By 
0
0
Свободата и равенството са универсални човешки ценности, но за милиони жени по света това остава само мечта. В много страни и общности правата на жените са силно ограничени от закони, обичаи и социални норми, които звучат абсурдно и несправедливо. Тези ограничения не само задушават личната свобода, но и пречат на прогреса на обществата. Ето някои от най-шокиращите примери, които показват колко далеч е още истинската равнопоставеност.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукВ Афганистан, след завръщането на талибаните на власт през1996г., жените са задължени да носят бурки отгоре додолу като имат мрежа пред очите. Днес вече процепът за гледане трябва да е само един. Това изискване беше въведено през май 2022 г. и е част от мащабната ислямистка политика за ограничаване на правата им, включително забрана за образование, работа и свобода на движение .
В Иран, жена не може да напусне страната без разрешение от съпруга й. Не може да пее солово на сцена пред мъжка публика. Мъжете никога не се ръкуват с жена.
До 2018 г. в Саудитска Арабия жените нямаха право да шофират. Днес вече имат, но още не могат да се омъжат, учат или работят без мъжко одобрение.
В Судан жените могат да бъдат бити с камшик за „неприлично“ облекло – например панталон.
В Йемен момичета могат законно да бъдат омъжвани на 9 години.
В някои райони на Индия вдовици биват изолирани и обвинявани за нещастия, които са се случили в семейството. Някои губят правото на наследство.
В Сомалия, Мали, Гвинея и още поне 25 страни се практикува женско обрязване – болезнена и унизителна процедура, често върху момичета между 5 и 12 години.
В Пакистан жени могат да бъдат убивани от роднини в т.нар. „убийства на честта“, ако се влюбят, омъжат или облекат неподходящо според разбиранията на семейството.
В Северна Корея жените нямат право да носят панталони без специално разрешение. Не могат и да си изберат различна прическа- във фризьорските салони има снимки на разрешените от властта фризури.
В Непал все още съществува практиката „чаупади“, при която жените се изолират в колиби по време на месечния си цикъл – за „да не заразят“ останалите.
В някои племена в Папуа Нова Гвинея жените се считат за „нечисти“ и им е забранено да влизат в определени публични пространства.
В Ирак и Сирия жените в бунтовнически райони бяха принудени да се обличат изцяло в черно, да не говорят на улицата и да бъдат придружавани постоянно. Ако не го спазват, биват пребивани.
В САЩ, до 1974 г. жените не са могли да получават кредитна карта без подписа на съпруга си.
До 1991 г. в Швейцария, един от най-развитите световни модели на демокрация, някои кантони отказват избирателни права на жените.
В Япония жени актриси не са били допускани в театър Кабуки над 200 години. И до днес някои роли се дават само на мъже.
Във Ватикана жените не могат да гласуват при избор на папа, нито да заемат свещенически или висши управленски постове в църквата.
В някои части на Нигерия, ако мъж почине, вдовицата му трябва да живее в изолация 40 дни, с обръсната глава и черни дрехи, без контакт със света.
В много общества – включително и на Балканите, все още се гледа с подозрение или осъждане на жени, които пътуват сами, не са омъжени след 30 или живеят независимо.
