By 
0
0
ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ ПСИХИЧЕСКИ ТЕРОР – ЗАЩО ЛАВИНАТА ОТ УЕБИНАРИ Е ОПАСНА?
В последните години интернет се превърна в терен за милиони предложения за курсове – от личностно развитие и бизнес умения до рисуване, готвене и йога, даже и намиране на богат партньор. При всяко влизане в мрежата ни изскачат спонсорирани анонси, които внушават, че ако не се запишем веднага на дадено обучение, изоставаме трагично от останалите. Посланията звучат императивно: „Само сега!“, „Не пропускай шанса!“, „Времето изтича!“. Обикновено обучителят предлага записване на безплатен уебинар, който всъщност е реклама на скъпо платен курс. Хората само си губят времето, стоейки два часа пред екрана в очакване да научат нещо полезно. А всъщност чуват само общи приказки по темата, гледат „свидетелства“ на хора, изкарали курса (които често са фалшиви) и чрез съответни маркетингови трикове биват въвлечени да платят „супер специално намаление“ само за участниците в безплатния уебинар. Сумите могат да стигат до хиляди левове. Някои дори вече предлагат и партньорство с банка, откъдето курсистът да вземе кредит, за да се „учи“. Иначе ще си остане лузър – това е внушението.
Психолозите все по-често говорят за явление, известно като FOMO – „fear of missing out“ или страхът, че изпускаш нещо важно. То засяга особено силно жените на активна възраст, които балансират между работа, семейство и грижа за себе си. Вместо онлайн обученията да носят вдъхновение и нови възможности, често създават чувство на вина и недостатъчност. „Постоянното послание, че трябва да си по-добър, по-знаещ, по-успешен, може да изгради вътрешна тревожност и усещане, че винаги изоставаш“, казва психологът д-р Мария Георгиева. „FOMO може да доведе до социална тревожност и да наруши способността на индивида да се съсредоточи върху настоящия момент“ – това е становището на Американската психологическа асоциация.
Този потоп от предложения има и друг ефект – умората от избора. Дори когато искаме да се развиваме, пред нас стоят стотици варианти и обещания. Това парадоксално блокира мотивацията и ни оставя с впечатлението, че не сме достатъчно организирани или решителни. В стремежа си да бъдем „навсякъде“ и да научим „всичко“, губим фокус върху истински важните за нас знания.
Социалните мрежи подхранват и илюзията, че всички останали вече са открили „тайната формула“ за успех, само ние – не. Снимки на усмихнати хора с лаптоп и чаша кафе, обяснения как онлайн курсът им е променил живота – тези образи са внимателно режисирани, но въздействат на психиката ни по същия начин, както рекламите за козметика или дрехи. Те създават стандарт за „перфектното аз“, който най-често е недостижим.
Реалността е, че образованието и развитието не се измерват в брой сертификати, а в това как ни карат да се чувстваме и как ги прилагаме в живота си, какво ни носят реално. Един курс може да бъде ценен и полезен, но пет наведнъж – само източник на напрежение и губене на ценно време. Още повече, че голям процент от „обучителите“ също имат нужда от обучение- говорят с диалект, нямат достатъчно практика в сферата, не са добри оратори, нямат богат речник, нямат добър тембър и артикулация. Но са решили, че има хляб в тази дейност и за тях и пробват. Също с подобни послания, че знаят някаква голяма тайна за успех и щастие, която на нас някак ни убягва. Което изобщо не е така всъщност .Ключът е в умереността и в способността да избираме с критичен поглед.
Добре е да си зададем въпроса: този курс наистина ли е в синхрон с моите цели и интереси или просто отговаря на нечия маркетингова стратегия? Не всяко предложение онлайн е шанс, който променя съдбата ни. Понякога най-доброто обучение е да прочетем правилната книга, да се срещнем с вдъхновяващи ни хора.
Онлайн обученията могат да бъдат инструмент за вдъхновение и развитие, но когато започнат да диктуват самочувствието ни, е време да сложим граници. В крайна сметка, както казва д-р Георгиева: „Истинското знание не идва от страха, че ще изостанеш, а от радостта да откреш своя път и своето темпо за израстване“.
