By 
2
1
Много често чуваме фразата: „На него му липсват първите седем години“. Но защо именно този период от живота на детето е толкова важен? Какво се случва в тези години? Как родителите и семейната среда влияят върху развитието на детето през първите седем години от неговото съществуване? Има ли правилно и грешно поведение на родителите? Питаме автора на BWoman Валентин Атанасов – психотерапевт и журналист.
За мен са по-важни последните седем… Имам предвид месеците преди раждането. Често казвам, че възпитанието на децата започва още със зачеването. Френският философ и педагог Жан-Жак Русо в своята книга „Емил, или за възпитанието“ подчертава значението на ранното детско развитие и естественото възпитание. Така с него, а и с редица психолози, споделяме една и съща идея. Водени от някакво естествено усещане майките говорят на детето още преди да се е родило; лишават себе си от редица обичайни занимания, храни, навици; милват с ръце зоната, където бебчо се е настанил. Затова нека не подценяваме тези месеци от вътреутробното развитие. Още в тези ранни мигове всяка дума е инвестиция в едно по-добро бъдеще за детето. Но какво се случва преди раждането? Съвременните изследвания в областта на пренаталната психология показват, че плодът възприема звуци, усеща емоциите на майката и реагира на външни стимули още в утробата. Това означава, че средата и отношението на родителите към детето започват да му влияят много преди раждането. Още преди раждането плодът започва да възприема заобикалящата го среда. В последните седем месеца от бременността се случват няколко ключови процеса:
Развитие на слуха и възприемане на звуци. Около 18-20 гестационна седмица плодът започва да чува звуци от околната среда. До 25-26 седмица той реагира на гласа на майка си и други познати звуци. В по-късните седмици може да различава интонацията и ритъма на речта, което подпомага езиковото развитие след раждането.
Усещане за допир и движение. Още в 14-16 седмица плодът започва да усеща допир, а в третия триместър реагира на поглаждане на корема. Движенията на майката също влияят върху него – люлеещите движения го успокояват.
Емоционална връзка с майката. Хормоните на майката влияят върху плода – ако тя изпитва стрес, нивото на кортизол в организма ѝ се отразява на бебето. Честото говорене, пеене и спокойна среда допринасят за по-стабилно емоционално състояние на детето след раждането.
Началото на живота не започва с раждането, а с думите „Честито! Вие ще станете родители“. След появата първите седем години от живота на детето са критични за формирането на личността му. В този период се изграждат основни когнитивни, емоционални и социални умения, които определят бъдещото му поведение и способности. Нека разгледаме някои от най-важните аспекти:
Социализация и емоционална интелигентност. В този период децата учат как да общуват, как да изразяват чувствата си и как да разбират емоциите на другите. Развиват емпатия, учат се да споделят, да се поставят на мястото на другите и да изграждат здравословни взаимоотношения. Ако в семейството има топлина, разбирателство и подкрепа, детето усвоява тези модели и ги прилага в социалните си контакти.
Самоуважение и увереност. В този период децата изграждат представата си за себе си. Ако родителите ги насърчават и подкрепят, те ще израснат уверени в собствените си способности. Ако обаче бъдат подценявани, критикувани или наказвани прекалено строго, може да развият ниско самочувствие и страх от провал.
Основите на морала и ценностите. Децата в тази възраст попиват като гъба моделите на поведение, които виждат в своите родители и околната среда. Те научават какво е добро и зло, какво е честност, съпричастност и справедливост. Ако растат в среда, в която липсва уважение, честност и доброта, това може да се отрази на бъдещите им морални ценности.
Развитие на езика и когнитивните умения. В този период мозъкът на детето се развива със зверски бързи темпове и е изключително възприемчив към нова информация. Речта и способността за логическо мислене се изграждат именно през първите години. Ако детето расте в среда, богата на разговори, книги и стимулиращи дейности, то ще има по-добри езикови и интелектуални умения в бъдеще.
