By 
0
0
Всеки път, когато отключи телефона си и влезе във Facebook, Instagram, TikTok или която и да е социална мрежа, потребителят подписва негласен договор. В него с дребен шрифт пише: „Съгласен съм други хора да оформят мнението ми, да диктуват емоциите ми и да избират вместо мен какво е важно днес.“
Звучи ви грубо? Да, но е истина.
Илюзията за „независимото мнение“
Повечето хора вярват, че просто четат какво мислят другите. Но, когато става въпрос за горещи политически теми или социални конфликти, случайностите са рядкост. Да, има независими личности, които свободно изразяват мнението си по важни въпроси, но има и много от другите, които работят за нечий интерес.
- Платени кампании: Постовете често са част от внимателно разписан медиен план.
- Тролове и инфлуенсърски мрежи: Те не споделят лични позиции, те имат задачи и опорни точки, дори готови текстове и визии.
Кой подрежда деня на онлайн потребителя?
Ако човек започва деня си с коментара на някой анализатор в социалните мрежи, то той му дадва правото да подреди приоритетите му и да формира отношението му към събитията. Хората консумират планирано, обмислено и целенасочено съдържание, което има една задача: да вкара читателя в конкретен коловоз, т.е. позиции, начин на мислене. Някои експерти наричат това „алгоритмичен затвор“. Платформата показва това, което ще ядоса читателя и ще напише остър коментар или ще го накара да лайква, да споделя, да коментира одобрително – и в двата случая той е манипулиран – първо да стои онлайн, второ – да се остави да бъде повлиян от чужд избор и чуждо мнение.
Манипулацията невинаги е лъжа. Често тя е истина, но поднесена по добре обмислен начин, който да постигне определено въздействие.
Съветът ми: Хигиена на източниците
Като специалист по стратегически комуникации, моят съвет е: Върнете си контрола върху входа на информацията. Какво имам предвид?
- Отидете при извора: Не четете какво е казал политикът през преразказа на негов опонент или поддръжник. Отворете официалния му профил или сайт. Прочетете цялата позиция, а не само изваденото в заглавие.
- Гледайте немонтирано видео на политиците – участия в предавания, подкасти, форуми, митинги. Новинарските емисии нямат време и затова вадят по няколко изречения, които невинаги представят цялата позиция.
- Доверете се на достоверни медии: Търсете сухите факти от утвърдени източници – авторитетни информационни агенции, сайтове с оригинални прессъобщения и текстове, на които вярвате и следете тях. Ако някой пост или цитат в мрежите ви се стори прекалено откровен, нетипичен за даден политик, скандален – проверете го през официален източник на самия политик.
- Не споделяйте и не коментирайте клюки, интриги, клевети – част от политическите битки са компроматите през социалните мрежи. Там манипулативните подходи са приоритет. Не ставайте жертва на такива кампании, не ги подхранвайте с реакциите си.
- Мислете в „OFF-line“ режим: Преди да споделите чужд пост, да поставите лайк, да коментирате или споделите, попитайте се: „Кой има полза аз да мисля по този начин? Кой има полза от разпространението в социалните мрежи на такъв пост или визия? Искам ли да ставам проводник и инструмент на нечия кампания?“
Има много профили и страници, чиято цел е само да генерират трафик. Затова разчитат на гръмки и скандални постове, най-често измислени, само и само да накарата хората да се подведат и да отворят линк, в който обикновено няма нищо съществено, да пишат, да споделят.
Има и хора, които не знаят какво да публикуват, но искат да изглеждат важни и „в час“, по-знаещи от останалите. Затова споделят какво ли не, независимо дали е вярно или е пропагандна лъжа.
Вашият информационен ден е твърде ценен, за да го оставяте в ръцете на алгоритми и платени коментатори. Бъдете подозрителни и скептични. Бъдете изискващи. Не казвайте: „Разрешавам да ме манипулират“ с всяко свое скролване. Четете оригиналите и сами решавайте коя новина е важна.
Вие избирайте новините, не позволявайте те да избират вас!
Автор: Цветелина Узунова, журналист и експерт по стратегически комуникации
