By 
0
0
Сашка Братанова е една от онези актриси, които остават в съзнанието ти не само с лицето и гласa си, но и с необикновената искреност, с която признава „Аз живея, за да играя“. Родена на 23 септември 1950 година, днес тя става на 75 и носи със себе си целия опит на един дълъг и на моменти доста труден живот.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукЗавършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Гриша Островски. Още като студентка показва, че има особено присъствие, което пленява и е трудно да не бъде забелязано. Откриването ѝ за киното идва с филма „Петимата от Моби Дик“, а след това ролята на Мариана в „Момчето си отива“ я прави разпознаваема и оставя траен отпечатък у зрителите. Неслучайно филмът се гледа и днес – 53 години след премиерата. Партньорството й с Филип Трифонов е незабравимо. Тя не просто играе – тя влиза в героинята, прави я жива, с копнежи, страхове и тъга, които оставят ехо в душата на зрителя задълго.
Със същия възторг публиката приема и филма „Два диоптъра дълекогледство“ през 1976г., в който Сашка играе дъщеря на легендата Георги Парцалев. Тя с лекота пресъздава вълненията на студентка от онези години, която има смелостта да прояви вид бунт, за да защити любовта си. В биографията й в киното са още много знакови филми: „Сиромашко лято“, „Най-добрият човек, когото познавам“,“Пътят към София“, „Сами сред вълци“, „Баш майсторът началник“ и още много други. Театърът също й предоставя голям шанс. Играе в пиеси на Бергман, Шекспир, Брехт. Носителка е на наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор за ролята й в „Чучулигата“ от Жан Ануи.
След години на аплодисменти и филмови роли тя преживява и период, в който сцената сякаш я забравя и вниманието на публиката се отдръпва. Но Сашка преодолява и това изпитание.
Днес продължава да бъде активна в театъра, макар и с много по-редки участия. Тя се завръща чрез моноспектакли като „Болки на душата“ по Ингмар Бергман и „Ние, вие и аз“ по стихове на Миряна Башева, които ѝ позволяват да споделя емоциите и преживяванията си пред публика. В интервюта Сашка споделя за трудностите, с които се е сблъсквала, включително финансови: „Вчера най-сетне продадох апартамента си, за да имам пари да живея! Обаче не знам дали въобще да се радвам.“ И въпреки това никога не губи достойнството и чувството си за честност. Тя не иска жалост, тя иска да бъде чута и разбрана, защото за нея актьорството е начин да говори за живота, за болката и радостта, за самотата и надеждата.
Сашка е майка на близначките Вяра и Надежда, които са нейната най-голяма опора и радост.Те са от връзката й с актьора Рашко Младенов, но той така и не се развежда с режисьорката Маргарита Младенова. Припознава обаче момичетата за свои дъщери. Като човек, който не се страхува да показва уязвимост, тя споделя: „През годините на никого не съм разчитала освен на себе си. И това е един урок… На мен целият живот ми е такъв — все ме удрят точно там, където ми е слабото място.“
Сашка Братанова не е просто част от златната ера на българското кино и театър, тя е символ на устойчивост и отдаденост. Нейната история показва, че силата на една жена не се измерва само с успехи и признание, а с умението да продължава, когато забравата е по- силна от аплодисментите, когато публиката е намаляла, но желанието за творчество си остава непроменено.
Честита 75-та годишнина!
