By 
0
0
Родените през 60-те и 70-те години на 20в. добре си спомнят песничката „Пустъ всегда будет солнце“. Учехме я в училище, пеехме я на различни събития. Лесна, запомняща се, с хубав текст и приятна мелодия. А знаете ли, че тя има много интересна история?
За първи път е излъчена по съветското Всесъюзно радио през 1962г. Но до ефира е изминала дълъг път. В далечната 1928г. в списанието „Роден език и литература“ изследователят на детската психика К.Спаский публикува статия, в която е и този текст:
Пусть всегда будет солнце,
Пусть всегда будет небо,
Пусть всегда будет мама,
Пусть всегда буду я.
Думичките били естествена реакция на едно дете – четиригодишният Костя Баранников, на когото тъкмо били обяснили какво означава думичката „всегда“ (винаги). И детето изрекло тези изречения. Стихчето е цитирано впоследствие и в книжката „От две до пет“ на К.Чуковский. Години по-късно, през 1961г., художникът Николай Чарухин създава плакат с това стихче, виждайки го в детската книжка. На една манифестация поетът Лев Ошанин забелязва този плакат и се вдъхновява да напише цяло стихотворение. Година по-късно композиторът Аркадий Островский създава музиката и песента печели първа награда на Международния песенен фестивал в Сопот, Полша. И така я запяват всички деца от бившия социалистически лагер. Но славата й излиза и отвъд Желязната завеса.
Още през 1964г. шведската поп група Hootenanny Singers неясно как стига до нея и прави свой текст като използва само мелодията. Песента със заглавие „Габриел“ става тотален хит в скандинавските страни. Любопитното е, че това е първата група на китариста на ABBA Бьорн Улвеус. Тогава той е едва на 19 години. Днес ремиксът на техния вариант е в трейлъра на компютърната игра Warpath.
Песента достига и до Израел. През 1973г. Гиди Корен превежда текста с малки редакции. В оригинала момчето рисува картина със слънце и небе. А в израелския вариант то рисува и пише писмо на Бог, в което го моли за себе си и за родителите си. Песента се нарича „Еlohim shmor al ima“ (Господи, пази мама!“) Поради това, че записът е черно-бял и доста стар, в момента в социалните мрежи се тиражира фалшивата новина, че първоизточникът на руската песничка е еврейска народна песен и че едва ли не е открадната от авторите. Фактът е, че израелският вариант се появява повече от 10 години след оригинала. Още повече, че в кавъра певците изпълняват оригиналния припев на иврид, на руски, английски, френски и немски език.
