By 
3
0
Интервю на Мария Йорданова
УСЛОВИЯТА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЛАДИТЕ ПЕДИАТРИ У НАС СЕ ПОДОБРЯВАТ
Тя е на 30 години и е родена в Свищов. Любовта към химията и биологията е отвежда в Природо – математическата гимназия във Велико Търново. Да бъде лекар е детската й мечта. Затова я следва целенасочено още от ученическите години. Майка й пази нейна рисунка от втори клас, на която Елица е изобразила себе си като е уточнила, че е акушер –гинеколог. Това е била първата специалност в плана й за бъдещето. Явно идеята да е свързана по някакъв начин с бебета се е оформяла в съзнанието й още оттогава. Съвременните учения биха го нарекли „успешна манифестация на желанията”. Тя се е виждала като лекар и днес работи точно това. Кандидатства едновременно в медицинските университети във Варна и в София, които смята за най-добрите у нас. Приемат я и на двете места, но избира столицата, поради факта, че има повече университетски болници и съответно по–големи възможности за реализация. Споделя, че не съжалява изобщо за избора си, въпреки проблемите, с които се сблъскват младите специалисти в България. Като студентка една година работи в аптека и това обогатява фармакологичните й знания. През последните две години от следването си стажува в Клиниката по неонатология в СБАЛ по детски болести „Проф.Иван Митев”.От 2019г. вече е лекар – специализант в същата клиника.
В серията ни интервюта в подкрепа на младите лекари у нас ви представяме д-р Елица Стефанова.
Д-Р СТЕФАНОВА, КАКВО Е ЧУВСТВОТО ДА ЗНАЕШ, ЧЕ ЖИВОТЪТ НА ЕДНО МИНИАТЮРНО СЪЩЕСТВО Е В РЪЦЕТЕ ТИ?
Знаете ли, в началото, преди да започна, много не си давах сметка за това. Но когато започнах, се притеснявах колко са крехки, беззащитни, буквално ме беше страх от къпането, храненето, смяната на памперси. Аз все още нямам мои деца и това ми беше първият досег до бебета. При това толкова мънички и болни. Когато натрупах повече опит, установих, че нещата не са толкова страшни. Така започнах да работя и с по-тежки случаи. При нас винаги се започва от физиологичната ни зала с по –стабилни деца и постепенно преминаваме към грижа за по-болните бебчета. Ако в началото младият лекар може да се обърква – кой монитор какъв е, коя аларма е спешна, с рутината вече реагираш адекватно на всяка ситуация. Имали сме куриозен случай – идват през нощта родители с плачещо бебе, притеснени, не могат да разберат какво му е. А то гладно милото. Нахранихме го и се успокои. Виждате колко е важно младите хора да знаят как да гледат децата си и за какво да следят, за да няма излишна паника. Често установявам колко са неподготвени за родителството, колко ниска здравна култура има в обществото ни. Напоследък се наложи да прочета доста за кърменето, например, защото се оказа, че много млади майки са абсолютно неподготвени за този процес. Да създадеш дете е огромна отговорност и се изисква не само да му дадеш обич, но и да си адекватно информиран как да го гледаш по най-добрия начин.
ЗНАЧИ ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ ВЪВ ВАШАТА СПЕЦИАЛНОСТ СЕ ДЪЛЖИ И НА ОПИТА, НО И НА ЧИСТО ЧОВЕШКИЯ УСЕТ?
Точно така е. Знаете ли, най-малките ми пациенти тежат едва 500 грама. И това не е изключение. Затова освен знанията и опитът, голяма роля играе и усетът. Вече като видя едно бебе, мога да определя има ли му нещо, наред ли е всичко, от каква помощ има нужда.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРИ НОВОРОДЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ?
