By 
0
0
В днешно време много хора си задават въпроса: Какво се случи, че масово и жените, и мъжете, станаха груби и невъзпитани? Къде изчезна онази изтънченост, характерна за отминали времена и епохи?
Факт е, че една голяма част от населението избра да бъде проста, цинична в изказа и поведението си, груба, недодялана и често необразована, въпреки дипломи от университети и какви ли не курсове. Така е по света, така е и у нас. Виждаме го всеки ден по улиците и на работното място. А вероятно, щом там е преобладаващо, значи го има и в повечето семейства.
Мъжете вече не искат да са кавалери, не отварят врати, не правят път, не плащат сметката в заведение, не показват уважение нито към жените, нито към по-възрастните. Имиджът на „нацепен батка“, който не цепи басма никому, е преобладаващ, колкото и нелеп да изглежда отстрани. Модата сред младите момчета да си търсят кака/батко – спонсор е разпространена и у нас. Чалгата унищожи ценностите на цяло поколение и продължава сред по-малките. Образът на момичето пък, който се наложи, е нахална, често посредствена, с оскъден речник и с диалект в говора, с много пластична хирургия по нея, мързелива, употребяваща алкохол или други стимуланти, лесно достъпна – което винаги е подчертано и чрез облеклото, не само чрез поведението. И в този случай главната житейска цел е намиране на богат чичко, който да обезпечи по-високия стандарт на живот, за да не й се налага да учи или работи. Сексът може всичко!
Това е жалката действителност с по-големия процент млади и не толкова млади хора. Те нямат никаква идея какво значи изисканост, висока класа, висок стандарт. Почивка в Дубай или на Малдивите, селфита за социалните мрежи, гримьор и фризьор, разходи за маникюр при това винаги кичозен, пари за козметични корекции, за чалготеки, за тур по моловете – това са мечтите и целите на поколението. На 25 вече изглеждат отегчени и уморени от живота. Някои и състарени, въпреки усилията на хирурзи и дерматолози. Или по-точно „благодарение“ на тях. Момичетата са извадени под индиго – толкова си приличат, че можеш да ги объркаш. Нямат своя идентичност, уеднаквяват чертите си и вероятно така се чувстват модерни или част от тълпата, където е по-сигурно. Защото да се отличаваш не е лесно. Изискват се знания, умения, таланти.
Навремето висшата класа са били аристократите. Самата дума е свързана с някакво внушение за надмощие, за хора над останалите. И е било така. Те са владеели земите, държавите, властта, парите. Придобивали са най- висок статут в обществото и са определяли съдбата на останалите – необразованите, които са имали единствената задача да обслужват висшата класа. Днес не е съвсем така, въпреки запазените общества на елита в много държави. Българският елит от царско време е бил избит от Народния съд след 1944г. Тоталитарният режим извади и издигна партиен елит, който бързо се научи на навиците на европейската аристокрация. Но прикрито, защото някак не вървеше да парадират с придобивките си и начина си на живот пред социалистическия труженик. Легенди се носят за това, че Людмила Живкова е пътувала до Париж да си прави прическата, за това, че децата на членовете на ЦК на БКП са отивали до Лондон да си купят плоча на „Бийтълс“, а на простосмъртните им беше забранявано дори да говорят за групата, камо ли да пътуват където си искат. Такива примери има много. Което доказва, че в едно общество винаги има класово разслоение. Идеологиите за равенство са илюзия и популизъм. Историята сочи, че който вземе властта, започва да гради около себе си привилегирована каста.
В днешно време обаче, специално в България, се доказа, че парите вече не могат да дадат класа. Че нещо не достига. Даже стана обратното. Преходът и мутренският период в средата на 90-те показаха, че може да има и прости хора, без никаква изтънченост и класа, които да притежават огромни авоари. Това го има и сега. И е повече от ясно, че милионите не могат да купят нито ценности, нито възпитание, нито аристократизъм. А и на простия човек това не му е нужно, щом има пари. А те, както казват древните мъдреци, са инструмент, който с лекота разкрива същността на човека. „Дай му пари и власт и му гледай сеира“, заключава пък наша поговорка. Малцина издържат този тест – тези, които имат стабилни корени.
Темата е дълга, но ще завършим този материал с едничката истина: всичко започва от семейството. „Учителка съм от 20 години. Веднъж заговорих на учениците от моя клас за елегантност, за изискан вкус -все неща, които трябва да знаят. Дойдоха едни родители и ме наругаха, дори пред децата, че занимавам отрочетата им с глупости“, споделя преподавателка в социалните мрежи. Щом майката и бащата нямат уважение към учителя, а вероятно и към всички останали хора, щом нямат класа, щом не разбират изобщо за какво става въпрос, естествено, че ще отгледат просто и невъзпитано дете. Ако бащата проявява уважение и обич към майката и детето го вижда всеки ден, то неминуемо ще копира този модел в своя живот – независимо колко цинизми и грубости вижда по улиците, по филмите, в училище. Защото именно родителите са първият пример, който полага основите на бъдещата личност. Неотдавна баба от малко градче снимала с телефона невръстната си внучка на около 5-6 години, която се опитва да играе кючек. Бабата постнала това клипче в социалните мрежи. При това с придружаващо изречение на гордост. Надали детето само се е сетило да поиска такова видео, явно е накарано. Така че, когато говорим за класа, за възпитание, за изисканост, въобще за поведение над примитивното, винаги трябва да погледнем семейната среда и родителите. Как да очакваме да излезе интелигентен човек от едно дете, ако в дома няма библиотека, ако майката и бащата не отварят книга?! Как да очакваме едно момче да расте с уважение към възрастните и жените, ако гледа как бащата псува и бие майка му или как хока собствените си родители?! Наскоро излезе европейска статистика, че на Балканите родителите издържат синовете си до 40-та им година. И че най-често те живеят заедно. Изключително показателни резултати.
Какъв е изводът?! Каквото става в домовете на българите, това става и по улиците, в учрежденията, в магазините, в офисите…докато стигнем до политиката и до най-висшите ни държавни институции. Не е нужно всички да станат аристократи. Ясно е, че не говорим за това и че не е възможно. Въпросът е в друго – в семейството и в обществото да има правилни ценности и те да бъдат внушавани и показвани на поколенията. За да спасим нормалността.
