Откакто дебютира на голямата сцена, за няколко години младият певец Валентин Велчев успя да изгради и наложи свой собствен стил с авторските си фолклорни песни и така се превърна в любимец на публиката. През 2019 г. спечели първата си награда на „Пирин Фолк“ с песента „Пирински орли“. След още две успешни участия на фестивала в Сандански, беше избран за „Певец на годината 2021“ в категорията за дебют. През 2022 г. издаде първия си самостоятелен албум „Аз съм Валентин“, който представи с голям концерт в София. Проектът му излезе на компактдиск и грамофонна плоча -оказа се, че това е първият винил с български фолклор от 30 години насам. Валентин е номиниран за наградата „Албум на годината 2022“. Той не спира да работи и подготвя следващата музикална изненада за публиката. Представяме го с неговата лична изповед в рубриката на BWoman „Знаковите жени в живота на…“.
БАЛАДА ЗА МАМА
В живота на всеки най-важният човек е майката. И аз не правя изключение в това отношение. Затова й посветих първата си поп балада – „Мамо“. Музиката и аранжиментът са на Пламен Велинов, а текстът – на Радостина Григорова.
Тя се казва Валерия (на снимката по-горе) и е човекът, който най-много ме подкрепя във всичко. Тя е първият слушател на всичките ми песни, тя е най-верният и най-голям почитател. Тя е причината да се насоча към музиката – първоначално искаше да ме запише в хореографска паралелка в училище „Отец Паисий“ във Враца, но се оказа, че има твърде много деца. Попита ме дали искам да уча музика. Първо започнах да свиря на пиано, а после започнаха уроците и по народно пеене. В пети клас преподавател ми стана Росица Господинова – майката на Нина Николина.
НОТИТЕ НА БАБА
Още след първи-втори клас родителите ми заминаха за чужбина и баба Снежи се превърна в мама за мен и моя брат. Емигрантството е темата и на първата ми песен „Татковина“, която написаха за мен Илия Ангелов от „Диана Експрес“ и Йордан Маринков, а вокалите са на Снежана Петкова от група „Трик“. От баба ми е музикалната дарба – като млада тя е свирила на акордеон. Изявявала се е и като певица, но тъй като е била много срамежлива и притеснителна, се е чувствала по-добре на сцената зад музикалния инструмент.
Тя ме е научила на нотите, помагаше ми по солфеж и ме изгради като човек и певец. Тя също много се радва на музикалните ми изяви и успехите ми. Въпреки че скоро ще навърши 80 г., тя е модерна баба и редовно си общуваме с камера по телефона. Много съм щастлив, че баба Снежи присъства на първия ми голям концерт, на който представих дебютния си албум „Аз съм Валентин“ . Песента „Мамо“ е също така и за нея и на концертите си винаги я посвещавам на всички майки и баби.
ШЕЙНАТА НА КАКА
„Кака“ наричам моята леля Цвети. Тя е другият човек, без който не съм заспивал като дете и с когото съм ходил на заведения, на море и къде ли не. Като малък много обичах да ме вози с шейната в снега през зимата. Веднъж на връщане исках хем да ме носи на ръце, хем да дърпа шейната. Това обаче нямаше как да стане и тя извика такси да ни прибере. Уговорката бе да не казвам на баба и дядо, тъй като те вече я бяха предупредили да не си харчи парите.
Щом влязохме вкъщи, разбира се, първото, което извиках е, че сме си дошли с такси. Не бях много палаво дете, но винаги можех да я обвиня нея или брат ми за някоя направена от мен беля, а тя винаги ме прикриваше. Сега живеем много близко един до друг в София и често си ходим на гости. Винаги съм насреща да й помогна и да й се отплатя за всички добрини, отменяйки я в грижите за нашия любим малък Анди. За последния му рожден ден го изненадах като записах песен, посветена на него.
КУКЛАТА НА ДЕТСТВОТО
Наричат я Барбито на попфолка, но за мен беше куклата от моето детство. Точно така изглеждаше, когато я видях за първи път на телевизонния екран във видеоклипа „Губя те бавно“. Гергана веднага стана моя любимка. Купувах си всеки неин албум още в деня на излизането, имам купища нейни плакати, картички, списания с интервютата й. През 2004г. с приятелите ми отлепвахме от улиците афишите за предстоящото турне „Планета Прима“, в което тя участваше.
Изрязвах си нейния образ и го лепях на тетрадките си с надеждата, че някой ден ще я срещна и ще ми се подпише. Тя дойде на концерт в родната ми Враца, но така и не успях да се докосна до нея. В следващите години винаги бях на първия ред на концертите й и крещях името й. Десетина години по-късно съвсем неочаквано за мен се оказахме заедно в един от асансьорите в НДК. Щях да припадна от вълнение, но се окопитих и я помолих да се снимаме. За Коледа през 2012г. ми направиха уникален подарък- всичките й любими мои песни, записани на грамофонна плоча. Това беше и първият винил в попфолка. След като разбра за него, тя ме покани на нейно участие и ми даде автограф. Така започна нашето приятелство. До ден днешен се виждаме и чуваме редовно и за мен тя ще е винаги моето Барби.
