By 
0
0
В навечерието на най-българския празник 24 май си спомняме за Химна на българската просвета „Върви, народе възродени“.
На 15 май 1892г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва стихотворението „Химн на св.св. Кирил и Методий“. Още през същата година то е публикувано в знаковото за времето си литературно списание „Мисъл“. Но популярността му тепърва предстои.
Девет години по късно, през 1901г., учителят по пеене в Ловеч Панайот Пипков композира музиката буквално за минути. Историята помни, че когато негов ученик възторжено декламирал стихотворението, нотите сами дошли и Пипков започнал трескаво да ги изписва на дъската. До края на часа песента била готова. Учениците я разучили и я изпълнили за първи път на училищен празник на 11 май същата година. Така тръгва из училищата в цяла България, за да я пеем и днес – повече от век по-късно.
След преврата на 9 септември 1944 г., когато атеизмът бива налаган от новата власт, текстът е цензуриран. Например строфата „и Бог ще те благослови“ е заменена с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Въпреки това, химнът остава любим на поколения ученици и учители. И днес няма българин, който да не го знае и да не припява на 24 май с развълнувано сърце!
Ето цялото стихотворение на Стоян Михайловски, публикувано в gnezdoto.net
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
