By 
0
0
Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.
На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.
Младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от това. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот. Най-важното е да се освободим от мнението на обществото, от наложените ни стандарти и ценности. За възрастния човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама, докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.
Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, за постигне това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.
В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, в която ще бъде принуден да се съобразява с много неща, ще му създаде допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо. Има едно но… Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше нещо важно – нашата природа е желание да се наслаждаваме.
И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури онова удоволствие от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам. Той трябва да общува с, някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.
И, ако човек осъзнае всичко това, останалото ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет – всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.
Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, мъжът ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата. Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.
И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджъра, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора предприемат тази стъпка по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.
Автор: Михаeл Лайтман