ЕЛИ КОРДЕВА, ВАНГА И ПИРИНСКИТЕ ОРЛИ
Изключително съм благодарен на Ели Кордева, че написа специално за мен песента „Пирински орли“, с която дебютирах на голямата сцена през 2019 г. на фестивала „Пирин Фолк“ в летния театър в Сандански. За нея получих и първата си награда – на журналистическото жури. „Пирински орли“ е и първият ми видеоклип, дело на Джийсън Брад Люис. Заснехме го на Драгоманското блато, малко преди големия пожар там. Към Ели Кордева ме насочи големият композитор Митко Щерев, тъй като тя е сред основателите на фестивала и печели наградите в първите няколко издания с „Пиринка“, „Плакал си, сине“ и „Свири, моя мандолино“.
Ели написа и заглавната композиция на първия ми албум „Аз съм Валентин“, както и една много специална песен. С творбите на Ели Кордева си позволих да направя експеримент, какъвто не знам да е правен в българския фолклор – да ги запиша на испански и английски език и сега като ме канят да пея примерно на празник в някое село, често ми казват, че имат заселени много чужденци и държат да ги поздравя точно с тези версии. Веднъж споделих с Ели, че много бих искал да изпея песен за баба Ванга – бях впечатлен от историята, публикувана в „168 часа“, как е видяла, че е сложен накриво кръстът на църквата й „Света Петка“ на Рупите. Тъй като тя я е познавала лично, я попитах дали не би могла да я напише. Няколко месеца по-късно се обади, че песента е готова и предложи да я направим заедно с нея и квартет „Светоглас“. След това на връх Съединението на България снимахме видеоклипа на Рупите, а на рождения ден на баба Ванга – 3 октомври, направихме и премиерата.
НАДЕЖДА, АНТОНИЯ, ВИЛИ
Три невероятни жени, които също имат важно място в моя живот. Голямата ни поетеса Надежда Захариева ми написа текст към музика на Митко Щерев, която ще чуете в следващия ми албум. Благодарен съм й за уроците по поезия, които тя ми даде!
Антония Рангелова е авторка на песента „Благословен“, с която се явих за втори път на фестивала „Пирин Фолк“. По нейна идея аранжиментът направи Сашко Митковски от Северна Македония. Заради видеоклипа, за пръв път се качих високо в Пирин планина с оператора Георги Шопов. Снимахме на 2236 м надморска височина край езерото в подножието на връх Безбог. Творческото ни сътрудничество с Антония продължи и в песента „Коледно хоро“.
Тя е уникална по рода си, тъй като няма друга подобна и до момента – имаме чудесни стари коледарски песни и емблематични шлагери като „Бог се роди, Коледо“, но няма хороводна на такава тематика. През миналото лято бях помолил един от най-големите ни поети Найден Вълчев да ми напише коледно стихотворение за песен и именно по него Тони направи чудесна композиция. Преди своя 95-годишен юбилей Найден Вълчев присъства на моя първи концерт и беше толкова вдъхновен, че ми написа още едно стихотворение. Реших отново да го дам за музика на Антония Рангелова, а резултатът ще чуете догодина във втория ми албум, който ще е изцяло с поп песни.
Вили Рай пък е свързана с третото ми участие в „Пирин Фолк“ през 2021г. Тогава изпях нейната песен „Наздраве“. Нейни са и музиката, и текстът. Но мелодията толкова ме вдъхнови, че направих и мой вариант на текст. Така се родиха две песни, които публиката ми харесва.
ОРИСНИЦАТА
Такава е за мен обичаната от няколко поколения певица Мая Нешкова. Именно от нея и съпруга й – композиторът Кирил Икономов, получих първите си уроци за голямата сцена, за което съм изключително признателен и на двамата. Имах и невероятното щастие Мая да изпълни специално за мен емблематична си песен „Честит рожден ден“ на 25-годишнината ми в столичен ресторант и на 30-я ми юбилей, който отпразнувах с първия си концерт и албум.
Тук ще добавя и името на голямата Мими Иванова. Тя също ме ориса по особен начин. След първото ми участие на „Пирин Фолк“, Мими ми се обади да ме покани да участвам в песента „Весела Коледа“ на Развигор Попов, която записахме заедно с техните ученици от вокална група „Талантите“, Райко Кирилов, квартет „Славей“ и др. Видеоклипа снимахме в къща край София, а червеното сако, с което съм на видеото, ми го предостави Драго от „Тоника СВ“.
Специална жена за мен е и певицата Джина Иванова от „Трамвай №5“, заедно с нейния съпруг – Иван Иванов – Джон от група „Кукери“. В тяхното студио направих първите си опити в звукозаписа – с песни на Мими Иванова („Орисия“) и Мария Нейкова („Светът е за двама“).
ГРЕТА ГАНЧЕВА И ХИМНЪТ НА СЕВЕРОЗАПАДА
Ако в Югозапада моята визитна картичка е „Пирински орли“, то в Северна България най-много обичат „От Враца до Дунава“. Това е една много стара песен на Грета Ганчева, която реших да направя в нов аранжимент като новогодишно дунавско хоро.
За това се обърнах към Пламен Велинов, който е от нашия край, от Чипровци, и той се справи отлично. Заради пандемията на няколко пъти отлагахме снимките на видеоклипа, за който ангажирах Духовия оркестър на Враца с диригент Бойчо Димов и Представителния танцов състав „Хемус“ при Община Враца с ръководител Геновева Спасова. Тъй като единият куплет от текста е посветен на националните ни герои Христо Ботев и Васил Левски, от гардероба на БНТ ми предоставиха униформата на Апостола за снимките. Направихме премиерата точно на Нова година, а благодарение на телевизия S music, песента бе чута от повече хора в нашия край и вече не минава празник без нея. А за мен е изключителна гордост, когато наричат „От Враца до Дунава“ новия химн на Северозапада.