нападат ожесточено, грозно, невъзпитано. Надали, ако срещнат същия човек на улицата, биха му казали това в лицето. Но в мрежата – о, там са всесилни. Прекрачват граници, които в социалния живот биха им коствали много. Хейтърството ( от англ. глагол hate – мразя) се превърна в евтин начин непълноценни и невежи хора да се почувстват значими – за кратко и за сметка на някого.

Ерозия на душевното спокойствие
Когато човек се отдаде на навика да хули в мрежата, той не просто наранява другия – той копае дупка в собствената си душа. Психиката му започва да работи в режим на „търсене на дефекти“ – кого да удари, какво да избълва, от какво да недоволства, чии недостатъци да открие и осъди. Вместо другото, много по-полезно и добро – да се възхити, да подкрепи, да поощри, той затъва в негативизъм, злоба и завист. Това убива способността на такива хора за радост и удовлетворение. Човек, който постоянно критикува в мрежата, става заложник на собствената си жлъч, губейки душата си и обричайки се на личен провал и привличайки проблеми в живота си. Защото е казано: „С каквато мярка съдиш, с такава ще те съдят“.

Интелектуално късогледство
Вместо да се развива, да използва времето си да научи нещо ново, да покаже талантите си, да отдели часове на близките си, хейтърите затъват в блатото на сравнението. Социалните мрежи ги подтикват да живеят извън своя живот, вторачени в чуждия, докато техният собствен стои на пауза. Докато обектът на осъждане се развива, качва новини и снимки за постиженията си, от другата страна на екрана стоят недоволни, комплексирани хора, които нищо не правят, за да вървят и те напред. А губят безценните си дни в търсене кого да наплюят. Какъв живот е това?! Това е истинско духовно самоубийство. Още повече, ако се прави и от анонимни профили. Притежателите им мислят, че лъжат системата, а всъщност унищожават себе си.

Пътят обратно
За да спасят живота и душата си от дигиталната токсичност, такива хора първо трябва да осъзнаят какво всъщност вършат. На второ място- да се замислят какво в живота им не е наред, че ги тласка така да мразят и осъждат, при това чрез писане на коментари и постове. Не на последно място трябва да проумеят, че правото да имаш мнение не е право да го изливаш като киселина върху другите. Защото тя няма как да ги достигне през Интернет. Но със сигурност ще се върне към този чието име и снимка стоят до такива коментари.Това не е просто текст в мрежата, това е лична заявка какво искат от Вселената да се случи с тях самите, защото Словото е сила и енергия. И някой ден пратката неминуемо идва.