By 
0
0
Замисляли ли сте се защо, въпреки препълнения гардероб, най-често посягате към едни и същи любими дрехи?
Статистиката е красноречива – 87% от жените носят едва 20% от притежаваните тоалети.
Останалото пространство е заето от „някой ден ще го облека“, „това е скъпо, жал ми е да го дам или изхвърля“, „това ще си го пазя -модата му пак ще се върне“ или „като отслабна, ще си го нося“. Благодарение на тези оправдания, рафтовете и закачалките се препълват от блузки, сака, рокли, пуловери, панталони…Склонни сме да купим още един гардероб, но не и да прочистим наличния от излишните дрехи.
Това не е просто навик – това е огледало на нашата психология. В дрехите често трупаме емоции: спомени от първа среща, рокля от специално събитие, панталон, в който сме се чувствали уверени.
Но колко често всичко, което имаме, влиза в употреба? Почти никога. Затова и сутрините често започват с онзи познат въздишка: „Нямам какво да облека“, въпреки че закачалките се огъват.
Интересното е, че носенето на едни и същи дрехи не е признак на скука, а на изградена лична „униформа“. В тях се чувстваме сигурни, подчертаваме силните си страни и получаваме комплименти. Останалото е като музейна експозиция – красиво, но далечно от ежедневието ни.
Проблемът идва, когато гардеробът ни започне да прилича на склад. Препълнените шкафове не само отнемат място, но и енергия – всяко колебание сутрин е мини-стрес, който краде от настроението и самочувствието ни.
Какво можем да направим?
Първата стъпка е да признаем реалността: имаме повече дрехи, отколкото ни трябват. „Това лято си направих експеримент. Отидох за три седмици на море само с три панталона, три рокли, три тениски и три чифта обувки. И, разбира се, няколко неща за плажа. Исках да видя дали ще издържа без огромния си гардероб. Оказа се, че не само мога, но се чувствах леко, приятно, правих си комбинации всеки ден. Закачалките в хотела бяха на разстояние една от друга, не притиснати до степен да не мога да ги вадя и връщам. Много бързо избирах какво да облека, без никакъв стрес и чудене“, споделя нашата читателка Е.В., която ни писа да ни подскаже темата.
Втората стъпка е да започнем смелото „редактиране“ на гардероба: да оставим онези 20%, които ни служат вярно, и да се разделим с излишното. Колкото и скъпо да е, колкото и да ни навява хубави спомени. Това е минало. Оставете си един-два дни само за разчистване на гардероба. Обличайте всичко и се гледайте внимателно- как се чувствате в дадена дреха, имате ли самочувствие в нея, фигурата ви изглежда ли добре и т.н. Ако имате и най-малкото колебание, отделете я за изхвърляне, продажба, за даряване.
Сметнете по памет, прехвърляйки закачалките, колко пари общо сте „инвестирали“ в бутиците – ще се уплашите от числото. Какви други неща, много по-важни, можехте да направите за себе си с тази сума, нали?! Затова нека ви светне червената лампа занапред купувайте само и единствено неща, които наистина ви трябват и ще ви служат ежедневно.
Третата стъпка – да изградим стратегия за бъдещи покупки: вместо импулсивни сделки, да инвестираме в дрехи, които реално ще обличаме. Вместо три тениски по 20 лева, да си купим една, но качествена, маркова, която наистина ще подобри визията ни и ще й се радваме.
Интересен подход е т.нар. капсулен гардероб – концепция, при която притежавате ограничен брой добре комбиниращи се дрехи. Така се ражда истинска свобода: по-малко избор сутрин, повече увереност през деня.
Модата не е в количеството, а в умението да откриваме себе си в правилните дрехи. И може би тайната на щастието в гардероба е именно да сведем хаоса до минимум и да дадем шанс на онези 20% – дрехите, които ни карат да се усмихваме доволно, гледайки се в огледалото.
