
Мария Корина Мачадо от Венецуела беше обявена за носител на Нобелова награда за мир за 2025 г. Нобеловият комитет я отличава за „неуморната ѝ работа за насърчаване на демократичните права на народа на Венецуела и усилията ѝ да постигне справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация“.
Родена на 7 октомври 1967 г. в Каракас, Мария Корина започва кариерата си като инженер, но сърцето ѝ я отвежда към социалната дейност. През 1992 г. основава фондация „Атена“, която се грижи за улични деца в столицата – първият ѝ опит да променя живота на хората около себе си.
По-късно се посвещава на политиката и основава Súmate – гражданска организация, която наблюдава избори и обучава хората да участват активно в политическия живот. Súmate се стреми да гарантира честността на изборните процеси в една сложен управленски режим.
Политическата сцена във Венесуела е доминирана от Николас Мадуро, наследник на Хуго Чавес. Мадуро управлява авторитарно, контролирайки съд, изборна комисия, армия и медии.
Неговото име се свързва с икономически колапс, репресии и масова миграция на венецуелци в чужбина. В този контекст Мачадо става един от най-видимите лидери на опозицията. През 2014 г. участва в масови мирни протести срещу режима, за което е обвинена и отстранявана от парламента.
През 2023 г. печели първичните избори на опозицията, но през 2024 г. е дисквалифицирана да се кандидатира за президент от режима на Мадуро.
Въпреки репресиите, тя продължава да мобилизира гражданите и да бъде символ на надежда.
Нейният подход е изцяло ненасилен – вярва в мощта на гражданското общество. Със Súmate тя създава структура, която дава на хората инструмент да следят изборите и да документират нарушенията. Това е начин да се намали хаосът и напрежението в страната, където институциите са напълно контролирани от режима.
През годините тя получава международно признание – носител е на наградата „Сахаров“ и на Наградата за човешки права на ичмето на Вацлав Хавел. Това признание утвърждава нейния авторитет както във Венецуела, така и по света.
Историята ѝ е доказателство, че мирът не означава липса на конфликти, а способността да се бориш за справедливост по ненасилен начин. За милиони вене;уелци тя е доказателство, че съпротивата е възможна, дори когато режимът изглежда непобедим.
С наградата за мир Мария Корина Мачадо показва, че демокрацията и свободата са ценности, за които си струва да се бориш, дори когато всичко ти се струва загубено. Тя продължава да живее с риск за живота си, получава заплахи постоянно, поради което трите й деца са извън Венецуела.
