By 
0
0
Подхващаме тема, която предизвиква какви ли не спорове – научни, религиозни, духовни. А за това трябва да се говори спокойно и най-вече без осъждане на жените, на които по една или друга причина им се е наложило да го преживеят. В тази статия няма да се спираме на аргументите против, които категорично застъпват и Православната, и Католическата църква. И не е от неуважение към тях, а защото има и друга гледна точка – тази, която не дамгосва жените като престъпнички. Духовната гледна точка.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукВ езотеричните учения за душата абортът не се разглежда нито като убийство, нито като медицински физически акт, а като прекъсване на процес, в който се срещат два свята — земният и този на неродените съзнания. Смята се, че душите предварително „проучват“ определени тела, семейства и времеви линии, преди да се въплътят. Когато една жена забременее, между нея и бъдещия дух се отваря енергиен канал. В първите седмици този канал е по-скоро „мост на възможността“, а не окончателно въплъщение. Древните са смятали, че духът влиза в ембриона в периода между 12-та и 20-та седмица. Учените потвърждават с откритието, че тогава именно се оформя нервната система и се появява първата мозъчна дейност. Дотогава, казват древните учения, зародишът е биологичен приемних, който се подготвя да посрещне душата.
Според някои стари духовни школи абортът прекъсва именно този предварителен мост — не живот, а намерение за живот. Душата, която е избрала дадена жена и семейство, още не се е въплътила в материалния свят. Тя може да усети прекъсването на този духовен мост и да го приеме като отказ, но не като наказание. В най-древни времена хората са вярвали, че в кармата няма осъждане — има движение, недовършени цикли и нови посоки. Неродената душа обикновено се насочва към друга възможност за въплъщение или остава в по-високите полета, докато дойде по-подходящ момент.
Жената обаче преживява енергийното прекъсване по друг начин. Тялото и психиката помнят. А обществото осъжда. Това може да нанесе сериозни душевни травми. Защото, дори когато решението е осъзнато и необходимо, в енергийното поле остава следа — като недописана история. Някои традиции наричат това „кармична дисонансност“ — момент, в който изборът и възможността не съвпадат напълно. Тази дисонансност не създава наказание, а задача: да се възстанови вътрешната цялост.
Абортът може да носи символика на незавършено съзидание. Той често активира потиснати страхове, стари сенки от рода, непреработени модели в отношенията с мъжкото начало или с майчинството. В духовен план той не е „край“, а покана за преосмисляне — какво е било прекъснато в жената? Каква част от живота ѝ е била неподготвена да роди не само дете, но и нов етап, нова роля, нова версия на себе си?
Счита се, че когато една жена носи дълго време вина за аборт, тя всъщност не носи вина спрямо душа, на която е отказала физическо въплъщение — тя носи вина най-вече към собствената си несмелост, неразбиране или болка в онзи момент. Истинският духовен процес е да освети онова, което е било тъмно -страх, несигурност, нерешителност.
Как жената може духовно да изкупи прекъснатия път на неродения дух?
Древните традиции говорят за възстановяване на хармонията, а не за наказание. Това може да стане по следния начин:
1. Признание.
Не към обществото и към околните, а към себе си. Да назове пред себе си емоцията и болката. Да не ги потиска. Но най-вече да приеме като разумен зрял човек, че това е част от нейната история, която заслужава подкрепа, а не укор.
2. Символичен дар.
Много традиции препоръчват да се направи нещо в чест на неродения дух: засаждане на дръвче, дарение за дете, творчески акт, написано писмо, оставено на течаща вода или изгорено в огън.
3. Съзнателна грижа за живот.
Това не значи раждането на друго дете да стане фикс идея. Може да е грижа за собственото тяло, за животно, за проект, за общност. Да даде на света живот в по-широк смисъл — там, където душата на жената иска и може.
Духовното изкупление не е наказание, а възстановяване на целостта — жената да приеме, че пътят ѝ е имал труден завой, но тази енергия може да бъде преобразувана. Неродените духове не обвиняват, не отмъщават с бъдещо безплодие, както често се смята. Те оставят пространство за осъзнаване. А осъзнаването е най-чистият вид кармично освобождение.
