By 
0
0
В българската история има фигури, които стоят отвъд времето. Свети Иван Рилски е такава личност – не, защото е владял, писал или воювал, а защото е избрал тишината пред славата, смирението пред властта и вярата пред всичко останало. На 19 октомври отбелязваме спомена за него като покровител на България и на лекарите.
Роден около 876 година в село Скрино, край Дупница, той живее във време на преход – между езичеството и християнството, между стария и новия свят. Младият Иван избира монашеския път и се оттегля в планините, където ще прекара остатъка от живота си – в пълно уединение, сред суровата природа на Рила.
Но в това уединение се случва нещо голямо: отдалечавайки се от хората, Иван ги приближава към себе си повече от всеки друг. Стотици започват да търсят пътеката към неговата пещера – за съвет, утеха, изцеление. Той не изисква злато, не дава обещания. Само молитва и вяра. Именно от тези две неща възниква нещо по-силно от всеки закон – духовната опора на един народ.
Легендите разказват за чудеса – за болни, които проглеждат, за жадни, които намират вода, за хора, които си тръгват с мир в сърцето. Но истинското чудо на Иван Рилски е в примера му. Той отказва богатствата, поднесени от цар Петър, с думите, че “всяка земна слава е като сянка на облак”. С това утвърждава най-голямата ценност на християнството – свободата от суетата.
След смъртта му през 946 година, тялото му остава нетленно. Реликвите му са пренасяни през вековете – от Рила до Средец (днешна София), после до Велико Търново, и накрая отново в Рилския манастир. Всяко място, където са били мощите му, е оставало белязано от чудеса и надежда.
Днес Свети Иван Рилски е не само небесен закрилник на България, но и на всички лекари – онези, които лекуват телата така, както той е лекувал душите. В това има дълбока символика: и светецът, и лекарят се борят със страданието, те вярват, че животът може да бъде спасен, ако има любов и смирение.
Рилският манастир, издигнат от неговите ученици, е не просто архитектурен шедьовър, а сърце, което бие в ритъма на българската духовност. В неговите стени ехото на молитвите още звучи – като шепот от вековете, който напомня, че най-святото не е в богатството, а в чистотата на духа.
Свети Иван Рилски е онзи тих глас, който казва на всеки българин: „Не търси Бога извън себе си. Намери го в доброто, което можеш да сториш.“
И може би затова, повече от хилядолетие по-късно, името му не е забравено. То е живо – в молитвите, в болниците, в манастира сред вековните дървета и в онзи особен, топъл порив на съвестта, който ни връща към корена.
Така живее светецът – не в иконите, а в сърцата, които още вярват.
