By 
0
0
Княгиня Мария Луиза отбелязва своя 93-ти рожден ден на 13 януари. Тя живее в красива къща в Ню Джърси, близо до Ню Йорк, която пази много исторически символи и спомени от Царство България. Има трима сина и една дъщеря, които са се установили на различни места – в Португалия, в Канада, в САЩ. Радва се и на много внуци. За съжаление, преди няколко месеца Княгинята загуби съпруга си- Бронислав Хробок, за кого се грижеше с всеотдайна обич.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тук„С Нейно Височество се запознах през 1991г. в София, но й гостувах в САЩ през март 1994г. Тогава бях водеща на „По света и у нас“. Прие ни в дома си с оператора от БНТ Иван Христов. Бяхме първият телевизионен екип, който снима там. Май и до днес други колеги не са ходили. Тогава направих интервю с нея, като започнахме от разказа да десетките мартеници на масата в хола, които беше получила от България.Познавам Княгинята като много организиран и всеотдаен човек. Няма случай да си идва в София и да не носи дарение за някоя социална институция, да не е прегърнала някаква обществена кауза. Тя е пример за памет, родолюбие, съпричастност“, сподели Цветелина Узунова, дългогодишен прессекретар на цар Симеон II.
Княгиня Мария Луиза е първото дете на цар Борис III. Родена е в София на 13 януари 1933г. Кръщава я Софийският митрополит Стефан- Екзархът на Българската православна църква. Носи името на баба си Мария Луиза Бурбон-Пармска, която е първата съпруга на цар Фердинанд. Княгинята е правнучка на последния суверен на херцогство Парма и Пиаченца, преди да бъде присъединено към Италия. Херцог Роберто, прадядото, е син на испанския крал Фелипе V и италианската принцеса Изабела Фарнезе или Елизабета Пармска – единствена дъщеря на престолонаследника на херцогство Парма и Пиаченца- Одоардо II Фарнезе. Родовите връзки с европейската аристокрация могат да се проследят няколко века назад.
По майчина линия Мария Луиза е внучка на последния италиански крал Виктор Емануил III и черногорската принцеса Елена. Това е така, защото царица Йоанна- майка й, е дъщеря на краля.
Всички, които познават отблизо Княгиня Мария Луиза, знаят, че в сърцето си тя е българка. Известна е нейната обич към природата, към българските шевици и традиции. Образованието си получава както от учители в двореца, така и като редовна ученичка в Началното училище „Неофит Рилски“ в столицата. Едва 10-годишна, тя преживява огромна тъга, когато на 28 август 1943 година почива обичният й баща цар Борис III. През целия си живот не спира да търси факти, доказателства, архиви, които да разкрият истината какво е станало с тленните му останки. „Да не можеш да се поклониш на гроба на баща си е много жестоко“, споделя тя. Както е известно от историята ни, след кончината на царя, той е погребан в Рилския манастир. Но след идването на власт на Отечествения фронт, ковчегът е изваден и една нощ е закаран във Врана, където царица Йоанна построява малък параклис. След като комунистите я изгонват от страната, взривяват параклиса. Така се появяват какви ли не версии какво са направили с тленните останки на владетеля. Още повече, че след години сърцето му е намерено в стъкленица. Днес именно то е препогребано в Рилската света обител, а параклисът в парка „Врана“ е възстановен с паметна плоча.
След като напускат България царица Йоанна и децата й се установяват в Александрия, Египет. Там ги очакват крал Виктор Емануил и кралица Елена, прогонени от Италия от фашисткия режим. Къде да отиде една млада жена, наскоро овдовяла, при това с две деца? Разбира се, при родителите си. Така там малката княгиня започва да учи в училището „Свето сърце“, обгрижвана от ирландски монахини. През 1951г. се преместват в Мадрид, където тя завършва с отличие колеж за медицински сестри. Така започва и всеотдайната й работа за Червения кръст. Когато е на 24 години, среща Карл Владимир, Принц цу Лайнинген, който е потомък на британската кралица Виктория и на царя – Освободител Александър II. След сватбата, през 1958 г., заживяват в Торонто, Канада. Раждат им се две момчета, като първородният син носи името на дядо си – Борис. Бракът просъществува до 4 декември 1968 г.
Година по-късно княгиня Мария Луиза се запознава с голямата си любов- полякът Бронислав Хробок, финансист по професия. С него живеят в разбирателство и подкрепа цели 56 години. Раждат им се син и дъщеря. Установяват се още в началото на семейния живот в Ню Джърси, САЩ. През всичките години княгинята помага на български емигранти, участва в събития на нашата общност в Америка, ангажира се с много благотворителни инициативи. „Няма нищо по-хубаво на този свят от чувството, че другите имат нужда от теб, че можеш да помогнеш и особено, ако спечелиш усмивка от страдащо дете. Това е нещо незаменимо за сърцето и душата на не един християнин!”, споделя тя.
„Всъщност именно на княгинята се пада отговорната задача да провери настроенията в България след 10 ноември 1989г. по отношение на членовете на царското семейство. Затова се връща първа. Решението взимат заедно с цар Симеон. „Щом почувствах, че условията са благоприятни, се обадих на Мария –Луиза в САЩ, където тя живееше от дълги години. Седни да ти кажа нещо важно –казах й. Искаш ли да отидеш в България през май? Долових вълнението й от другата страна на линията, после тя подскочи от радост. Исках да отиде някой от семейството ми, който говори български. Характерът на сестра ми щеше да свърши останалото.“, спомня си царят.
„Когато пристигнах за първи път в България, мъжът ми и аз летяхме в самолет на авиокомпания „Балкан” и знаехме къде отиваме –нямаше вече съмнение, български самолет, хората говореха български, радостта беше голяма. Но си казвахме един на друг – като стигнем в София, ще си вземем едно такси и ще отидем на хотел. Повече не очаквахме. Изненадата беше неописуема, когато видях на летището стотиците, хилядите засмени лица, цветята, обичта…Аз съм го повтаряла и ще повтарям докато съм жива – това беше нещо тъй невероятно и чудесно, че не може да се опише. Колкото до писмата от България, от 89-а година получавам непрестанно всякакви писма с молби, с новини, писма със спомени, писма, които само да ми кажат, че обичат моето семейство и че не са ме забравили… Популярността не се дължи на мене. Аз нямам абсолютно никаква заслуга. Популярността се дължи на обичта, която цял един народ имаше към моите родители и на спомена, който те оставиха в този народ“, разказва княгинята в откъс от книгата „Отвъд PR-а“, на Цветелина Узунова (изд.“Труд“).
И така всяка година през май тя идва в София, не само за да се види с брат си и с приятелите си в България, но и да участва в заседанията и събитията на Американския университет в Благоевград, на който от 1999г. до 2023г- е член на Борда. На нейно име е учредена награда. А тя е удостоена с титлата Почетен доктор на хуманитарните науки.
През 2023г. княгинята избира да посрещне своята 90-та годишнина в Родината. В храм -паметника „Св.Александър Невски“ е отслужен молебен, а тя приема поздравленията в тесен кръг в двореца „Врана“.
През 2015 г. Н.В. Цар Симеон II с нарочен указ обявява, че прихвърля своите династически права върху княжеската и херцогска титла на Кохари, Чабраг и Житня на своята сестра Княгиня Мария Луиза. Тя е удостоена и с Великия кръст на Царския орден “Св. Александър” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен орден.
Екипът на BWoman честити личния празник на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза, като й пожелава крепко здраве и много щастливи мигове с децата и внуците!
