By 
0
0
Случаите на домашно насилие нарастват главоломно, включително и в България. Тази тенденция се засили особено ярко по време на локдауна заради Ковид пандемията. Уплашени, затворени за дълго вкъщи, с намалели финансови приходи, с неясна перспектива, много хора излязоха извън зоната си на комфорт и проявиха качества, които не са били характерни за тях до момента. Включително и агресия към партньора или децата. Според статистика на Европейския парламент, случаите на посегателства в дома в много от страните – членки са увеличени с една трета през последните две години. Всяка четвърта жена у нас е била жертва на вид насилие, а всеки трети е ставал свидетел на домашни скандали. Това са регистрираните случаи, но много изобщо не стигат до районните полицейски управления. Тревожни данни, които пораждат въпроси и изискват повече действия.
В тази статия разглеждаме типичния речник на мъжа, който впоследствие проявява насилие. Разбира се, правим уговорката, че има и обратен вариант – жената да е източникът на агресия в двойката, но това са много по-редки случаи. „Всеки човек има в себе си заложена агресия. Различни са факторите, които определят как тя ще се прояви и до каква степен. Не бързайте да се плашите, ако чуете мъжа си да се ядосва и да използва по-силни думи.Понякога това е просто изпускане на парата, без да има нещо страшно. Важното е тези думи да не са насочени към вас, защото това вече е сигнална лампа“, казва психиатърът д-р Артър Андерсън.
Много характерни думи за насилника са онези, които вменяват вина на жертвата. Например: „Не можеш да готвиш хубаво“( често тази фраза е съпътствана с хвърляне на чинии, храна и други подобни демонстрации), „Ти не ставаш за майка, не си добра майка“, „Не те бива в професията, по-добре не си губи времето и си стой вкъщи“. Той винаги е недоволен и тя винаги е отговорна за това, че нещата не са така, както трябва да бъдат в неговите очи. Каквото и да прави жената, никога няма да получи похвала. Защото тези фрази са част от арсенала му за манипулация и подчинение.
Друг вид думи, които подсказват, че ще имаме проблем с насилник, са унижаващи и подценяващи жената реплики. Например: „Ако не съм аз, няма кой да те вземе. Виж се на какво приличаш“, „Ако не бях аз, щеше да си мизерстваш някъде на село“, „Можех да се оженя за къде по-хубава от теб, ама сега как да те оставя. Заникъде си без мен.“, „Дебела си“, „Тази рокля не е за теб, за по-хубава жена е, на теб не ти седи изобщо, защо си я облякла“, „Закопчай си деколтето, няма какво да покажеш“, „Ти сериозно ли ще излезеш с тази рокля, ни си ли виждаш кривите крака“ , „Не ме излагай пред хората – иначе се прибираме“ и т.н. в този ред на мисли. Това не са съчинени фрази, а извадени от записки на психолози, чути по време на сеанс с жени-жертви. Целта на насилника е да постави партньорката си в пълно неведение за качествата й като жена. Даже да й внуши, че изобщо няма такива, но видите ли той е направил компромиса на живота си да е с нея и тя трябва да е вечно благодарна и послушна. Често в основата на това стои ревността му, т.е. страхът тя да не си тръгне. Често такива мъже забраняват на жените си да се поддържат. „За кого се гласиш, да нямаш любовник“ -това може да чуе тя, ако се гримира или си прави прическа. Понякога започват да й подаряват кичозни дрехи и бижута, съзнавайки, че са такива, но идеята им е тя да не е обект на погледите на друг, да не привлича чуждо внимание. Други пък карат жената да е нагласена само вкъщи, за него, а на работа и навън да е максимално сива и обрана. Ако е имала женско самочувствие, когато я е ухажвал, то целта му е да го премахне, да я обезличи. Ако пък жената изначално се е съмнявала в качествата си, става още по-лесна плячка. Така че, по тези външни промени в нея може да се заподозре, че нещо в дома й не е наред.
Трета сигнална лампа са грозни епитети по адрес на приятелите и роднините на жената.Няма да даваме примери, защото вариантите са безброй. В този случай насилникът прави всичко възможно да изолира жертвата от доскорошната й среда и така да се подсигури, че тя няма с кого да сподели проблемите си у дома – съответно няма кой да й помогне. Естествено, започва да проверява и телефона й. Идеята му е пълно обсебване и поставяне под контрол. В началото, когато още се прикрива, мъжът може да играе роля на влюбен – да иска да си остават вкъщи, а не да излизат с приятелите, защото много по-хубаво им е да са си двамата. Или пък когато жената има среща с приятелки, винаги да измисля някаква благовидна причина да я провали – примерно, че я изненадва с разходка извън града и тя трябва да предпочете неговата „изненада“ пред уговорената вечеря с приятелките. На по-късен етап, когато вече не може да се прикрива, започва директно да й забранява да излиза. По същия начин действа и с родителите на жената. Стреми се всячески да я откъсне от тях. Като за всички използва нелицеприятни епитети, за да й „отвори очите“ с какви хора всъщност си има работа и че само той е искрен и загрижен за нея.
Ако при първо скарване с половинката жената чуе фразата „Ти си виновна за скандала, ти ме провокира“, трябва да има едно наум, че вероятно има отношения с насилник. Такива мъже винаги, абсолютно винаги оправдават агресията си с това, че жената е направила нещо, което ги е принудило да я обидят, ударят, пребият. Те наистина си вярват, че тя ги е раздразнила и е направила нещо погрешно, което няма как да отминат без бой. Обикновено подобни изблици завършват с горещо разкаяние и молене за прошка, с обещания, че е за последен път и че не знае какво така изведнъж му е станало. До следващия път. Понякога след месец, понякога още на другия ден. При някои мъже е заради психично отклонение, при други – травма от детството, която се проектира в поведението на възрастен по отношение на жените, при други – огромни комплекси за малоценност. Тези мъже често в обществото се държат абсолютно нормално и никой не може да предположи в какви чудовища се превръщат зад стените на дома. Единственото решение е жената да бяга веднага, още при първия признак. Защото нерядко са случаите, когато след много търпение, синини, болка, сълзи и прошки, тя плаща с живота си.
Автор: Мария Йорданова
