By 
0
0
Свободата и равенството са универсални човешки ценности, но за милиони жени по света това остава само мечта. В много страни и общности правата на жените са силно ограничени от закони, обичаи и социални норми, които звучат абсурдно и несправедливо. Тези ограничения не само задушават личната свобода, но и пречат на прогреса на обществата. Ето някои от най-шокиращите примери, които показват колко далеч е още истинската равнопоставеност.
В Афганистан, след завръщането на талибаните на власт през1996г., жените са задължени да носят бурки отгоре додолу като имат мрежа пред очите. Днес вече процепът за гледане трябва да е само един. Това изискване беше въведено през май 2022 г. и е част от мащабната ислямистка политика за ограничаване на правата им, включително забрана за образование, работа и свобода на движение .
В Иран, жена не може да напусне страната без разрешение от съпруга й. Не може да пее солово на сцена пред мъжка публика. Мъжете никога не се ръкуват с жена.
До 2018 г. в Саудитска Арабия жените нямаха право да шофират. Днес вече имат, но още не могат да се омъжат, учат или работят без мъжко одобрение.
В Судан жените могат да бъдат бити с камшик за „неприлично“ облекло – например панталон.
В Йемен момичета могат законно да бъдат омъжвани на 9 години.
В някои райони на Индия вдовици биват изолирани и обвинявани за нещастия, които са се случили в семейството. Някои губят правото на наследство.
В Сомалия, Мали, Гвинея и още поне 25 страни се практикува женско обрязване – болезнена и унизителна процедура, често върху момичета между 5 и 12 години.
В Пакистан жени могат да бъдат убивани от роднини в т.нар. „убийства на честта“, ако се влюбят, омъжат или облекат неподходящо според разбиранията на семейството.
В Северна Корея жените нямат право да носят панталони без специално разрешение. Не могат и да си изберат различна прическа- във фризьорските салони има снимки на разрешените от властта фризури.
В Непал все още съществува практиката „чаупади“, при която жените се изолират в колиби по време на месечния си цикъл – за „да не заразят“ останалите.
В някои племена в Папуа Нова Гвинея жените се считат за „нечисти“ и им е забранено да влизат в определени публични пространства.
В Ирак и Сирия жените в бунтовнически райони бяха принудени да се обличат изцяло в черно, да не говорят на улицата и да бъдат придружавани постоянно. Ако не го спазват, биват пребивани.
В САЩ, до 1974 г. жените не са могли да получават кредитна карта без подписа на съпруга си.
До 1991 г. в Швейцария, един от най-развитите световни модели на демокрация, някои кантони отказват избирателни права на жените.
В Япония жени актриси не са били допускани в театър Кабуки над 200 години. И до днес някои роли се дават само на мъже.
Във Ватикана жените не могат да гласуват при избор на папа, нито да заемат свещенически или висши управленски постове в църквата.
В някои части на Нигерия, ако мъж почине, вдовицата му трябва да живее в изолация 40 дни, с обръсната глава и черни дрехи, без контакт със света.
В много общества – включително и на Балканите, все още се гледа с подозрение или осъждане на жени, които пътуват сами, не са омъжени след 30 или живеят независимо.
