ХАРЕМЪТ КАТО ИНСТИТУЦИЯ В СУЛТАНСКИЯ ДВОРЕЦ

Време за четене5 Минути, 34 Секунди

Автор: Ина Кирилова

Когато реших да поразровя документи и архиви и да проуча какво точно е представлявал султанският харем в Османската империя, не очаквах, че темата ще се окаже толкова интересна. И не, заради наложилата се клиширана представа, която изниква в съзнанието ни, чувайки тази дума. Напротив. Интересна, заради неочаквано важната политическа роля, която харемът е играл във властовата структура на Османската империя. А това вече изглежда много по-интригуващо от познатите гравюри с красиви жени, свирещи на някакъв инструмент, отегчено полегнали върху пъстри миндери.

Влиянието върху политиката, заплетените интриги на най-високо държавно ниво, стремежът към властта, въобще ролята на тези неизвестни в огромната си част жени, събирани от цял свят като плячка след военни походи, подарък за султана, продадени от бащите си или обикновени робини, всъщност характеризира много повече смисъла на съществуване на това тайнствено и затворено за обикновеното око място в султанския дворец. А според историците – не просто място в Двореца, а един от най-важните държавни органи, особено по времето на Сюлейман Великолепни. Показателен е фактът, че властта на началника на сигурността на харема е сравнима с тази на султанските везири /министри/. Това е било и мястото за образоване на млади момичета в империята, които получавали солидни знания не само в областта на изкуствата, но и в много други сфери – литература, поезия, придворен етикет и т.н. Основната им цел обаче си остава една и съща през всичките десетилетия на съществуването на харема- а именно да спечелят благоволението на Султана, неговата любов, а оттам и придобиване на безгранично влияние в държавата.

Всъщност мястото на една жена от харема- независимо дали майка на султана, сестра, жена, наложница, било определяно през призмата на двама мъже- самия султан и нейния син, ако добие такъв. Тези два фактора са били решаващи за статута на всяка от тях.

Сюлейман Великолепни въвежда пръв най -високия статут на жена в империята- Валиде султан, т.е. майката на султана. Той дава този пост на своята майка Айше хафса, татарка по произход, образована и властна жена, която играе огромна роля във формирането на неговите управленски решения като световен владетел.

Влиянието на ханъмите върху султана през 17 и 18 век добило такава размери и власт, че те били използвани като дипломатически посредници пред Османския султан от посланиците на великите сили. По този начин руският посланик в Османската империя, Михаил Кутузов, пристигайки през септември 1793 г. в Истанбул, предава на Михришах валиде султан разкошни подаръци, вследствие на които „султанът обърнал голямо внимание на специалния пратеник, който бил страшно разчуствал майка му“. Кутузов изказва специалните си благодарности на майката на султана за оказания му топъл прием от Селим III. Руският посланик реализира сериозен дипломатически успех и пробив, засилвайки влиянието на Русия върху Османската империя, успявайки да убеди султана да се присъедини към алианса срещу революционна Франция на Великия изток.

От XIX век, след премахването на робството в Османската империя, султанските наложнички прекарват абсолютно доброволно живота си в харема със съгласието на родителите си, надявайки се да постигнат материално благополучие и кариера. Харемът като държавна институция на Османската империя е ликвидиран през 1908 г.

Всъщност, на всеки изкушен изследовател на историята, най-силно впечатление прави следният факт- жените в Топ Капъ се стремели най-силно към придобиване на син от султана, ясно съзнавайки, че един ден детето им може да бъде подложено на братоубийство и то законно. Синът, който завоюва трона, бил длъжен да убие братята си. Смятало се, че като унищожат потенциалните конкуренти, Аллах няма да бъде изкушен да промени решението си, давайки веднъж власт на един избраник. Сурови закони в сурово време. От друга страна обаче, раждането на син поставяло майката в изключително благоприятни условия в двореца –тя получавала специални привилегии и още, и още власт. Друг интересен факт от историята е, че било препоръчително жените на султана да имат само по един син. Това гарантирало, че тя ще му отдаде цялото си внимание, любов и възпитание, каквото един принц трябвало да получи по пътя към трона, и няма да разпределя времето и обичта си между няколко деца. Всъщност, основната задача на всяка майка на принц била да му даде отлично възпитание, да го подготвя за престола и най-вече…да го опази жив за тази чест, правейки всичко и на всяка цена, за да преодолее или направо да унищожи конкурентите му. В този смисъл животът в султанския дворец колкото на пръв поглед да е бил пищен, пребогато уреден и спокоен за жените, толкова е бил изпълнен с напрежение, жестокост, огромна несигурност и дори убийства.

Кенизе Мурад- дъщеря на турска принцеса, журналистка и писателка във Франция, пряка потомка на османската династия споделя:

”Харемът изобщо не е бил това, което на Запад са си представяли- публичен дом или нещо такова. По- скоро е бил пансион за девойки, за момичета, избрани по тяхната красота и интелигентност. По цял ден се те са били обучавани в религия, морал, ръкоделие, изкуства – рисуване, музика. Всяка една от тях е трябвало да стане съвършена дама. Пристигащите момичета са започвали от най-ниското стъпало в една изключително прецизна йерархия”.

Принцесата обаче пропуска нещо важно – почти всички жени в султанския харем са били прибирани там насила като плячка след военните походи. Или са били продавани от пирати, които са нападали кораби в морето. Историческите проучвания сочат, че в харема не е имало мюсюлманки. Всички жени са били с друга вяра, най-често християнки. Впоследствие, за да опазят живота си и да се състезават за благоволението на султана, те са били принуждавани да приемат исляма.

В аналите на османската империя се пазят свидетелства за майката на султан Мустафа IV, управлявал само една година- 1807-1808. Тя е била българка от Родопите с името София или Соня. Родена е през 1781г. Попада в харема на султан Абдул Хамид I и получава името Айше. След раждането на сина им остава в историята като Айше Сенийепервер Султан. А докато управлява Мустафа, тя става Валиде Султан. Синът й е свален от престола от еничарите и убит. За да спаси от смърт внука си- принц Ахмед, тя дори го довежда в пределите на османска България. Погребана е в джамията Еюп Султан в Истанбул.

Векове преди нея, друга българка живее в султанския дворец с най-висока титла. Това е Кера Тамара – дъщерята на цар Иван Александър, която през 1378г. е предадена в Топ Капъ като трета съпруга на Мурад I. За нея историята свидетелства, че е успяла да запази християнската си вяра. Тя е изобразена в Лондонското Четвероевангелие. А гробът й е в Бурса, до този на султан Мурад.

Безкрайна е историята на жените в султанския харем. И много интересна. Факт е, че независимо дали са били съпруги, наложници, сестри, дъщери и въпреки силно изразения патриархален характер на общественото устройство, тези жени са играли много важна роля за държавните дела и управлението на империята.