By 
0
0
„Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица….“
Помните ли тази приказка в стихове от Леда Милева? Казва се „Работна мецана“. Тя е една от незабравимите приказки от детството на онези, родени в годините на социализма.
Днес децата са залети от образи на супер герои и електронни игри. Няма лошо. Трябва да са в крак с новото време.
Но пък няма нищо лошо бабите да предадат на малките си внучета онези стари, чисти, поучителни приказки, с които те са израснали. Трябва да има приемственост, защото приказките не са просто интересни разказчета, хрумнали във фантазията на някой писател. Те са символи на онези важни ценности, с които трябва да заредим децата през първите им седем години. А народните приказки са нашето ДНК. Поколенията трябва да ги знаят и предават. Защото това е част от съхраняването на нацията.
Затова, мили майки и баби, отворете старите книжки, припомнете си приказките за Хитър Петър, за мечката и дърваря, за неродената мома, за славните момци и красивите моми в томчетата на ненадминатия майстор на перото Ангел Каралийчев. Отделяйте време на малките, за да им четете или разказвате това безценно богатство на нашата култура. Едно е да го учиш в клас, друго е да слушаш тези вълшебни приказки в скута на баба. Това се помни цял живот!
