By 
0
0
„Страхува ли Ви нещо?“, „Това не бива да Ви страхува!“, „Кое Ви усмихва?“, „Кое усмихва деня Ви?“ – това са въпроси, прозвучали в национален ефир от репортери и водещи. Подобни чуваме и от политици, дори от трибуната на Народното събрание. Използват ги и много хора – в социалните си мрежи и в реалния живот. Но те не са правилен български език. Издават ниска езикова култура.
Глаголът „усмихвам се“ е възвратен и подлогът винаги сме ние – „Аз се усмихвам, ти се усмихваш…“. Ако искаме да кажем, че друг е извършителят, правилната фраза е “ Ти ме накара да се усмихна“, а не „Ти ме усмихваш“. Тази употреба е равносилна на диалект.
По същия начин стои въпросът с глагола „страхувам се“ – извършителят на действието сме ние. „Тъмното го страхува“ е неграмотно изречение. Правилното е „Тъмнината го плаши“. Когато човекът е подлогът, глаголът е възвратен- „Той се страхува от тъмното“. Когато искаме да акцентираме на причината за страха, глаголът е „плаши“ – „Опозицията да не ни плаши с протести!“, а не „Не ни страхувайте с протести!“. „Не се страхувайте от …“, а не „Нека това не Ви страхува!“. В случая също говорим за неправилен български език и недостатъчна езикова култура.
