
„Всичко започна като в романтичен филм – ухажване, вечери, поетични есемеси, обещания за красив живот. И аз се влюбих. След три месеца заживяхме заедно. Докато…една вечер той се промени до неузнаваемост. Прибрах се с половин час по-късно от обикновено. Той беше побеснял, изпочупи мебелите, руга, удари ме. Аз бях вцепенена – срещу мен виждах непознат човек, жив дявол, озверял от злоба. От тази вечер за мен започна истински ад, за който ме беше срам дълго време да споделя на близките ми. Имах добра работа и позиция, как щях да призная такова нещо?! Те виждаха, че рухвам, че не съм щастлива, че нещо става, но не смееха да попитат.Трябваше още същата вечер да си събера багажа и да бягам далеч“, разказва читателката ни М.С. от София, която в съобщение до редакцията пожела да развием темата за домашното насилие. Писали сме неведнъж за това, но винаги има нужда да се говори още, за да бъдат предпазени нови евентуални жертви.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукТози път ще погледнем от друг ъгъл. Често се смята, че домашно насилие има в домовете на по-ограничени, необразовани хора, където се пие много или се употребяват забранени субстанции. Но не е така. Нито една жена не е застрахована.
Жертва на вманиачен партньор стават и жени с друг обществен статут – добри, честни, успешни и човечни момичета нерядко се оказват в застрашаваща психиката и живота ситуация с избрания мъж. Той, който в началото на връзката изглежда нормален и обичащ, в даден момент се превръща в агресивен, контролиращ и много опасен човек. Това не се случва, защото жената провокира насилието. Подобно оправдание се чува почти във всяко мъжко обяснение. Причината е само и единствено в характера и психиката на насилника. Това са мъже с дълбоки комплекси за малоценност, с мания за контрол, която избива в агресия. Те често прикриват истинската си същност докато трае меденият месец – за да прилъжат жената, да я омаят и да я подготвят за грозните си сцени, без тя и да подозира в какъв сценарий е влязла. До първата обида, до първия шамар.
Характерните признаци, че имаме работа с домашен насилник, обикновено са малки, но достатъчно тревожни:
- постоянна критика, язвителни забележки и подценяване на всяка ваша стъпка;
- чувство, че вечно и за всичко трябва да се оправдавате;
- ограничаване на контактите с приятели и роднини;
- внезапен гняв за абсолютно незначителни неща;
- опити да контролира вашето време, пари, външен вид и решения.
Тези ранни сигнали не бива да се подценяват. Те са предупреждение за това, че партньорът постепенно започва да използва психологическо насилие и е въпрос на време да премине към физическо.

Добросърдечните жени често остават в такива токсични връзки, защото прощават многократно с вярата, че „той ще се промени“. Или се страхуват, че подобно разкритие за личния им живот ще им провали кариерата. Понякога се оправдават и с детето – търпят заради него, да си има двама родители. А истината е, че това е психически проблем и насилието не се лекува с търпение, камо ли пък да мине с времето – то се прекъсва чрез конкретни действия. Още повече, ако има деца в дома – когато всяка вечер гледат насилие над майката, те растат с огромна травма, която ще ги превърне или в насилници, или в лесни жертви.
Ето какво може да се направи още при първите признаци:
- Осъзнайте ситуацията – не си правете илюзии, наречете я с истинското име: насилие, контрол, агресия.
- Потърсете подкрепа веднага – доверен приятел, роднина, психолог, кризисен център.
- Създайте план за безопасност – къде можете да отидете, ако той застраши здравето или живота ви;
- Съберете доказателства, ако решите да останете и да не прекратите връзката след първия опит за насилие;
- Не се изолирайте – дори ако той настоява, не прекъсвайте контактите с приятелки и семейството си. Споделяйте им какво се случва.
- Когато вземете решение да прекратите връзката, тайно се подгответе за бягство, без той да разбере и без да знае къде може да сте. Не казвайте за плана си на децата, за да не се изпуснат пред него. Просто ги изведете изненадващо за тях. Добре е някой близък да бъде до вас в този момент.
Важно е жените да знаят едно: насилието не е по тяхна вина. Насилниците винаги търсят партньори, които вярват в доброто, прощават и имат склонност да се отдават на грижа за другите, да неглижират себе си.
Мнозина си задават въпроса „Защо на мен ми се случва това, с какво го заслужих?!“ Духовните учения дават отговор – имате нужда от урок да се научите да поставяте ясни граници на личното ви пространство, да цените себе си и да не правите компромиси във ваш ущърб. Жена, която си знае цената, няма и секунда да търпи неуважение, обиди, камо ли насилие.
Всяка жена има право на живот, свобода и безопасност. Колкото по-рано се разпознаят признаците, толкова по-голям шанс има да излезе от опасната ситуация невредима. Помнете: любовта никога не включва страх, насилие или контрол! Преди да се хвърлите сляпо в една връзка, водени от сърцето си, все пак включете и разума- проучете човека, семейството му, какъв живот е имал преди вас, какви са приятелите му – има ли изобщо такива, какво е поведението му в обществото, как са приключили предишните му връзки. Не е нужно да наемате частен детектив – със сигурност ще можете да намерите нужната информация. Светът е малък. Ако е расъл в проблемно семейство, ако няма приятели, ако проявава лицемерие спрямо колегите, ако винаги говори лошо за другите хора, ако още в началото на връзката ви настоява и вие да спрете да общувате със социалния и роднинския ви кръг, бъдете сигурни, че нещо не е наред. Насилникът има нужда да ви изолира, за да е спокоен, че няма на кого да се опрете като покаже грозното си лице.
