By 
1
0
Сама ли си в момента? Без любимия? Децата далеч ли са? Безпокоят ли те тревожни мисли? Сега е онзи период в годината, който лекува всичко – разочарование, стари рани, любовни травми, семейни проблеми. Възползвай се. Седни на земята! (Често така гледаше телевизия, когато беше малка, нали?) Придърпай любимото си, меко и топло одеяло. Гушни го и се отпусни! И най-важното: пусни си Коледен филм!
Можеш да започнеш със „Съмнения по Коледа“ (2019)! И не забравяй, че чудесата се случват именно на Коледа. Андерсен пише „Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно“. Коледните филми ни припомнят добротата, която е във всеки от нас (в сърцето) и с която виждаме света различен. Пак Андерсен пише, че животът е страхотна мелодия, бих добавил, Коледна мелодия. Сещам и за неговата малка кибритопродавачка. Приказката завършва така: „Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то…“
Пред лицето на най-големите ни страхове, ние избираме от какво да се страхуваме и какво да виждаме. Сякаш усещаме – тази малка кибритена светлина в живота ни са изпълващите ни с нов заряд и оптимизъм Коледни филми. Те завършват с идването на празника на Онзи, който казва на хората: „Дерзайте! Аз победих света“. Всеки разбира, че с Рождество Христово започва ново начало за нас, за другите, за цялото творение. И макар всеки да вярва по различен начин – струва ми се, че няма романтична душа, която да не обича актуалните в това време на годината Коледните филми. Разполагам с още няколко довода за тяхната полезност:
- Коледните филми лекуват тревожност
Тревожността винаги е свързана с мисли за бъдещето и един необясним страх за това какво ще стане утре. Тревожният е в плен на несигурността и неяснотата на потенциални предстоящи заплахи. Състояние, което се характеризира с тревожността на очакването и често се наблюдава при емоционалните хора. За щастие, именно те обичат Коледните филми. За тях те действат променящо, преобразяващо. Обикновено (не винаги) страданието в живота ни идва от друг човек, който в един момента определяме като лош за нас. Лошите герои в коледните филми, мърморещите, критикуващите и вечно недоволните, се „връщат в пътя“, преоткривайки загубения си живот и желаейки оттук нататък да правят само добро. Така очакваме да се случи и с персонажите в нашия живот. Вярваме, че е възможно.
- Коледните филми ни карат да вярваме в чудеса
В повечето сценарии всички преоткриват смисъла на празника, за да дойде накрая Рождеството. А именно- символът на раждането на новите ни надежди за по-добър живот. Целият филм, който ни е бил ясен от самото начало, завършва с happy end като е държал здраво вниманието ни. Доброто тържествува. Чудото става. Казваме си, че и най-добрият сценарий всъщност е взет от реалния живот. Това не е невъзможно да се случи и на мен. Само трябва да вярвам.
Сещам се, че когато излезе филмът „Полярен експрес“, имах удоволствието да го изгледам в компанията на едно дете. Накрая на филма то ми каза: „Вече вярвам …“ Изборът е най-мощното нещо в живота. Винаги имаме избор. А какво друго се случва на Коледа!? Само добрите получават подарък. Ето го и стимулът. Всеки трябва да заслужи своя подарък. Имаме причина да вярваме, да се надяваме, да очакваме чудесата да ни се случат, защото сме положили усилия, постарали сме се и сме ги „извикали“ с постъпките си.
- Коледните филми предлагат готови рецепти за щастие
Сам или самотен. Изоставен или отблъснат. Но на Коледа все някой ще се сети за теб. Обичам, обаче, да го казвам така – ще разбереш, че за някого си важен. Някой иска да те прегърне, да те чуе, да ти подаде ръка. Някой, когото сме заобикаляли, може да ни върне смисъла в живота. Така се случва и в Коледните филми. Например, непознатите съседи си стават близки. Някой подава ръка на чужд човек. Някой връща нечия усмивка. И така неусетно взаимната любов между хората става ръководен принцип. Щастието се усеща като раздаване, общуване, помагане, благотворителност, като врата, отворена към другите (според психиатъра Виктор Франкъл). Откриваме, че традициите ни сближават. А на Коледа те са много и сякаш най-въздействащи. Семейните вечери, подаръците, песните край елхата са само малка част от всичко, което прави празника незабравим. В „Под прикритие по Коледа“ (2003) ни се напомня за прошката и обновяващата сила на любовта.
