Обувките играят важна роля за външния облик на деловата жена – неслучайно едно неписано правило кара околните първо да се загледат в краката на дамата. Всяко облекло предполага и съответния вид обувки. Черните с нисък, среден или висок ток са необходими за всяка жена. Тъмните обувки на висок ток зрително намаляват размера на стъпалото (за това спомагат и тъмните чорапи, но те се носят в по-обикновени случаи). Дори вкъщи е добре да носим домашни обувки, а не чехли (те са подходящи рано сутрин и късно вечерта, след душа). В обувки посрещаме гости. Обувки в ярки цветове, дори съчетаващи се с облеклото, в никакъв случай не се носят при делови срещи. Следва да се избягват и излишните и блестящи украшения върху тях.
Няколко са принципиално важните изисквания към обувките – да бъдат удобни, да хармонизират с облеклото, да са по възможност от добро качество, да бъдат безукорно чисти. Обувки с разбити токове или смачкани пети са недопустими.
Токовете се появяват за пръв път в Древен Египет и се носят от… мъже. Земевладелците слагат високи токове, за да се движат спокойно по рохкавата пръст. Други пък твърдят, че, пак в Древен Египет, месарите слагат токове, за да не си цапат краката с кръв в кланиците. Известно е също, че в Азия номадите използват токовете, за да не се хлъзгат краката им от стремената по време на безкрайните походи из степите. Дамските токчета се появяват в Европа през ХVІ в. За “официална” дата се счита 1533 г., когато миниатюрната италианка Екатерина Медичи пристига в Париж за сватбата си с Орлеанския херцог и носи от родната си Флоренция обувки с ток. Модата възприемат придворните дами, но, за да запазват равновесие, са принудени да ползват бастуни. Впрочем, в края на ХVІІ в. и кавалерите носят обувки с ток.
Жената би трябвало да разполага поне с три вида обувки – ботуши за есенно-зимния период (и в никакъв случай за официални прояви колкото и луксозни или модни да са те), ежедневни обувки (за работа и всеки ден) и празнични (обикновено на висок ток). Не е излишно на работното място да се държат обувки за смяна.
През работно време не се носят обувки с цветни детайли, украшения и с метални цветове. С рокля, пола или костюм не се носят обувки с широки токове, затворени или с връзки (те са подходящи за панталона). През зимата цветът на обувките обикновено е черен, тъмносин или кафяв, а през лятото той се подбира според общото облекло.
Дамските обувки в деловите среди са с токове между 2,5 и 7,5 см. Те следва да са от естествена кожа, затворени, да съответстват на цвета на облеклото или да бъдат черни, но никога – бели. През деня не се носят лачени обувки.
Откъс от книгата „Етикет за всеки ден и за бизнеса” на изд. „Труд”. Авторът е бивш дипломат от кариерата.
Заглавието на статията е на BWoman.bg
Сн.www.cariebradshawlied.com