Нашата клиника има трето ниво на компетентност, което е най-високото, и работим с екстремно недоносени деца от цялата страна. Най-тежките случаи. Основният проблем при тях е респираторният дистрес синдром – т.е. това е тежка дихателна недостатъчност, поради незрялостта на белия дроб и оттам невъзможност да дишат самостоятелно или имат сериозни затруднения в дишането. Това е най-ярката манифестация на незрялостта на малкия организъм. Отделно са инфекциите, от които страдат тези деца. Една бременност, за да приключи преждевременно, почти винаги е съпътствана от някаква инфекция при майката, която се пренася към плода. Природата е определила колко време бебчето трябва да се развива преди да се роди. Когато това става по-рано и има проблеми, ние поемаме задължението един вид да доотгледаме детенцето до термина и малко след това. Едва тогава, ако всичко е наред, можем да го изпишем да си го вземат вкъщи.
ДА РАЗБИРАМ ЛИ, ЧЕ ПОДХОДЪТ ВИ КЪМ ВСИЧКИ БЕБЧЕТА Е ЕДИН И СЪЩ, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ СА ТИПИЧНИ?
И да, и не. Има типични ситуации, но всеки казус си е индивидуален. Затова подхождаме внимателно към всеки отделен случай. И знаете ли, има нещо много интересно по отношение на бебетата. Има официални проучвания, виждам го и аз в практиката си, че момченцата са по-мързеливи бебета. Къде на шега, къде сериозно, но мога да кажа, че мъжкият пол в нашата професия е рисков фактор. Те са с малко по-забавена адаптация, винаги са по-незрели, по-бавно се стабилизират, по-трудно понасят инфекциите. Така че, винаги когато чуем, че се чака момче и е недоносено, сме с едно наум. Докато момиченцата се справят по-добре.
АКО МОГА И АЗ ДА СЕ ПОШЕГУВАМ – СЪЗНАВАТЕ ЛИ КОЛКО ПОЛИТНЕКОРЕКТНО СИ ГОВОРИМ В МОМЕНТА?! ПРЕДВИД НОВИНИТЕ, ЧЕ В САЩ ИМА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОЛЪТ НА БЕБЕТО ДА НЕ СЕ ВПИСВА В АКТА ЗА РАЖДАНЕ, ЗАЩОТО НЕ СЕ ЗНАЕЛО КАКЪВ Е. КАТО ПОРАСНЕЛО, ЩЯЛО САМО ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ.
Аз мисля, че в България подобни идеи няма да намерят почва. Говоря си с толкова родители – виждам, че и сред тях няма нагласи да следват такива „модни” тенденции.
ВАШИТЕ ТОЛКОВА МЪНИЧКИ ПАЦИЕНТИ ИДВАТ НА ЗЕМЯТА С ПРОБЛЕМ И СЕ БОРЯТ ДА ОЦЕЛЕЯТ. МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ГОЛЯМА СИЛА?
Абсолютно. Жаждата за живот е много голяма. Виждали сме невероятни случаи, изненадващи развои. Имало е деца, които по всички медицински закони и научни данни не би трябвало да оцелеят, но те се справят. Ще ви разкажа и един конкретен случай. На 29 май т.г. се ражда момиченце. Толкова чакано от 38- годишната му майка, за която това е било пета бременност и второ раждане (имала е един аборт по медицински показания, един извънматочна бременност и един заради липсващ сърдечен ритъм на плода). Малката се появява в 28г.с. (началото на 7-ми месец), на задната седалка на автомобил след спукване на гума. Приети са в най-близката болница – МБАЛ гр. Лом. Плодът е бил само 800гр с ръст 36см. Бебето – в много тежко състояние с единични гаспове – дихателни движения, с ниска сърдечна честота (СЧ 40/мин.) Реанимирано е в продължение на 40 минути до появата на спонтанни дихателни движения. Чак след час момиченцето започнало да простенва и проплаква слабо и да движи крайниците си. То беше докарано при нас на шестия час. Екипът ни се зае с лечението и грижите за него денонощно. Малката наддаде до 2кг и 340гр и на три-месечна възраст я изписахме в добро общо състояние. Вярваме, че ще расте здрава, щастлива и силна, защото успя да се пребори!
