By 
0
0
Социалните мрежи, особено Фейсбук, са пълни с интернет цитати за какво ли не. „Мъдрости“, които хората споделят масово, често без да си дават сметка, че посоченият велик автор надали знае, че е казал такова нещо. Някои изследователи дори вече на шега и на сериозно говорят за „цитатно образование“, имайки предвид, че масово не се четат книги, но пък „велики мисли“ се споделят всекидневно. Но това с интернет културата е друга тема.
Много от въпросните цитати, които се срещат постоянно, са свързани с обидата. „Който сее обида, ще жъне карма“, например. Добавяме отдолу един Иван Вазов и „мъдростта“ тръгва по профилите. Или друг популярен вариант „Който те обижда, обижда себе си“ и т.н. Можем да дадем десетки, ако не стотици, примери.
Да се обидиш е нормално човешко чувство. Според тълковните речници, обидата е поведение или изказване, което се смята за нетактично и унизяващо. Някои хора са по-чувствителни, други – не толкова. Но почти няма човек, който поне веднъж в живота си да не се е чувствал обиден, засегнат от друг. Какво казват психолозите за тази наша реакция? Защо, ако кажеш на някого „Ти си красив“, ще му стане приятно, но, ако му заявиш в лицето „Не ставаш, грозен си“, ще го нараниш дълбоко? Всеки иска да бъде поласкан, да чува комплименти и похвали. Това храни егото. Непремерената критика, постоянните забележки, пренебрежението, го смазват. Експертите по човешката душа са категорични, че обидата има почва там, където е слабото ни място.
Ако шефът постоянно ви намира кусури и вие се обиждате, значи наистина се съмнявате в качествата си. Ако жена попадне на агресивен и невъзпитан партньор, който й повтаря „Дебела си, виж се на какво си заприличала“ и се обижда, то значи, че и тя самата не е сигурна във външия си вид и няма нужното самочувствие. Фактът, че живее с такъв човек е достатъчен показател, че себелюбието й е на много ниско ниво. Човек попада на най-неподходящите половинки точно тогава, когато най-много има проблем със себе си и самооценката си. Същото е и за работната среда, даже и за приятелското обкръжение.
Авторът на обиди и на нетактични критики и забележки обикновено е човек, който има дълбоки психологически проблеми и не може явно да се справи с тях. Затова те избиват в агресия. А тя има много лица – вербална, физическа. Често думите, с които засяга околните, са свързани с най-големия комплекс за малоценност, който той носи в душата си. И винаги зад обидите на някого прозира завистта. При клюките и хейтърските коментари – също.
Затова, усетите ли подобно отношение към себе си, съжалете отсрещния човек и му пожелайте духовен мир, защото очевидно в душата му бушува буря. Но, ако реагирате с обида на различни житейски ситуации, знайте, че именно там вие имате някаква оголена рана за лекуване и помислете за себе си, а не за онзи, който ви е засегнал. Както подчертахме, той със сигурност има по-голям проблем от вас. Невъзпитаното поведение на други не може да е повод за наша емоционална драма. Реакцията на околния свят е наше решение и зависи от увереността ни и от това доколко самите ние се ценим.
Автор: Мария Йорданова
