By 
0
0
Журналисти бяха подложени на заплахи, което доведе до влошаване на състоянието на свободата на медиите. Мигранти и хора, търсещи международна закрила бяха отблъсквани на границата. Домашното насилие се увеличи три пъти. ЛГБТИ хората станаха мишена на групи, враждебни към правата на малцинствата. Ромите бяха изправени пред широко разпространена дискриминация. Наблюдаваше се системно малтретиране на хора, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги. Това са част от изводите за България, вписани в годишния доклад на „Амнести Интернешънъл“ за Състоянието на правата на човека по света.
Обследвани са 154 държави, съобщиха от организацията. В документа като тенденция се посочва увеличаване на неравенствата, зачестяване на опитите за заглушаване на критичните гласове и ограничаване на гражданските свободи по света, както и все по-враждебно отношение към хората, принудени да напуснат домовете си и да бягат в търсене на сигурност. Обещанията за бъдеще на равнопоставеност и свобода след пандемията не бяха изпълнени. От гледна точка на правата на човека предходната година може да бъде описана като една история на предателство от страна на властимащите по света.
„Случаите на домашно насилие, които нараснаха три пъти по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват. През януари правителството внесе в парламента промени в Закона за защита от домашно насилие, целящи допълнително хармонизиране на вътрешното законодателство с международните стандарти. Някои от мерките, включени в измененията, предвиждат засилване на защитните мерки, механизъм за насочване и създаване на централен регистър на случаите на домашно насилие, жертви и извършители. До края на годината измененията все още не бяха приети“, пише още в доклада за България.
„Амнести интернешенъл“ напомня и за нечовешкото и унизително отношение към хората настанени в социални домове и пациенти с психични разстройства. В документа е записано, че „властите не успяха да изкоренят постоянното физическо малтретиране“.
През октомври Комисията за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа съобщи за множество случаи на шамари, юмруци, ритане или удари с пръчки, връзване или хора, намерени изоставени при нехигиенични условия. Комитетът призова за спешни действия и за радикална промяна на подхода на държавата към институционалните социални грижи, включително психиатричните такива.
От организацията напомнят, че не е за пренебрегване и въпросът със свободата на медиите, която продължава да се влошава, а журналисти и независими медии, разследващи престъпността и корупцията, да са изправени пред чести заплахи и клеветнически кампании, включително и от държавни служители.
“Амнести Интернешънъл” се позовава и на доклада на ЕК за върховенството на закона от юли, в който се подчертава липсата на прозрачност, концентрацията на медийна собственост и продължаващата политическа намеса в редакционната политика на някои медии.
България беше понижена от 111-а на 112-а позиция сред 180 държави в Световния индекс за свобода на медиите и остана държавата членка на Европейския съюз с най-ниски стандарти за медийна свобода.
В доклада се констатира още, че ЛГБТ хората продължават да се сблъскват със заплахи и тормоз, включително от политически партии и държавни служители.
Правозащитната организация напомня и за случая с нападението на общностния център за ЛГБТ събития в София Rainbow Hub от Боян Расате, кандидат на партия Български национален съюз на президентските избори. Въпреки че той бе задържан и обвинен в хулиганство и нападение, съгласно Наказателния кодекс на страната насилието по хомофобски подбуди, все още не е признато за престъпление от омраза. Преди това парламентарните избори през юли ЛГБТ събития в София, Пловдив и Бургас са били атакувани от групи, враждебни към правата на малцинствата.
„Амнести интернешенъл“ подчертава, че България е продължила системно да отблъсква мигранти и хора, търсещи международна закрила по своите граници. До края на годината са регистрирани над 1100 случая на отблъскване, засягащи най-малко 13 000 души.
Освен това ромите продължават да са изправени пред широко разпространено социално изключване и дискриминация, включително в сферата на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и заетостта, констатират още от “Амнести”. COVID-19 и произтичащото от него продължително извънредно положение засегнаха непропорционално ромското население. Вероятността ромските деца да завършат каквото и да е ниво на образование продължава да е много по-ниска спрямо общото население. COVID-19 увеличи риска от ранен брак за ромските момичета. Европейският център за правата на ромите установи, че ромските деца са свръх представени в държавната система за грижи за деца и за тях има по-голяма вероятност да бъдат отделени от семействата си.
