
Знаете ли кое е общото между бащата на „Тримата глупаци“ Доньо Донев, големия литературовед Боян Ничев, легендарния поручик Първан Първанов – спечелил първата въздушна победа за България в Първата световна война? Всички са родени в малкото градче Берковица, разположено само на 24 км от Монтана в подножието на връх Ком. С това градче общо имат и други славни личности от историята ни – патриархът на българската литература Иван Вазов е бил съдия там през 1879-1880г. А през 1947г. гимназията завършва писателят Йордан Радичков, роден в близкото село Калиманица.
Списъкът със знакови имена, свързани с Берковица, няма да е пълен, ако към него не добавим още едно. На 8 август 1957г. в местната болница се ражда Орлин Горанов. Вероятно е наследил гласа си от своята майка Живка, за която казвали, че пее по-добре от професионалист. Същият талант е имала и баба му Иванка, която е наричал „мамо“, защото винаги се е грижила за него. Баща му – доц.Александър Горанов, оставя следа като виден учен и преподавател в Софийския университет.

Детството на Орлин преминава в София, където работят родителите му. С носталгия си спомня за тихия и спокоен тогава булевард „Арсеналски“, цял тунел от липи, където е играл от сутрин до вечер. Може да се каже, че певческата му кариера е започнала много отрано – от хор „Бодра смяна“ – въпреки, че първата му професионална мечта е да стане лекар и то хирург. Оказва се, че животът ще му предложи нещо подобно – да лекува душите на хората с гласа и излъчването си.
Логичното продължение на заниманията му в хора идва в казармата, където става солист на ансамбъла на ГУСВ (Главно управление на строителните войски). Остава в този състав чак до 1985г. Но първото признание за таланта му идва много преди тази година. Композиторът Стефан Диомов написва песента „Интимно“, с която Орлин се явява на Младежкия конкурс за забавна песен през 1978г. и печели първата награда. Оттам нататък следват още десетки. А ангажиментите му излизат и извън границите на България. Освен в републиките на бившия СССР, той гастролира в Испания, Италия, Чехия, Унгария, Полша, Австрия и много други страни. В началото на 90-те години работи в Германия, при това като оперен певец. За което има и съответната подготовка, защото завършва Музикалната академия в София със специалност оперно пеене.

„Светът е за двама“ е една от знаковите му песни, донесла му огромна популярност. Тя е по музика на Мария Нейкова и текст на Димитър Точев. Дуетът му с Кристина Димитрова, който се ражда през 1983г., става любим на публиката за онези години, а и до днес.
„Ако умът поддържа щастието, сърцето винаги ще е младо“, казва в едно свое интервю Орлин Горанов. И явно спазва това свое житейско верую, защото всеки, докоснал се лично до него, усеща позитивната му енергия, усмивката и доброто сърце. Вероятно и това е част от магията, която чувстват зрителите на неговите концерти. И затова публиката му дава обичта си толкова години.
Повече от три десетилетия негово рамо и опора е съпругата му Валя, с която имат една дъщеря. „Отидохме веднъж у тях под предлог да хапнем любимите ми сърмички на майка й“, спомня си Орлин. И всъщност тогава иска ръката й от нейния баща. Така започва общият им житейски път. В гражданското до тях е кумата Катерина Евро, с която и до днес имат близко приятелство.

„Да се чувстваш полезен е нещо много специално“, споделя Орлин и вероятно затова отделя вреде да преподава на млади певци – не само, за да предаде опита си на сцената, а и да ги въведе в магията на песента така, както той самият я е усещал през целия си живот.