- Коледа е най-невероятното време в годината, в което можеш да се влюбиш
След всеки изгледан филм на Коледна тематика, откриваме колко важно е семейството и какво го сплотява. Прокрадва се, също така, идеята да развиваме и обществото, в което живеем. То е нашето по-голямо семейство, от което произлиза и любовта. Ако живеем изолирано, сами за себе си – на какво ще разчитаме? Кой ще ни забележи? Кой ще ни оцени по това, което носим в себе си и ще се влюби в нас, заради това, което сме?! Докато участваме в празника с другите, можем да проявим всичките си качества, които да очароват и да доведат до нас любовта с голямо „И“ – Истинската.
- Коледните филми ни показват какъв може да бъде животът
Спомнете си какво бе казал Андерсен – „Животът е страхотна мелодия, но текстът е много объркан“. Всичко изглежда просто и лесно в Коледните филми и е точно така – просто и лесно; пъстро и красиво. Ние го правим да изглежда обратното и се депресираме. Коледните филми ни учат да бъдем навременно смели. Под въздействието на романтиката на празника се улавяме, че по-лесно казваме какво мислим и чувстваме. Чудя се защо е трудно това да продължи и след Коледа?! Животът, уважаеми госпожи и господа,, е шарен като Коледните пуловери. Весел е, когато съчетаваме нещата, които не си подхождат и това не ни притеснява. Мога да обясня какво имам предвид, но нека оставя това на вашата фантазия, която също е част от настроението на Коледата. Животът е по-приятен, когато внасяме в него своет въображение. Е, и когато носим смешни шапки по улиците с многобройни ярки Коледни светлини. Отдаваме спонтанността си в облеклото и поведението си на Коледния дух. А той не ни дава да забравим за детето в нас. Децата знаят нещо, което възрастните често забравят – доброто винаги побеждава.
- Коледните филми са позитивни
Те ни изпълват с надежда. И актьорите винаги са толкова нежни, красиви, специално подбрани, за да предадат духа и магията.Моят Коледен филмов сезон започва още от средата на месец ноември. Има нощи, когато гледам по три коледни филма. Последният, който изгледах, преди да завърша тази статия, беше „Коледни съмнения“ (2019). Там чух нещо, което ме върна години назад, а именно – „Има любов, когато има тръпка“. И в този момент се сетих за разговора с едно момиче, което трябваше да вземе трудно решение за своето бъдеще. Тя ми каза: „Мина времето, когато любовта я усещаш като пеперуди в стомаха. Сега, трябва да гледам с кого ще съм спокойна“. Тръпката е нещото, от което много жени се отказват в името на спокоен живот, но дали е спокоен!? Пеперудите не са само за тези на двадесет години! Главната героиня Нана, казва „Когато хвана ръцете ми в своите големи лапи, цялата потръпнах. Аз вече знаех, че това е моят мъж“. И накрая този филм завършва с изречението „Сега вече има тръпка“, т.е. за нея всичко е дошло на мястото си. Не се отказвайте от тръпката!
Очаквам някой да каже, че Коледните филми са блудкави. Няма да възразя. Аз ги обичам точно толкова силно, колкото обичам какао с мляко и горещ черен шоколад. Обичам ги заради аромата на канела, портокал и печени ябълки. Обичам ги заради простичките неща и магията, която често не виждаме, очаквайки я тя сама да ни се покаже като нещо свръхестествено… А най-необикновените неща ни се случват като поредица от случайности и естествен ход на живота. Вярвам в това, а когато забравя, си пускам поредния Коледен филм.
Автор: Валентин Атанасов, журналист и психолог
Основна снимка: Личен архив
