By 
0
0
„Поклон пред паметта на една истинска светица, която дълго след смъртта си продължава да спасява човешки животи!“ Това написаха лекарите от екипа на д-р Людмила Емилова по повод 109 годишнината от рождението на лечителката Лидия Ковачева, чийто метод прилагат вече три десетилетия, а пациентите, върнали здравето си, са над 50 000.
Лидия се ражда на 31 август 1914г. в Киев. В кръвта й тече българска, руска и италианска кръв. Баба й Варвара, родена във Враца, е била осиновена още като малко дете от руския генерал Михаил Драгомиров по време на Освободителната война. Той е потомствен дворянин от полски произход, голяма фигура от онези паметни събития. При форсирането на Дунава при Свищов казва на войниците си “ Или отвъд Дунава, или в Дунава“. Именно той е генералът, който в критичния момент на боевете на Шипка пристига с армията си в подкрепа на ген.Столетов. Ранен е и се изтегля обратно в Русия. Но взима със себе си малката Вата, както са наричали бабата на Лидия.
Така българчето израства в друго семейство. Омъжва се в Киев за държавен служител. Ражда се Мария – майката на Лидия. След години тя се омъжва за студента по стоматология Николай Цухлев, който е от Видин, а майка му е полуиталианка. Младото семейство се сдобива с първата си дъщеричка в края на август 1914г. Година по-късно се преместват във Видин, където на бял свят се появява и втората им дъщеря – Евгения. Но Първата световна война отнема баща им. Момичетата завършват успешно гимназия във Видин, а след това майката ги отвежда в София. Лидия записва Художествената академия. Именно там среща любовта – в лицето на художника Георги Ковачев. Женят се и им се ражда син.
Щастието на семейството обаче е помрачено – Лидия се разболява тежко едва на 30-годишна въраст.. Върлуващата туберкулоза покосява и нея. Десет години тя се бори за здравето си – санаториуми, различни лечения, болници, много лекарства. В резултат получава още увреждания – засегнати са вече и двата бели дроба, появява се цироза на черния дроб, наднормено тегло, тежка депресия и отчаяние. Тялото й е силно подпухнало. Лекуващият лекар й казва, че не й остават повече от два-три месеца живот.
Тогава в дома й се появява семеен приятел – адвокатът Стойко Христов, който идвайки от чужбина, носи книжка за лечебно гладуване. „Опитай, може пък да помогне“, посъветвал той Лидия. И тя се хваща за тази последна надежда. По онова време в България няма никаква информация по темата, камо ли специалисти с опит. Лидия буквално експериментира със себе си – успява да се добере до литература и започва сама да се образова. Чете много, изучава човешкото тяло и процесите в него. Още с първото й гладуване вижда подобрение и това я окрилява.
Лидия успява да оздравее и да опровергае прогнозата на лекаря й. Когато е убедена, че човешкият организъм има удивителната способност да се самовъзстановява при определен режим, тя решава, че трябва да помага на другите хора. Стига до извода, че омекотеното гладуване на чай с мед и плодове е много по-щадящо и дава удивителни резултати. Така измисля своя уникален метод, който днес има хиляди последователи. Апартаментът й на бул. „Янко Сакъзов“ в София става притегателно място и извор на надежда за стотици българи.
Следвайки нейните съвети, първоначално за постигане на собственото си здраве, делото й продължават д-р Людмила Емилова, д-р Георги Гайдурков, д-р Вергиния Димитрова. „Когато станем нормална държава, Лидия Ковачева трябва да бъде обявена за светица“, обича да казва д-р Емилова. Дори и това да не се случи официално по канон, Лидия вече е такава в сърцата и умовете на много благодарни пациенти не само от България.
Тя почива на 5 октомври 2002г. на 88-годишна възраст. Книгите й „Целебният глад “ (1992), „Гладът-приятел и лекарство“(1995) продължават да бъдат преиздавани и са безценен наръчник за здраве.
Основна снимка: Иван Григоров
