ВСИЧКИ НА "СЦЕНАТА": КОГА ЖИВОТЪТ СЕ ПРЕВЪРНА В ОНЛАЙН СЪДЪРЖАНИЕ

Време за четене4 Минути, 53 Секунди

Въпрос към поколенията 50+: колко пъти в месеца се снимахте, когато бяхте на 20 и носихте лентата в студио, за да ви проявят снимките? Колко пъти записвахте видео от концерти, на които сте били, от рождени дни, от купони с приятели? Рядко, нали? А от банята си, та даже и от тоалетната в ресторанта – никога! Да, факт е, че и техниката не позволяваше тези занимания да станат ежедневие. Пък за поколенията преди нас да не говорим: да отидеш във фото-ателие да се снимаш, е било истинско събитие и привилегия на богатите. Затова е ставало само при паметни житейски случаи. Не са малко примерите брачна двойка да има само една снимка през целия си живот- тази от сватбата. Само като си помислим, че това време не е било чак толкова отдавна. Какъв бум на техниката наистина! И какво промиване на масовото съзнание!

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

Някога хората живееха, не беше нужно да се снимат. Сега живеят, за да се снимат. И ако няма камера, сякаш нищо не се е случило. Но какво кара една възрастна жена да включи телефона, да се кълчи в ритъма на чалга и след това да качи клипа в интернет? Не е мечта за слава. Не е порив за изява на талант. По-скоро е вик: „Вижте ме. Искам някой да ме оцени, защото в реалния живот съм недооценена!“ Какво кара семейна двойка да се снима как се събужда сутрин в спалнята – разрошени, полуоблечени, сънени? Любов ли е? Или опит да убедят първо себе си, а после и другите, че всичко между тях е наред? Какво кара една майка да дежури с камера до детето си – първа крачка, първа дума – и всичко това да бъде публикувано, вместо тя да изживее пълноценно емоцията с близките си? А какво кара хора, които нямат какво особено да кажат, които няма какво ценно да дадат на голяма аудитория, да се записват непрекъснато? Там са, в мрежите, всеки ден – треперят за лайкове и последователи. Девойки и младежи със съмнително ниво на образование, с ужасни диалекти, с беден речник, безработни, лениви, се изписват „Създател на съдържание“ и снимат ли снимат: котката си, червилото си, новата рокличка, изпитата бира… На въпрос какво работят, гордо отговарят „инфлуенсър“. На кого влияят, чии нагласи и мнения променят? Ничии. Фалшът и подмяната на ценности обаче не ги притеснява, защото нямат база за сравнение, те друго ниво не знаят.

Защо, за разлика от предшествениците си, съвременният човек изведнъж неистово пожела да е на „сцена“, да изгуби чувството си за свян, да вади на показ всичко в живота си? Преди години повечето хора мечтаеха за сигурност, любов и спокойствие. Вярваха, че щастието и парите обичат тишината и много-много не се хвалеха. Днес вече мечтата има друго лице – да бъдеш видим, разпознаваем, следван. Да си „някой“. Да имаш публика, дори когато не знаеш точно какво искаш да ѝ кажеш. А често- и да нямаш себеоценка дали изобщо можеш.

Тази промяна сякаш се случи изведнъж. Инженерите и IT специалистите сложиха камери в телефоните и наредиха: Снимайте се на воля! Интернет предложи „сцената“. И звездите в обществото станаха хиляди, милиони. Талантът и възпитанието девалвираха, защото популярността стана масово достъпна. Нищо, че в 99% от случаите е популярност без съдържание. Външното замени нуждата от богат вътрешен свят. Виртуалното замени отговорността да живееш наистина и съответно- да взимаш решения, да съзряваш. Със сигурност милиони младежи ще предпочетат да скролват с часове и да си постват глупави селфита, вместо за това време да прочетат нещо полезно, да научат нещо ново, което ще ги развие като специалисти и ще им даде по-добри шансове в живота. Затова и срещаме, дори и на високо ниво, инфантилно поведение на хора на 35 и нагоре. Интернет не дава зрялост. Само реалният живот го може.

Днес всички показват всичко: какво са си купили, къде са били, какво ядат, как изглежда домът им, какво правят децата им, почивките си. Това вече не е привилегия на звездите. Пазарската чанта, хотелската стая и чинията в ресторанта се превърнаха в доказателство за смисъла на живота на мнозина.

Психологически нуждата да бъдеш видян замести нуждата да бъдеш стойностен човек, който полага усилия да се развива. Лайкът е новото „одобрявам те“, т.е. хапчето срещу вътрешната несигурност. Гледаемостта е новата форма на внимание. И колкото по-нестабилни се чувстват вътре в себе си, толкова по-силно искат външно потвърждение.

Духовно обаче загубата е по-фина. Тези хора изгубиха умението да израстват, без да го документират за другите. Да имат стойност, без да я доказват. Социалните мрежи просто направиха тази жажда много видима. Те учат, че ако не споделяш, не живееш. От вътрешна стойност мнозина преминаха към външен образ, маска. От живот – към евтино представление. А и колкото повече демонстрираш, че искаш да си някой, всъщност толкова повече признаваш, че май си никой. Истинският талант се проявява винаги, при това естествено и с лекота. Той не моли за внимание, а мощно го привлича, защото Бог му е дал много – за да дава и той.

Преди 20 години беше напълно нормално да си обикновен човек. Днес „обикновен“ звучи почти като провал. Затова и мнозина прибягват до колажи, до лъжливи визии, за да демонстрират живот, който всъщност нямат. Но много искат останалите да си мислят така.

Сред нас живеят първите човеци, които страдат от „дигитална интоксикация“ и от „дигитален нарцисизъм“ – вярват, че съществуват само през погледа на другия. Цивилизация от воайори. Както отбелязва известният психолог Ерих Фром в своята философия за притежанието и битието (чиито идеи днес звучат стряскащо актуално): „Ако аз съм това, което имам, и ако загубя това, което имам, тогава кой съм аз?“ В контекста на 21-ви век човекът има споделени с хиляди други хора пиксели. И трепери да не ги изгуби.

Единствените, които не са заразени, са истинските собственици на тези компании за милиарди долари, предлагащи на тълпата устройства и платформи за бърза и измамна слава. Тези хора и семействата им никога няма да ги видите онлайн. Ясно защо.

Автор: Цветелина Узунова