
„Отношенията майка-дъщеря са изпълнени с дълбока емоционална близост и взаимозависимост. Майката е първият модел за подражание за дъщерята и играе ключова роля в нейното възпитание и формиране на личността. Тези отношения преминават през различни етапи. Първият – детство и юношество, се характеризира с формиране на привързаност и изграждане на основите на доверие. Вторият – младост, е време, в което дъщерята се стреми към независимост и това може да доведе до конфликти, но също така предоставя възможности за преосмисляне и укрепване на връзката. Третият етап е зряла възраст. В тнего отношенията могат да се задълбочат като двете жени се подкрепят взаимно в ролята си на майки и съпруги“, коментира за Bwoman психологът Валентин Атанасов.

В идеалния вариант връзката майка-дъщеря се развива спокойно, логично, с изграждане на различен вид привъзраност през годините. Но, за жалост, се среща и друг модел в семействата. „Говореше ми се само и единствено с назидателен тон, никога похвала за нищо, единствено упреци и недоволство. Непрекъснати сравнения с мои приятелки и деца на нейни познати се правеха и, естествено, само в мой ущърб. Също си позволяваше директни обиди и нападки, включително веднъж изтърси, че аз съм събирателна на всички недостатъци у човек, които тя най-много ненавижда. Имам брат и към него отношението беше диаметрално противоположно. Никога не съм смятала, че родителите обичат еднакво децата си, а някои хора според мен не могат да обичат изобщо“, споделя потребителка на социалните мрежи във форум по темата. Друга пък признава: „Не сме се виждали от година (живеем в чужбина), аз съм родила второто дете преди половин година и коментарът, с който ме посрещна, беше само “нищо де, ти пак ще отслабнеш”. Като самата тя никак не е модел за подражание относно тегло“. Трета пише: „Когато бях малка, бяхме много близки, имах нейната опора. Но когато тя остаря и се наложи да се грижа за нея, нещата коренно се промениха. Тя стана друг човек – капризна, негативна, постоянно обижда и критикува, особено външния ми вид. Позволява си да ми нарежда с кого да общувам, с кого -не, как да подредя живота си, а аз съм на 40 с деца и семейство. Понякога си мисля, че изпитва чисто женска завист и не мога да си го обясня. Все пак ми е майка“.

Такива модели на взаимоотношения между младата и възрастната жена са често срещани. И обикновено водят след себе си разочарование, обида, тъга. Могат да доведат до провали в личния живот на дъщерята или в кариерата й, до понижено самочувствие и себеоценка.
Нерядко майката дори се намесва в брака на дъщеря си и то на страната на съпруга й. „Мъжът ми беше шокиран, когато майка ми беше му наговорила нелицеприятни епитети за мен и даже го посъветвала да ме остави, защото много се бил излъгал да се оженим“, споделя още една потърпевша на такива токсични отношения. В резултат настъпва дистанциране, отказ от комуникация и дъщерята остава с обидата през целия си живот. Невинаги майката съумява да поиска прошка и да осъзнае погрешното си поведение. Някои психолози отдават тази промяна на възрастовите изменение в родителката, която с напредване на годините става по-капризна, уплашена за себе си, особено ако живее сама. Възрастните хора развиват и вид егоизъм, който ги тласка буквално да манипулират околните в своя полза. А дали има някаква женска завист за това, че дъщерята е млада, модерна, развива се, обичана е и изживява красиви моменти, а тези на майката са отминали безвъзвратно и затова някак подсъзнателно се стреми да я засегне, да я комплексира…И така да е, нито една от тях няма да си го признае. „Моята, като идва у дома на гости, започва да чисти и да размества пред мъжа ми, защото било мръсно и разхвърляно. Не я разбирам“. „Не е ли странно, че някой, който би следвало да те обича, да прави точно обратното и да ти намира кусури постоянно. Значи не те харесва. А щом не те харесва, не те обича. Така излиза“. Това са още цитати на жени, които изпитват затруднения да общуват с майките си. Важното в случая е, ако не могат да изгладят конфликтите, да запазят здравословна дистанция и по никакъв начин да не пренасят това огорчение върху собствените си дъщери.

„Работя заобиколен от много дами и виждам, че от тяхна страна има поставени високи очаквания/изисквания. Малките неуспехи, протести срещу това ги правят тревожни, неудовлетворени и понякога враждебни. Ето защо направих списък на предизвикателствата и какво е важно да се култивира за една приятна работна и/или семейна среда (обстановка). На първо място написах емпатия. Разбирането и приемането на чувствата и нуждите на другия/другата помогнат за изграждане на по-силна и здрава връзка. След това гъвкавост и адаптивност. Способността да се адаптира към промените и да приема нови роли и отговорности е ключова в успешните отношения. Следват уменията КК (конструктивна комуникация). Открит и честен диалог, без нападки и обиди, за позитивно разрешаване на конфликти и изграждане на доверие. Не на последно място респект, разбиране, търпение. Взаимното уважение и желание за разбиране на гледната точка на другия могат да помогнат за намаляване на напрежението в отношенията не само жена – жена. Тези връзки са крепки, когато между тях се споделят общи интереси (особено свекърва-снаха). Съвместните активности създават позитивни спомени, особено за децата. Да помним, че връзката майка -дъщеря или снаха -свекърва има потенциала да бъде източник на огромна подкрепа. Хармоничните взаимоотношения обогатяват живота на всички участници. Само, мили дами, трябва да се покаже желание за разбиране на гледната точка на другия и ще откриете щастието“, допълва психологът Валентин Атанасов.