Понякога не сме казвали прогноза на родителите, защото наистина стават неочаквани неща. Случвало се е да мислим, че детето ще се предаде, защото е в много тежко състояние, но не, то се бори и успява. Това са невероятни моменти и изживявания!
АКО ТРЯБВА ДА ПОСОЧИТЕ ЕДИН ПРОБЛЕМ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА, КОЙТО ПОМРАЧАВА УДОВОЛСТВИЕТО ОТ УСПЕХИТЕ В РАБОТАТА, КОЙ ЩЕ БЪДЕ ТОЙ?
Бюрокрацията. Понякога тези нетипични за лекар задължения ни идват в повече.
Но като се абстрахирам от многото административни задължения, мога да кажа, че много си обичам работата и се грижа за всички тези деца като за мои собствени. Неслучайно неонатологията е отделена като подспециалност в рамките на педиатрията, защото работата с недоносените деца си има много специфики. Наред с грижата за тези миниатюрни модели на деца, ако мога така да кажа, ние имаме задачата да успокоим и родителите, които са в тотален шок. Представете си колко са се вълнували от очакването на бебенце, то идва преждевременно с проблеми, веднага е настанено в болница, не се знае как ще се развият нещата с него и тези хора наистина изживяват истински ужас. Ние сме и до тях в този момент. В нашата болница работата с родителите също е приоритет и екипите ни се справят отлично. Имаме обратна връзка и го знаем. Двойките са наясно, че професионализмът при нас е на високо ниво.
СТИГНАХМЕ И ДО НАЙ-ЗАДАВАНИЯ ВЪПРОС КЪМ МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ У НАС- КОЕ ВИ НАКАРА ДА ОСТАНЕТЕ В БЪЛГАРИЯ?
Вижте, имам колеги, които заминаха. Да, в чужбина заплащането е по-високо, но знам от тях, че това не е достатъчно, за да са удовлетворени от решението си. В болницата ни има много добри условия за развитие на млад специалист. И като цяло в педиатрията нещата са с една идея по-добре за начинаещите лекари, за разлика от другите специалности. Нашият директор д-р Благомир Здравков въведе нов мениджмънт и това се усеща. Усилията му да привлече млади хора определено дават резултат. Знаете ли, дори и в шести курс, в края на следването, много колеги още не знаят коя специалност да изберат. Пробват. В педиатрията имаше криза за кадри. Сега вече е налице голям интерес, защото когато веднъж заработиш с малки пациенти, които дори ни забавляват понякога, виждаш каква енергия ти дава това, за разлика от работата с възрастните.
ДЕТСКАТА ВИ МЕЧТА ВЕЧЕ Е ФАКТ – ЛЕКАР СТЕ. КАКВИ СА НОВИТЕ ВИ ЦЕЛИ?
Сега мечтая да си взема успешно изпита за специалност – педиатрия. И след това да зачисля още една – вече по неонатология. И така да надграждам. Нашата работа е начин на живот. С колегите постоянно обсъждаме децата. Дори и да не сме на работа, пак сме във връзка. Така че на този етап мечтите ми са свързани с професията. Пожелавам си в България да се раждат повече здрави бебчета, да няма проблемни бременности, нито преждевременно родени дечица.
ВОДИМ ТОЗИ РАЗГОВОР ПРЕДИ ПОРЕДНОТО ВИ НОЩНО ДЕЖУРСТВО. КАКВО ОБИКНОВЕНО ПРАВИТЕ В ТАКЪВ МОМЕНТ?
Отивам на пилатес да се заредя. Понякога играя и йога. Или чета литература, различна от медицинската. Така релаксирам – най-вече с физическа активност. Защото след нощното ще остана и на дневно, а това си е голямо натоварване.
БЛАГОДАРИМ ВИ! ЖЕЛАЕМ ВИ ЛЕКО ДЕЖУРСТВО И МНОГО УСПЕХИ!
