ЕДИН ОТ 13 УЧИТЕЛИ СЕ СЪМНЯВА В ИЗДРЪЖЛИВОСТТА СИ И ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ОЧАКВАНИЯТА

Време за четене5 Минути, 14 Секунди

Зад „учителските чорапогащници с дупки” прозират огромен стрес, ниска самооценка, но и достойнство! Специално проучване на психолога Валентин Атанасов за BWoman!

9 февруари
16:18 ч.

Съобщение на телефона ме накара да прекъсна работата си. Беше от Цвети (Цветелина Узунова – съсобственик на сайта www.bwoman.bg). „Вальо, привет! Имам една идея за проучване, което да стане интересна статия: стресът при учителките“. Стори ми се много интересно и ден – два по-късно се заех с темата. Пуснах анкета, разпратих въпросници за попълване до учители, започнах да се запознавам в дълбочина с проблема.

Междувременно тази седмица изказване на един политик – съпредседателя на ПП Асен Василев, предизвика взрив в обществото и особено в учителските среди. Как Цвети бе усетила „накъде ще задуха вятърът“, не знам. Вероятно въпрос на опит или просто случайност. Няма значение. По -важното е, че нашата тема за стреса в тази професия и уважението към нея стана изведнъж толкова актуална. Думите на политическия лидер по БТВ („Когато оставиш учителите да ходят с дупки по чоропогащниците, както имахме 10 г. такъв период, нормално е да нямаме нормални учители в училищата и сега тепърва да трябва да навлизат нови кадри“) породиха дебати относно статута, стандарта на живот, авторитета и въобще имиджа на българските учители, чиито постижения, оказва се, се неглижират с лекота от някои лица на деня. А учителят, смея да твърдя, е скромна личност, много лесно ранима, която не изтъква постиженията си и резултатите от своя труд.

Ако ги попитаме дали са удовлетворени от успехите, които постигат в работата си, надали ще започнат да се хвалят. Обикновено са прекалено скромни и със завишени изисквания – първо към себе си. Те наистина са чести жертви на стреса и изтощението. Да доказват постоянно резултатите си също води до стрес, дистрес, тревожност. Така че, да, направих интересно изследване. Ще можете да го осъдите и/или да му се възхитите.

Помолих 13 учители да се включат в анализ на професионалния стрес. Реших като първо проучване по темата да не са само жени. Всички откликнаха положително, сред тях: двама учители (мъже), двама директори (един на гимназия и един на основно училище), един заместник – директор, двама специални педагози, шест педагогически специалисти (жени). Всички те бяха подбрани така, че да има представители на различните възрастови групи, да бъдат с различен стаж в образованието, да са от няколко научни сфери (математика, география, английски език, информационни технологии, начален учител). Използваният инструмент е Burnout-Q, даващ възможност да се изследва влиянието и последиците от стреса, да се направи оценка на професионалното изчерпване, емоционалното изтощение, деперсонализация и чувството за редуцирани лични постижения.
Резултатите от тестовете дават интересна картина на нагласите в тази професия:

Учителите много харесват работата си.
Приемат стреса и натоварването като нормални. Въпреки че има напрегнати и трудни моменти, за него/нея обикновено не е проблем да се мобилизира и да изпълни изискванията.
Те се отнасят с необходимото внимание и загриженост към учениците.
Имат достатъчно поводи да се гордеят и са доволни от професионалната реализация до момента.
Възприемат себе си като много мотивиран/а и работоспособен/на. Чувстват се преизпълнен/а със сили и енергия и смятат, че могат да работят продължително време на високи обороти, без да имат нужда от почивка. Готови са да инвестират много време и усилия в работата си. Само един от 13 учители се чувства твърде стресиран и преуморен от високото натоварване. Този един на 13 учители се съмнява в силите и издръжливостта си и се страхува, че в бъдеще няма да успява да отговори на очакванията. Изпитва безпокойство, чувство за вътрешна празнота, има трудности със съня и соматични проблеми. Преживяваният от такъв учител стрес в работата води до по-ниска мотивация и съответно до чувство за ниска продуктивност и ефикасност. Често, осъзнавайки това, тези хора се изправят на кръстопът в кариерата си и обмислят смяна на професията. Случаят в нашето проучване го доказа.

Ако трябва да коментирам последния факт, трябва да подчертая, че това не означава, че този малък процент от българските учители не могат да изпълняват съвестно задълженията си в училище или не могат да бъдат пример за своите ученици. Психологията може да им помогне като ги мотивира да си отговорят на следните няколко въпроса: Къде в сегашната ми работа са най-големите разочарования? Какво бих желал/а да изпитвам по-малко и какви са причините за това? Къде трябва да сложа граници, които ме предпазват? Как мога да се грижа по-добре за себе си? Какво ще направя, за да се почувствам добре?

Задаването на тези въпроси може да се практикува от всеки, независимо от неговата професионална област. Освен тях, за ефективното справяне със стреса, следва да включваме и определени психологически методи и когнитивни техники като: отлагане на мислите за проблема (например: „Аз реших, че не си струва да се безпокоя за това изказване на Асен Василев срещу учителките”); корекция на автоматичните, ирационалните мисли от рода на „Щом детето / ученикът закъснява с половин час, значи го е блъснала кола“, „Нищо няма да стане“ и т.н.; преосмисляне на ситуацията (например: „Всяко зло е за добро“, „Аз реших, че има по-важни неща в живота“).

Специално бих отделил задачата за изграждане на адекватна самооценка. Влиянието на самооценката се проявява в това, че хората със занижено самочувствие изпитват по-висока степен на страх или тревожност в застрашаваща ги обстановка. Те възприемат себе си най-често като имащи неадекватно ниски способности за справяне в живота. Като резултат те са по-малко енергични, склонни са да се подчинят на ситуацията и се опитват да избегнат трудностите, тъй като са убедени, че нямат достатъчно сили да се справят с тях.

Не на последно място поставям редовната почивка. И съветвам учителите да се погрижат сериозно за нея. Според Джордж Бърнард Шоу „Работата е това, което трябва да правим; почивка е да правим това, което искаме да правим“. Ще припомня още един цитат, конкретно свързан с традиционния символ на нашата национална гордост през най-тежките години на историята ни – българският учител: “ Той може пепел да яде, но няма да се моли“ ( стих от песента „Самотният човек” на Тодор Колев по текст на големия поет Борис Христов).

„Поклон пред работата, усилията, вниманието и любовта на учителя, с която обгръщат нашите деца!“ (цитат от един друг български политик)!

Автор: Валентин Атанасов- журналист и психотерапевт

Основна снимка: stockking on Freepik