Как родителите могат несъзнателно да навредят? Родителите имат огромна роля в изграждането на детската личност. Някои грешки, допуснати в ранните години, могат да се окажат „бомби със закъснител“, които да дадат отражение върху бъдещия живот на детето:
Липса на емоционална връзка. Децата, които не получават достатъчно любов, прегръдки и подкрепа, често развиват несигурност и страх от обвързване. Те могат да станат емоционално студени или да търсят одобрение на всяка цена. Пример за това е историята на една моя 13-годишна клиентка, която не е успяла да развие емпатия, защото е израснала без емоционална връзка с родителите си. Тя се е надявала да получи любов; мечтаела е за внимание, но вместо това е получавала само студенина, наказания и побой. Когато това и́ се е случвало още от най-ранна детска, неминуемо, е довело до потискане на емоциите ѝ и изграждане на антисоциални модели на поведение. В нейните очи агресията, манипулацията и експлоатацията са станали норма, което вече се отрази негативно. Тя краде, лъже, манипулира „без да и́ мигне окото“. Липсата на отговорност обърква целият и́ живот в момента, а и в бъдеще.
Прекалена строгост или прекалена либералност. Ако детето бъде възпитавано в среда с твърде строги правила, без право на мнение и свобода, може да развие потиснатост и страх от изразяване на емоции. Ако обаче му се позволява всичко, без никакви граници, това може да доведе до липса на самодисциплина и неспособност за спазване на социалните норми.
Пренебрегване на нуждите на детето. Ако родителите не се интересуват активно от чувствата и преживяванията на детето си, то може да започне да се чувства невидимо и ненужно. Възрастните, които са израснали с чувство на емоционално пренебрежение, често изпитват трудности в изграждането на здравословни взаимоотношения.
Лош пример от родителите. Децата копират всичко, което виждат. Ако в семейството има агресия, лъжи, манипулации или неуважение, тези модели могат да бъдат възприети като норма. Родителите трябва да бъдат внимателни как се държат, защото те са първите и най-важни учители на своите деца. И тук смятам за необходимо да направя сравнение на родителското поведение в България и в Гърция. Бил съм свидетел как родителите комуникират с децата си на обществени места, например на плажа. Гръцките родители често използват положителни утвърждения и похвали, докато наблюдават децата си. Дори когато детето изследва средата около себе си, няма страх или истерия, а напротив – има спокойствие и подкрепа: „Браво, агапи му!“ (Браво, любов моя!) Колко хубава мида си намерил! Виж как добре се забавляваш! Браво, много си смел!“. Този тип възпитание създава у детето увереност, че неговите действия са ценни и че то може да изследва света без страх. Родителите го следят зорко, но без да упражняват прекомерен контрол, а по-скоро давайки свобода в рамките на безопасността. За разлика от тях, българските родители често използват забрани и страхови предупреждения като основен инструмент за контрол върху детското поведение. Това се наблюдава особено ясно в ситуации, свързани с безопасността, но нерядко и в контекст, където няма реална заплаха. „Излез веднага от водата! Не се мокри, че ще настинеш! Ако не слушаш, няма сладолед! Не пипай, ще се изцапаш!“ Този тип комуникация е характерен за по-авторитарен стил на възпитание, базиран на контрол чрез страх и ограничения. Въпреки че често целта е защита на детето, посланията, които се предават, могат да формират тревожност, несигурност и ниско самочувствие.
Исторически погледнато, в българската култура възпитанието често е било основавано на правила, дисциплина и контрол. Родителите вярват, че чрез строг контрол могат да подготвят детето за живота, но това нерядко води до потискане на детската спонтанност и инициативност. В гръцката култура, напротив, се наблюдава по-холистичен подход, основан на положителното насърчаване и самостоятелността. Какво можем да направим ли? Можем да се опитаме да променим начина, по който комуникираме с децата. Вместо: „Не скачай в локвата!“ ➝ „Ако скачаш, ще се намокриш, но после ще се преоблечем“.
Придвижването към по-позитивен начин на възпитание би могло да допринесе за по-уверени, независими и емоционално стабилни деца. Вместо страх и забрани, можем да предложим насърчение и разбиране, което ще помогне на децата ни да се чувстват уверени в света около тях. А през първите седем години те се изграждат, поставяйки основите на личността, на социалните умения и на моралните ценности. Родителите и семейната среда играят ключова роля – те могат да изградят уверено, емпатично и адаптивно дете или …
Автор: Валентин Атанасов – психотерапевт
