УНИКАЛЕН ТЕСТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

Време за четене3 Минути, 32 Секунди

„Ден без приятел е като гърне без нито капчица мед“, мъдро казва Мечо Пух. В ерата на Фейсбук, Инстаграм, Тик -Ток и други атрактивни социални мрежи, където всички са ни „приятели“, тази дума придобива и нов смисъл, и нова енергия.

Поколението на 40-50-60 -годишните помни, че да наречеш някого свой приятел, беше голяма отговорност, даже чест. Беше като кралска титла, която обаче трябва да се извоюва. И да се изпита във времето. Днес новото поколение не се колебае да нарича така всеки, който сложи лайк на един пост. O tempora, o mores!*

Нека поразсъждаваме: кога един човек ни става приятел, но в оня истински смисъл, издържал теста на времето? Кога пък приятел губи тази достойна титла?

Психолозите имат няколко готови въпроса, на които всеки да си отговори, отнасяйки ги към личност от своето обкръжение. Вземете лист и химикал и записвайте- „да“ или „не“:

Този човек остана ли с Вас в труден момент? Беше ли рамо, на което да се опрете, да поплачете, да се осланяте? Помогна ли Ви с някакви чисто практични действия или съвети да излезете от тази ситуация?
Човекът, когото наричате приятел, радва ли се искрено, когато успявате или се прави, че не забелязва? Или Ви поздравява, но зад думите прозира малко завист? Хвали ли се с Вашите постижения пред други негови приятели? Гордее ли се, че Ви има за приятел? Щастлив ли е за Вас, че осъществявате мечтите си?
Приятелят Ви вдъхновява ли Ви да се развивате? Споделяте ли общи интереси, които допринасят за израстването Ви като личности? Обсъждате ли книги, филми, теории, споделяте ли си за изпитани в различни ситуации чувства и емоции, за интересни духовни или ежедневни преживявания? Или разговорите Ви са сведени до скучни битови теми и дежурни поздравления по празници?!
Този човек какви думи използва, когато говори за Вас и за други хора? Обижда ли Ви с шегите си, зад които се крие нещо друго? Осъжда ли хората? Държи ли се менторски с Вас? Потиска ли самочувствието и амбицията Ви с реплики от рода на „това не е за тебе“, „недей, ще се провалиш“, „опитай, но после да не ми плачеш“, „аз колко пъти ти казвах“,“ние нямаме късмет“?
Ако някой Ви нарани, приятелят Ви продължава ли зад гърба Ви да е приятел и на другия? Или защитава Вас и остава на Ваша страна, давайки урок на сгрешилия? Или пък се прави на неутрален?
Прекарвате ли време заедно на живо, не само в социалните мрежи, планирате ли заедно рождени дни -свои и на децата, Нова година, почивки? Семействата Ви общуват ли? Или приятелството остава само онлайн и по телефона?
Вашият приятел познава ли навиците Ви, вкусовете Ви, страховете Ви, мечтите Ви? Уцелил ли е поне веднъж подарък, който наистина Ви е впечатлил? Правил ли Ви е изненади, които са изпълвали сърцето Ви? Благодарил ли Ви е за Вашите жестове към него?

Ако сте отговорили с „ДА“ на повечето въпроси, Вие сте щастлив, че имате истински приятели до себе си. Ако двата вида отговори са почти равни, то има върху какво да поработите, ако държите този човек да остане Ваш приятел.

Ако обаче сте натрупали предимно отговори „НЕ“, добре си помислете кого допускате в живота си и кого наричате приятел! Американският психолог д-р Карън казва, че ако дори само няколко от изброените горе принципа да липсват, то трудно би могло да се говори за наличие на някакво приятелство между хората. В реалния живот. Що се отнася до интернет, той е на мнение, че там тази дума губи значението, което има в действителността. Затова и хората не се замислят особено кого приемат за такъв и кого- не. Да, има потребители, които толкова са зависими от лайкове, последователи, брой на приятели в социалните мрежи, че могат да бъдат сериозно разтърсени, ако някой се отпише от канала им. Но всичко това е виртуална реалност. Колкото по-малко време й отделяме, толкова по-добре за психичното ни здраве. И толкова повече време ще имаме за истинските си близки хора.

Ако приемаме, че ни е приятел всеки, който ни пуска покана във Фейсбук или ни слага лайк под постовете, то тогава как вече да наричаме онези, които ни познават, обичат, търсят и ценят в реалния живот?!

Автор: Ина Кирилова