By 
0
0
Ден на жената, ден на майката, на баба, на леля, но най -вече ден на колежката. Какви ли не определения и коментари се появяват, наближи ли 8 март. Кръстовищата в градовете се изпълват с продавачи на букетчета като цената расте със скоростта на светлината. По тротоарите всеки втори мъж носи в ръце лалета, рози, зюмбюли. По-щедрите наминават покрай бутици и добавят бижу, парфюм или нещо друго. Ресторантите се пукат по шевовете от банкети. В детските градини малчуганите рисуват картички за мама, учат песнички и стихотворения. Идилия в името на жената!
Аз пък си мисля, че това е ден на мъжете. Жените така и така си се гласят да са красиви всеки ден, не само на празник. Но на 8 март мъжете имат уникалния шанс да се сетят, че са мъже. Защото мнозинството от тях през годината някак изпадат в деменция и го забравят – не отварят врата пред жената, не й помагат с торбите и грижите за дома, не й правят комплименти, не й казват, че я обичат, не я закрилят, чакат на женската заплата в семейството, защото все не могат да си намерят читава работа…С непознати жени на улицата, в магазина, в метрото се държат грубо, невъзпитано. На пътното платно даже може да изпуснат и някоя цинична дума по адрес на дама зад волана. Да не говорим за онези, които имат проблем с агресията и насилието. Това са много често срещани лица на българския мъж. И един път в годината, именно на 8 март, той се преобразява – закача колежките, прави път на опашката в супермаркета, подхилва се и намигва заговорнически- минете, минете пред мен, нали днес ви е празник… Та ето защо този мартенски ден всъщност е на мъжете. Да се усетят такива, че от девети нататък мнозина пак ще го забравят.
От друга страна, всяка година ще се намери някой да се провикне из социалните мрежи- абе какъв 8 март, това е отживелица от социализма, ден на някаква си Клара Цедкин, която се борила за правата на работничките (някои дори и това не знаят). Тъкмо обществото си е отдъхнало от задълбочения спор на 14 февруари- Свети Валентин ли или Трифон Зарезан, които мерят сили цяла седмица, и ето ти нова битка – за и против женския празник. Колкото повече си против, някак си по-американец, по-демократ. Ако те видят с букет в ръцете, етикетът „комунист“ или „русофил“ ти е в кърпа вързан с аргумента, че едва ли не само у нас и в Русия почитат този ден. Някои дами, смятащи се за еманципирани, сериозно се дърпат, когато някой иска да ги поздрави – „Аз не признавам този ден. Жената трябва всеки ден да се уважава, а не веднъж годишно“. Така си е. Но нищо не пречи това да се прави по-шумно и по-цветно. Когато жената е в нежната си енергия, мъжът лесно намира своята голяма сила. Защо да им отнемаме правото да се перчат като силен пол поне веднъж годишно?!
Та ние като истински „евро-атлантици“ натрапихме на невинните души – децата, цял Хелоуин, с всичката му черна окултно-сатанистка символика, един 8 март с едни зюмбюли ли ще ни се опре?! Ще го празнуваме, я!
Честит 8 март, мъже! Проявете се като такива -сега е моментът!
Автор: Цветелина Узунова
Основна снимка: Лидия Широнина
